Идиотизмът на властта или властта на идиотизма

  От теорията на системите и теорията на катастрофите се знае, че когато в една система е настъпила катастрофа, всички обяснителни теории (версии, сценарии, механизми) са еднакво достоверни. Освен това, когато една система е претърпяла катастрофа, нейното съществуване се превръща в процес, в който непрекъснато се случват катастрофични събития, защото тя е загубила устойчивост и управляемост и е податлива на рискове, извънредни ситуации и хаос.
  В системата "България" катастрофата се е състояла и затова всеки от нас може да дава свои обяснения (леви или десни, конспиративни или сценарийни, червени или сини, русофилски и русофобски) и всяко от тези обяснения звучи достоверно, сякаш в него има голяма доза истина.
  А понеже катастрофата на държавата ни се е случила и ние сме в посткатастрофична фаза, ние непрекъснато живеем в състояние на възникващи извънредни ситуации, беди, бедствия, трагедии...
  По тази системна и "катастрофична" логика, възможното мое обяснение за състоянието на страната ни също може да претендира с равно основание за достоверност. И неговото послание е очевидно - ние постоянно ще преминаваме от един потрес в друг, от една касапница в друга, от един национален траур в друг.
  Извънредността у нас е станала новата редност, всеки ден без реализирал се катастрофичен риск ще изглежда като малко чудо и подарък от   Съдбата, без да знаем защо тя е решила да ни го подари.
Въпросът в България е не Дали ще се случват трагедии? Състоянието на нашата страна отговаря на този въпрос с Да - Да, ще се случват - и колкото по-нататък, толкова по-често. По-рано всяка година, сетне всяка половин година, сега всеки три месеца, утре - всеки месец, и т.н.
  Ето защо у мен в деня след поредната жестока и кървава трагедия, заедно с мисълта за новите жертви, които обществото ни даде, може би съвсем логично възниква въпросът:
  А защо след всяка трагедия властта (независимо кой е в нея, а лицата в нея вече се менят прекалено бързо и всеки се изрежда да управлява България - кой за три години, кой за година и три месеца, кой за три месеца) изглежда все по-абсурдна, а лицата в нея все по-големи идиоти?
  Как е възможно иначе интелигентни хора от служебното правителство, начело с премиера, в реакциите си на трагедията да изглеждат наистина като идиоти, като откровени идиоти???
  Тази идиотичност (идиотщина, идиотство, идиотийстване) - в момента нямам по-нежни и по-меки думи - е въпиющо кощунство пред паметта на жертвите...
  Аз намирам четири причини за това:
  1. Непрофесионализъм.
  2. Неадекватност.
  3. Безразличие.
  4. Безпомощност.
  И тези две "не" и две "без" могат да бъдат обобщени само по един начин: Цинизъм.
  02.10.2014 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
   __     _  _     ____            ____  
/ /_ | || | / ___| _ __ | _ \
| '_ \ | || |_ \___ \ | '_ \ | | | |
| (_) | |__ _| ___) | | |_) | | |_| |
\___/ |_| |____/ | .__/ |____/
|_|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.