Стратегия Синергия Сигурност

  За съжаление, сбъдват се моите (и по-важното – не само моите) прогнози за катастрофичен срив на руската рубла в частност и руската икономика като цяло.
  рублата падна до смятаната съвсем доскоро апокалиптична стойност – 60 рубли за долар. Само преди десетина дни руски експерти говореха с тревога, че ако бъде достигната подобна стойност, то до втория, след 1998 г. дефолт (фалит) на Русия е една ръка разстояние – „рукой подать“.
  Основната причина за това бедствие е авантюристичната политика на Путин. След като през своя четвърти (3 де юре и 1 де факто) мандат на едноличен господар на Русия, Путин рязко и без каквато и да било предварителна подготовка обърна курса на Русия в яростно антиевропейски и твърде антиамерикански, след като той настрои срещу себе си огромна част от кръговете, най-силно влияещи на световното обществено мнение и предизвика санкции срещу страната му, Путин губи контрол върху естествените процеси на икономиката и финансите (геоикономиката и геофинансите). Той води политика (няма да коментирам доколко тя отговаря на дългосрочните руски интереси), за която Русия не е готова.
  Първо, защото Путин изправя Русия срещу Запада, при условие, че съотношението на дяловете им в световния БВП е 4%:44%.
  Второ, защото Русия е силно обвързана със западната икономика и не може да си позволи в момента подобна яростна конфронтация с тази икономика.
  Трето, защото голяма част от руския малък (55% от руския бизнес), среден (25%), голям (15%) и мегаедър (5% - олигархичен, пряко свързан с Кремъл и отчитащ се финансово пред Кремъл) бизнес е преплетен със Запада и зависи от неговите, на Запада капитали, технологии, стоки, комуникационни средства и информационни магистрали.
  Четвърто, защото нито една друга държава със сериозна икономика, в това число страните от БРИКС – Бразилия, Индия, Китай и много по-скромната Южна Африка) няма и най-малкото намерение точно сега и точно заради Русия да си разваля отношенията и бизнеса със Запада.
  Ето защо политиката на Путин е авантюристична и от нея губи Русия. Губят най-вече малкият и средният бизнес, а това е 80% от руския бизнес.   Впрочем, губят и моите руски приятели, които са именно сред тези 80%.
  Докато Русия не достигне 12-15% от световния БВП, а делът на Запада не падне под 30-35%, да се водиш подобна политика, включително като агресивно си присвояваш чужди територии, е вредно за руския народ, за руските демократи, за руските предприемачи, за Русия въобще.
  Падането на цените на стратегическите ресурси в момента (с известно стабилизиране през последните 2-3 дни) напомни за главният неуспех на Путин през първите му три мандата – при прекрасна пазарна конюнктура на цените на нефта и газа в продължение на цяла декада (10 години), той не можа да модернизира руската икономика и тя продължи да съществува като суровинен придатък.
  Сега покорните руски медии, ръчно контролирани от Кремъл, надигат вой с призиви за административна намеса за спиране пропадането на руската рубла. Те (естествено направлявани от Кремъл за обработване на руското обществено мнение) обвиняват за свободното падане на рублата руските и западните спекуланти, искат все по-агресивно въвеждане на строги ограничения върху свободното движение на капитали и хора, с надеждата да спрат бягството на валута и на хора (талантливи, креативни, знаещи, можещи) от страната. Това е неизбежно – всяка командно дирижирана икономика постепенно започва да навлиза и в други сфери на човешката дейност с цел ограничения, административна принуда и намаляване на свободите.
  Независимо, че това само ще стабилизира властта на Путин и ще продължи спада на руската икономика (стагфлация – стагнация плюс инфлация), аз започвам да се надявам, че поне някак ситуацията в Русия ще се стабилизира, защото от бездната, към която Путин тласка страната ще загубят нормалните, обикновени руснаци, най-вече пропазарно и пролиберално настроените руски граждани и преди всичко моите руски приятели, повярвали в необратимостта на демократичните промени.
  
  15.12.2014 г.
  
  P.S., 16.12.2014 г.
  В условията на надигаща се финансова, икономическа, социална и политическа криза, в Русия започва озъртане в различни посоки, с различни степени на осъществимост и с различни цели:
  -- Путин се озърта за нов Медведев - най-вероятно е в краткосрочен план да се стигне до смяна на премиера, за да не се промени неговата, на Путин, еднолична власт.
  -- Руският проолигархичен елит се озърта за нов Путин - само донякъде вероятно е в средносрочен план да се стигне до смяна на президента, за да не се промени неговият, на този елит, тотален контрол върху благата, притежавани и произвеждани от руския народ.
  -- Руското общество се озърта за нов Горбачов - засега все още слабо, но все пак вероятно е в дългосрочен план да се стигне до смяна на модела, т.е. до нова перестройка, за да се промени моделът на фасадна, процедурна, базирана на силовите структури и послушните медии, управляема (ръчно откъм Кремъл) демокрация.