Стратегия Синергия Сигурност

  Човек и в социалните мрежи общува главно със себеподобни или поне с мислещи приблизително като него. Затова може би моят Фейсбук е препълнен с обида и срам, омерзение и погнуса, отчаяние и обезверяване, ирония и сарказъм след вчерашното интервю на ББ.
  Вероятно Фейсбукът при други, катастрофално различни от мен хора прелива от похвали и възхвали, възторзи и аплаузи, поздрави и подкрепи, скандирания и възвеличавания.
  То отдавна се знае, че с мнозинството от българите живеем в паралелни светове и няма как да мислим и преживяваме еднакво, това би било толкова недопустимо – поне за мен.
  И все пак, едно нещо за мен е очевидно. Независимо кой как се отнася към това (и към това) интервю на ББ, може да се каже следното – всъщност, ние като народ и общество вчера видяхме себе си в огледалото на интервюто. Да, това е нашият образ, това сме самите ние! И огледалото изобщо не е криво – видяното в него е криво, но то – това бяхме ние! Ето на какво сме заприличали, ето на какво сме замязали! Ето докъде стигнахме с нашето безразличие към всичко, което се случва с нас, с държавата, с родината, с всичко, с всичко! До такива нива на егоизъм и егоцентризъм, на простотия и простота, на нискочелост и малкочелост, на безпардонност и безкритичност сме се смъкнали, сме се смалили, сме се смърцафосали… И няма какво да се гневим – ние сме станали тълпа, сива маса, стадо, сбирщина, сбироток от кошаревски свидетели и не сме оттук и сме за малко, щом това може да ни е премиерът, това може да ни е примерът за управление, стратегиране, визионерство и просто за лидерство, сиреч за водачество.
  Така ни се пада, очевидно и очевадно нищо по-добро не заслужаваме…
  
  12.05.2015 г.