Стратегия Синергия Сигурност

  Тук публикувам втора подборка от моите коментари за геополитическия проблем „Крим“, които съм направил през последните дни във Фейсбук.
  
  
  21.03.2014 г.
   Руското МВнР е наложило санкции на 9 високопоставени американци. Сред тях е сенаторът Джон Маккейн.
  Ето няколко думи за този човек.
  Неговият дядо Джон Сидни Маккейн-старши е адмирал, водеща фигура в сраженията в Тихия океан по време на Втората световна война, има много успешни военни операции и дори присъства на церемонията при капитулацията на Япония на 2 септември 1945 г. Четири дни след това умира - в резултат на огромното напрежение, изтощението и преумората.
Баща му Джон Сидни Маккейн-младши също е адмирал и е отишъл още по-напред и по-нависоко във военната си кариера. По време на войната във Виетнам той ръководи (от 1968 до 1972 г.) Тихоокеанското военно командване на САЩ (Commander-in-Chief of the U.S. Pacific Command), т.е. de facto е начело на Виетнамския фронт на военните действия, когато по същото време синът му, пилотът от морската авиация Джон Маккейн е военнопленник (близо 5 години и половина) при нечовешки условия и жестоко третиране в Ханой, столицата на Виетнам.
  Джон Маккейн отказва да бъде освободен от плен само защото е син на най-висшия американски командир в зоната на войната и остава в затвора, за да премине още кръгове на ада.
  През 2008 г. е победен на президентските избори от Барак Обама.
  Със своя колосален личен авторитет и като брутална жертва на изтезания във Виетнам, Джон Маккейн прокарва почти революционна законова поправка, забраняваща нехуманното третиране на затворници, пленени във войната срещу тероризма, вкл. в базата залива Гуантанамо, Куба.
  Има все пак известна разлика между политик с подобна биография и някои от бруталните руски политици-корупционери и милиардери, направили шеметни биографии и колосални състояния за няколко години и попаднали в списък, отговор на който е списъкът, налагащ абсурдна санкция на Джон Маккейн.
  Дето се казва, един забранителен списък като хората не могат да направят...
  Да, за да не бъда заподозрян в пристрастност, ще кажа, че в надпреварата между Маккейн и Обама бях за Обама.
Но и това не ми пречи да се самоцитирам от статия, писана миналата година:
  "Барак Обама е вероятно най-слабият и най-безидеен следвоенен президент на САЩ и навярно първият през последните сто години американски президент, който няма стратегия, няма определящо влияние върху глобалните процеси, няма политически осезаем облик."
  
  
  21.03.2014 г.
  Мой приятел изследва социалните процеси с математически методи. Според него в много от случващото се днес действа не стандартното Гаусово разпределение (камбановидната клива), (почти) универсалният математически закон за т.нар. степенно разпределение (Power law).
  Това, според мия приятел, означава освен всичко друго, че в поведението на лидерите, които не изповядват определени ценности, а залагат на едноличните, авторитарни решения, от един момент нататък има бърза (и почти) свръхконцентрация на лишени от нормална логика действия.
Защото липсата на адекватна критична информация и склонността да се вземат авторитарни решения рязко повишава съблазънта да се игнорира именно нормалната логика.
  Дори и като някогашен математик (даже доктор по математика), аз не мога да проследя засега цялата аргументация на моя приятел.
  Но през призмата на неговите твърдения в множество наши разговори, започвам да си мисля, че той и учените (а те са много), които говорят за социалните измерения (напр. в мрежовите структури) на Power law имат право.
  Само за една седмица видяхме на какво са способни двама авторитарни лидери в общества, в които има (вече) нормална логика, но те я пренебрегват.
  Путин постъпи страшно и наруши без възможност за каквито и да било компромисни решения международното право.
  А Ердоган постъпи смешно - опитва се да забрани социалните мрежи.
  Първият си вярва, че може да предизвиква урагани и земетресения.
  А вторият си въобразява, че може да забранява урагани и земетресения.
  Най-често онези, които си вярват и въобразяват подобни неща биват дълго търсени - или колко надалеч ги е отвял ураганът; или колко надълбоко ги е затрупало земетресението...
  
  
  22.03.2014 г.
   Напразно усилие на злобата е да се търси русофобия в моята позиция на крайно несъгласие с нарушаването от Путин на международно право чрез присвояване на голяма територия на друга държава.
Трудно може да се намери човек, който да ме е надгледал при руските филми, надчел при руските книги, надслушал при руските песни... Те са неизменна част от моето ежедневие и от часовете на отдих.
  Аз не мога да приема обаче, че един авторитарен и самозабравил се нео-Наполен ще възкреси стари виждания, страхове и подозрения у демократичния свят по отношение на Русия и руснаците.
  Моите колеги по наука, приятели, състуденти и съаспиранти вече живеят в 21 век, а от Кремъл им продават илюзии от миналото.
  Моята позиция по отношение на Крим е изпълнена с огромно разочарование, че властите на Русия посягат на Украйна, сякаш сме 1938 г., а Крим е Судетската област на Чехословакия.
  Но също така ми е жал, че отново Русия и руснаците са хвърлени в обречени експанзионистки начинания и ще трябва да плащат с понижен жизнен стандарт и засилено недоверие на света за безумните авантюри на Кремъл, вместо да живеят нормално, европейски, човешки и щастливо.
  Прочетете този текст.
http://inosmi.ru/world/20140316/218623201.html
  Владимир Войнович: «Советский человек превзошел мои ожидания»
  Владимир Войнович е ярък Творец и истински Човек, автор на трилогията-шедьовър за войника Иван Чонкин и на знаменитата "Монументална пропаганда". Като него разсъждават, както се вижда от текста, и такива творци като Лия Ахеджакова, Андрей Макаревич, Андрей Битов, Борис Гребенщиков, Юрий Шевчук, Вероника Долина и много други.
  Ето за тази Русия пиша и говоря.
  Сигурен съм, че рано или късно ще стане ясно, че у нас истински са мислили доброто на Русия не онези заслепени и фанатизирани ултралевичари, които си въобразяват, че да обичаш повече от разумното съветското и властта в Кремъл е въпрос на живот и смърт, а такива като мен, които искат Русия да излезе от омагьосания кръг на авторитаризма, от постоянното задаване на въпроса "Ти мен уважаваш ли ме?" и да печели сърцата на милиони хора по света не с бруталността на грубата сила (армията, силовите структури и специалните служби и части), а с неизчерпаемия, уникален неин талант на меката сила (културата, изкуството, образованието и науката).
  
  
  24.03.2014 г.
  Винаги съм се отнасял много сериозно към болестни и даже патологични мутации в политиката (Сидеров, Янев, Бареков).
  Нито едно отговорно общество не трябва да подценява опасността от шизоиди, фашизоиди, лумпен-патриотари, откачалки-популисти, които говорят онова, което си мисли безотговорната част от народа, камо ли пък маргиналите, аутсайдерите и лузърите.
  Ето - в Русия четвърт век разумните хора търпяха и игнорираха Жириновски като нещо безопасно, макар и кресливо, като досадно недоразумение, даже като идиотщина.
  А ето, че днес вече Путин прави точно това, за което дълги години необезпокояван плещеше Жириновски.
  Пуснеш ли злия дух от бутилката и му дадеш да сее семената си в обществото, той рано или късно ще седне в най-високото кресло на властта в държавата. И ще започне да управлява от името на държавата в името на народа.