Гръбнакът на статуквото

  Разговарях с мой приятел. Разговорът се въртеше все около същите теми – за формалната и имитационна наша демокрация, за ББ и РБ, за международното положение, гришата и кишата.
  Приятелят ми разви една теза, над която не се бях замислял. Той каза почти буквално следното (ще се опитам доста точно да предам съдържанието или поне смисъла на разсъжденията му):
  
  Днес, при тези технологии за манипулиране на обществото и още повече при подобен лекомислен и леконравен народ като нашия, не е особен проблем да се намерят достатъчно хора, които всъщност да дадат гласа си за статуквото, в смисъл – за постпреходното статукво, което обслужва олигархията и (понякога това е пак олигархията) високите етажи на организираната престъпност, както и техните политически, икономически, банкови и медийни марионетки.
  В България вече доста избори поред на практика мнозинството гласува За статуквото.
  За да побеждава статуквото, ролята на гласуващите не е определяща – те са средство, те са въпрос на технология и пропаганда. У нас е изключително лесно да се обезпечат достатъчно гласове в полза на статуквото и за неговото поддържане и възпроизвеждане.
  За да побеждава статуквото е нужно нещо много повече от лесно манипулируем, безотговорен към себе си и страната, наивен и балъшки народ – нужен е гръбнак, който да крепи системната и нормативна архитектура на статуквото. Нужна е една крайно заинтересована от статуквото прослойка хора, която да е достатъчно многочислена, за да се чувства силна и значима и да има реалните ресурси да подготвя и прокарва политики и решения, обслужващи статуквото, наливащи в него ресурси и маргинализиращи всеки и всичко, което е недоволно и неудовлетворено от статуквото, разположило се е спрямо него откъм губещата страна и е готово да се съпротивлява срещу него и да търси обществена и финансова подкрепа за неговата, на статуквото, промяна.
  В България такъв гръбнак има. Този гръбнак поддържа и крепи статуквото, обслужва го и го обгрижва, бди над него и му помага да се възпроизвежда. Въпросният гръбнак се е формирал общо-взето постепенно и необратимо през изминалите 25 години, той има ключова роля в опазването на статуквото, защото е много силен и лесно адаптиращ се инструмент в ръцете на реалните господари на страната и техните политически, икономически, финансови и медийни марионетки.
  Та какъв е, ще възникне логично въпросът, този гръбнак?
  Вероятно с това, което ще бъде назовано тук като гръбнак, целият гръбнак да не се изчерпва, но е абсолютно несъмнено, че ключовата, решаващата роля за това да има такъв гръбнак с подобно голямо значение за съществуването и укрепването на статуквото, играе държавната (и местната – ще добавя аз) администрация, да го кажем по-общо – прослойката на държавните служители, вероятно по-точно – на държавните (и общинските) чиновници, чиновническият апарат, който обслужва реалните господари на държавата и техните марионетки.
  Не става дума за заклеймяване на много и почтени, професионално състоятелни държавни служители, нека не се допуска подобно неправилно и повърхностно подвеждане на всички под общ знаменател.
  Става дума за един политически, административен, социологически и психологически феномен: у нас вече съществува мощна, силно размножила се и доста консолидирана прослойка на управленското чиновничество, която е нещо като кормилото в ръцете на шофьора – този, който кара колата „България“ (този кръг от хора, който я кара), държейки това кормило, може чрез него всъщност да управлява цялата тази сложна (на пръв поглед) кола.
  Чиновническият апарат знае какво иска статуквото и тези, които печелят от него; той знае как да направи така, че да става това, което искат онези, които печелят от статуквото; той знае да генерира политики и решения, обезпечаващи властови, финансов, икономически и символен ресурс на печелещите от статуквото; той знае как да пречи чрез програми и проекти на онези, които искат промяна на статуквото и-или на кръга хора, печелещи от него.
  Чиновническият апарат има вече собствено самосъзнание за своята значимост; той е осмислил и твърде добре разбрал користните си интереси като прослойка (като кормило); той е изключително консервативен и реакционен, прагматичен и безскрупулен и лесно и леко асимилира (като превъзпитава, купува, дисциплинира, „просвещава“) новите попълнения след всеки поредни избори и бързо и необратимо ги прави себеподобни, част от себе си.
  Нещо повече, в духа на доста опошления от ленинизма марксизъм, макар чиновническият ни апарат да е смятан за някаква инструментална, употребима и лакейо-подобна надстройка над базата от реалните господари на държавата и техните марионетки, той вече до такава степен се е взел насериозно, че започва да мисли за себе си именно като база, като фундамент на постпреходното статукво, а на въпросните реални господари на държавата и на техните марионетки (особено) вече се изкушава да гледа като на някаква надстройка с променлива геометрия и променлив състав.
  И тук опираме до т.нар. феномен „ББ“. Ако има елементи на феномен, различни от упражненията по народопсихология (на такъв народ – такъв лидер, на бутафорно общество – бутафорен премиер, на общество като стадо – водач като овчар), то те са свързани с това, че ББ абсолютно интуитивно (защото като всеки безпомощен, интелектуално ограничен и зле образован управленец, той е абсолютен интуитивист, т.е. с феноменална и първосигнална интуиция) най-добре отговаря на желанията и комплексите на чиновническия апарат, гарантира му стабилност, дава му ясни и прости правила (1. КрадИ умерено!; 2. ПравИ отчисления нагоре!; 3. Гравитирай към ГЕРБ!; 4. Хванат ли те, оправяй се сам!), ухажва го като дошъл в командировка любовник и го понатупва като относително справедлив баща, придава му смисъл и чувство за някаква значимост и накрая – бие тъпана, прерязва лентата, вдига шум до небето за всяко елементарно изпълнение на преките служебни задължения.
  С други думи, ББ и чиновническият апарат си пасват като манталитет и цели, подхождат си по интереси и меркантилност, приличат си като недовършена начетеност и съмнителна компетентност, при която главното за пАрата е да намери свирка, през която да се разсее в публичното пространство. Най-важното – ББ чудесно предугажда какво чиновническият апарат желае и за какво мечтае, към какво се стреми и какво го блазни, като при това му гарантира стабилност и го предпазва от чистки. Всички други лидери и партии като идват на власт, правят малко или много радикални промени в чиновническия апарат, причиняват му стрес, налагат му да мобилизира връзки и финанси, за да се опази и откупи, карат го да преживява негативни емоции и да включва на оцеляване. И само ББ не го тормози, не го унижава, не го прочиства, не му пипа привилегиите, а чисто и просто, а просто и ясно го увеличава като количество и бройки – със своите кадри.
  Точно тези неща чиновническият апарат най-много обича – някой да му гарантира стабилност, да му щади нервите, да му запазва привилегиите и да го увеличава като количество и брой.
  Затова именно чиновническият апарат е много про-ББ, харесва си го, подкрепя го, боготвори го дори, отплаща му се материално и морално и най-вече се самоидентифицира с него.
  Но в никакъв случай не е готов да му е верен до гроб. Защото повече от ББ чиновническият апарат обича статуквото и затова е неговият, на статуквото, гръбнак.
  Докато ББ обслужва и служи на статуквото, докато е нужен на статуквото като гарант и пъдар, дотогава чиновническият апарат ще обслужва ББ.   Дойде ли време ББ да оттече в историята, чиновническият апарат няма чак пък толкова да страда за него, защото си има друга грижа, много по-важна и много по-дългосрочна – да опазва статуквото. Това значи - да бъде неговият гръбнак. Или поне една от най-важните негови съставни части, стабилизатори, крепители и увековечители.
  
  19.08.2015 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  _  __  ____        _           _     
| |/ / | _ \ __| | __ _ | |__
| ' / | | | | / _` | / _` | | '_ \
| . \ | |_| | | (_| | | (_| | | |_) |
|_|\_\ |____/ \__,_| \__, | |_.__/
|_|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.