Метастази на ненормалното

  Наистина, някога, когато се водеха тежки битки с, както бе прието да ги наричаме, БСП (к), с нейните политици и избиратели, и аз използвах думите нормален/нормално, анормален/анормално. Но това бе свързано с политическите практики, претенции и перспективи. Ние искахме, според мен, България да се нормализира, а те пречеха и дори я разнормализираха. Нормалността бе там, накъдето се бяхме запътили - европейските демократични общества, а анормалността бе това, откъдето не можехме да се измъкнем лесно (заради БСП(к)) - тоталитарният социализъм и неговите мутации.
  Такава бе лексиката (та даже тя бе и мета-лексика); такава бе реалността (и дори тя бе мета-реалност)...
  Но днес се улавям, че нормалността и анормалността все повече се свързват с конкретните значения - за нормалното и ненормалното.
  Нормалното - то е ясно; ненормалното също - като ментално и манталитетно, психологическо и психическо отклонение от нормалността.
  Казвам това, защото слушах в метрото от "Сердика" до "Западен парк" разсъжденията на двама яростни избиратели на Бареков. Извинявам се, но друго определение за тях освен "ненормални" не мога да подбера. Не са ми това стандартните и използвани изразни средства, но тези двамата бяха откровени идиоти!
  
  Възникнаха у мен два въпроса, които само защото случаят е краен, та си ги задавам в толкова крайна форма:
  Първият е - а дали някой друг, освен идиот може да гласува за това очевидно и очевадно отклонение от нормалността, за тази ненормалност?
  Вторият е - а дали има някаква форма на носене на вина от тези, които ще гласуват за това очевидно и очевадно отклонение от нормалността, за тази ненормалност, че по този начин посягат на самата нормалност на България?
  
  За мен е несъмнено, че общественото съзнание в България има увредени центрове - увредени дълбоко, необратимо. И тези центрове започват да дават метастази.
  Знае се, че всяка патология започва не с увреждане на целия критичен орган, а първоначално с 5 до 10, максимум 15%.
  И именно при тази първоначална фаза на увреждане, на заболяване, на патология в критичния орган едни организми се опомнят и се справят с ненормалността, с идиотизма, носещ бедата, а други проспиват това време и после вече става късно.
  Науката го е показала и доказала: всъщност разликата между жизнените и обречените организми е именно в това - как те реагират докато бедата е обхванала 5-10-15% от съответния критичен орган.
  21.09.2014 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
          ____    _       ____    _ 
_ __ | _ \ | |__ | __ ) | |
| '_ \ | | | | | '_ \ | _ \ | |
| |_) | | |_| | | |_) | | |_) | | |
| .__/ |____/ |_.__/ |____/ |_|
|_|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.