За неотдавнашното интервю на Иван Костов

  С малко закъснение прочетох стенограмата от интервюто на Иван Костов пред БТВ (нека за кратко го назова така).
  Нормално интервю, без "колосална", "дълбока", "чудовищно точна", "неповторима" мисъл, с каквато го представиха мои Фейсбук-приятели, негови фенове. Но тук не искам и няма защо да се скарвам пак с тях, затова няма да казвам, че не видях нищо чак пък толкова особено, дори като четене, а не гледане на живо, ми се видя средна ръка текст.
  Няма да споря и колко неправилно е да се твърди, както започва интервюто си Иван Костов, че политиката преследва идеала, докато науката - истината.
  Да, науката търси истината, политиката обаче винаги е била далеч от идеала и последното, което е правила е да търси идеала. Макиавели, на когото с Иван Костов симпатизираме, би се потресъл от подобна мисъл.
По-скоро политиката, ако е истинска политика търси най-правилното от възможните решение, а науката - най-вярното.
  Моят неуспех в политиката бе свързан с отстояването на истината. Докато Костов преуспя в политиката, защото беше дяволски прагматик, опериран от идеализъм.
  Затова и Костов е политик, а аз не съм.
  При това, независимо какво мисля за участието му в политиката, той бе единственият премиер след 1989 г. управленска захапка и способности да бъде стратегически мениджър.
  Макар че държава, в която премиери са били безпомощните, излъчващи сивота и случайност като държавнически управленци и стратегически мениджъри Виденов, Симеон II, Станишев и Орешарски, да минаваш за държавнически управленец и стратегически мениджър може би не е чак толкова трудно.
  
  Но тук искам да кажа няколко думи за нещо друго.
  
  Доскоро знаех две коренно противоположни версии за януари-февруари 1997 г.
  -- Версията на Иван Костов и Петър Стоянов - т.е. тази на победителите.
  -- И версията на Георги Първанов и Николай Добрев - т.е. тази на победените.
  
  Впрочем, Иван Костов в интервюто е много против това днес при разказа за онези събития да се героизират главните герои от БСП. И така БСП да си присвоява по парадоксален начин като слава и израз на държавническа мъдрост своето унижение и предателството спрямо своя електорат и своите партийни членове.
 &nbspИ в същото време и Иван Костов в своето интервю доразвива нелепо мита за великия герой и национален политик Николай Добрев. Лека му пръст на Николай Добрев, но митът "Николай Добрев" за мен е доста балонно раздут и ми звучи нелепо сини лидери да допринасят за раздуването на този печален мит. Лично мое мнение, базирано на лични впечатления, наблюдения, разсъждения и изводи.
  
  Исках всъщност да кажа, че досега знаех две диаметрално противоположни версии за онези събития. Но с това интервю на Иван Костов двете версии за мен парадоксално се сближиха.
  Иван Костов много ясно призна най-сетне, макар и с известни увъртащи словесни пируети и въпреки че твърди, че го бил признавал и по-рано (а Георги Първанов твърди, че винаги го бил отричал), че е имало тайни срещи, скрити разговори, неогласени договаряния и предрешени решения за изход от кризата, между квартета Иван Костов-Петър Стоянов-Николай Добрев-Георги Първанов.
  Не казвам, че тук критикувам тези срещи, просто сега вече, когато знам, че ги е имало и на тях са се осъществили конкретни разбирания и споразумения, двете версии, които знаех, започнаха наистина да се сближават, взаимно допълват и взаимно доуточняват.
  И това, което си имах като обяснение за случилото се в годините след януари-февруари 1997-а, съвсем закономерно получи потвърждение и си идва на мястото със строга и необорима логика.
  Сега в пълна степен разбирам защо Георги Първанов така ненавиждаше Консултативния съвет за национална сигурност и пресичаше всички усилия (вкл. мои) за изпълването на този ключов съвет (единственият, залегнал в Конституцията) със съдържание и смисъл.
  Именно пред КСНС Георги Първанов е бил политически разгромен и унижен - но публично, явно. За да влязат в сила скритите, тайните договорки...
  И от тези скрити, тайни договорки всъщност в политически план спечелиха трима, вероятно би спечелил и четвъртият, ако не го покоси страшната болест.
  Така че дали точно това е била целта или така се е разпоредила Историята, но тези скрити, тайни договорки за трима от четиримата участници в тях се оказаха инвестиции с изключително висок процент на възвращаемост. Те им дадоха за определен период златните акции в управлението на българската държава.
  Как всеки от тях се разпореди със своята златна акция е известно на всички ни...
  
  Николай Слатински
  17.02.2014 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
             _   _   ____    ___ 
_ __ | | | | | __ ) |_ _|
| '__| _ | | | | | _ \ | |
| | | |_| | | | | |_) | | |
|_| \___/ |_| |____/ |___|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.