Стратегия Синергия Сигурност

  Преди време един мой университетски колега и известен български учен (не е вече между живите, затова не му споменавам името) ми казваше следното:
  Всезнайкото има мнение по всички въпроси от международните отношения и националната сигурност, а експертът – само по тези, които разбира.
  Постоянно ме притискат, даже го изкарват като едва ли не мой морален дълг, да се изказвам по всяка тема – и от медиите ми звънят, и на личната поща ме атакуват, и като ми разпознаят физиономията на улицата ми говорят настоятелно (казано шеговито, има полза човек отдавна да не е вече в политиката – в институциите, службите на общината и отделни граждани се досещат, „че са ме давали по телевизора”, но вече са позабравили как беше – дали трябваше да ме мразят или не, затова се отнасят някак уважително, като към човек от голямото добр’утро, нали „случайни хора по телевизора не ги дават” :) ).
  Аз може да си мисля по нещо за всяко нещо, но в 90% от случаите това си е лично мое, а не експертно мнение, каквото се очаква от мен и именно като такова ще бъде разглеждано, споделя ли го публично.
А експертното мнение се базира на дълбоки познания и задълбочен анализ.
Останалото е лична, първосигнална, не за обществено ползване реакция.
Затова и се въздържам от коментар.
  А иначе – да, като всеки човек, аз също си мисля някои неща, например:
  -- Смятам, че след като изядоха милиарди европари от т.нар. пакети „Делор”, след като търпяха абсолютната корумпираност и геронтократичност на елита си, след като се научиха да лентяйстват наготово (вкл. и на гърба на български труженици и труженички), сега гърците, като разглезен от политически ухажвания народ, колективно рекетират ЕС, Европа, европейските държави и европейските народи –да им платят сметките. А ние се радваме на тяхното поведение, докато се възмущаваме, че у нас също има хора, които искат колективно да им плащаме сметките за ток, парно, санирания, катебета и контрабанди...
  -- Смятам, че българското русофилство започва да се превръща в сляпа ненавист към Европа, омраза към демокрацията и злоба към всички, които мислят различно и даже към тези, които се съмняват, че Путин е прав, когато съгреши дори. То става все по-параноично, все по-мнително, все по-фобийно и все по-вярващо в конспирации, заговори и протоколи на ц(с)ионските мъдреци.
  -- Смятам, че реформаторите са нещо като саниране на едно иначе силово, проолигархично, пет пари не даващо за реформи управление – отвън, като опаковка, нещата изглеждат прилично, а вътре – хаос, безредие, нахвърляни бутилки по пода, вмирисали се остатъци от храна в хладилника и бясно препускащи хлебарки винаги, като от Европа се запали лампата.
  -- Смятам, че както всяка система, която губи своята жизненост и ефективност, умението да си поставя и постига цели, неизменно започва механично да се разширява (разплува), така и българската наука се е превърнала в неспирно работеща фабрика за научни степени и звания и е минала на режим на самозадоволяване, с което се приближава стремително към състояние на будна кома.
Но това, което смятам, е мое лично мнение. То е лично, защото и да се приеме като експертно, не може да влияе на процесите по никакъв начин. Затова ако се сподели публично, лесно може да заприлича на високомерие, нарцисизъм, поза или лична обида, а то изобщо не е така – това поне го знам със сигурност.
  
  02.02.2015 г.