За силната стабилизация и слабата ми убеденост в нея

  Когато даден политик твърди, че при това правителство страната е силно стабилизирана, аз допускам поне пет неща:
  1. Той знае много повече от мен за актуалната ситуация, защото разполага с много повече актуална информация за ситуацията.
  2. Той прави пропаганда с определена корист, въпреки че е наясно, че това, което говори не изглежда съвсем така или изглежда не съвсем така.
  3. Той живее в друга реалност, в друга България и там това, за което говори наистина се случва.
  4. Той живее в същата реалност, разполага със същата информация, но прави коренно различни изводи.
  5. Той говори за стабилизация, от която печели не обществото, т.е. 90% от българите, а горните 10%, т.е. 1% на свръхбогатите и 9% на много богатите - олигархията и печелещите от съжителството с нея и обслужването й.
  
  Това, което аз виждам и което се случва в моята България не говори за стабилизация, особено пък силна.
  1. Икономиката стагнира, свива се, спихва се.
  2. Финансово бюджетът се закърпва с кредити от много милиарди, т.е. с изяждане на бъдещето вече не само на сегашното, но и на следващото поколение.
  3. Емиграцията на младите и притокът на бежанци се засилва.
  4. Обществото започва да става драматично поляризирано по отношение на външнополитическата ориентация на страната и действията на властта на международната сцена.
  5. В обществото нарастват нападките срещу Европа и ЕС, срещу демокрацията и нейните принципи, паралелно нараства подкрепата за действията на авторитарния, присвояващ си чужди територии и изграждащ свой култ към личността Владимир Путин.
  6. Битовата и уличната престъпност се развихря, нарастват кражбите на автомобили и разправата чрез убийства.
  7. Организираната престъпност се ползва от неимоверен комфорт, контрабандата не се създава и не се унищожава, просто преминава от едни ръце в други.
  8. Структурите от системата за национална сигурност, особено специалните и полицейските служби са в постоянно влошаващо се и деморализиращо се състояние.
  9. Всички опити за поне някаква промяна в съдебната система се разбиват в нейната сплотеност и твърда решимост да не позволи дори минимална промяна, така че парата отива в свирката, а красивите приказки започват да се повтарят, като повредена грамофонна плоча.
  10. Кадровата експанзия на калинки, партийни протежета и парашутисти, неподготвени и незнаещи хора продължава, дори в някаква степен се превръща в признак на лоша управленска култура и създава лош дъх, който се носи от администрацията.
  
  Така че това, което виждам аз по никакъв начин няма как да ме убеди, че може да се говори за стабилизация при това правителство, камо ли за силна такава.
  Хубавото, все пак, е, че мнението ми е лично, така че то по никакъв начин не пречи на онези оптимистични демократи, които са се вживели в ролята на ПиаР-и на ББ. При такива ПиаР-и ББ наистина може да се прави на нов, променен, добър; изобщо да не се занимава с държавно управление, а да се посвети на предотвратяването на дъждовете, хипнотизирането на свлачищата и разрешаването на сложните геополитически проблеми на света…
  
  08.02.2015 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  ____   __  __  _  _                 _ 
| _ \ \ \/ / | || | _ __ ___ | |
| |_) | \ / | || |_ | '_ ` _ \ | |
| __/ / \ |__ _| | | | | | | | |
|_| /_/\_\ |_| |_| |_| |_| |_|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.