По-абсурдно и от абсурдното

  Докато бидейки в президентството можех да наблюдавам партийните бонзи от абсурдната страна "Позитания" отблизо, видях, че тяхната партийна принципност се състои от четири достатъчно безпринципни "принципа":
  1. Властта не е средство - тя е цел.
  2. Електоратът не е цел - той е средство.
  3. Ляво е това, което говорим, за да спечелим гласовете на избирателите си; дясно е това, което правим, за да задържим властта.
  4. В опозиция критикуваме управляващите за това, което вършат; на власт вършим абсолютно същото.
  И все пак имам усещането, че дори в абсурдната страна "Позитания" тези дни абсурдността е надминала всички предели, след като те отлюспват злобно своя предишен лидер и два мандата президент Георги Първанов, а аплодират френетично Пламен Орешарски, бивш заместник-председател на СДС и абсолютно чужд за тях натрапник-кариерист.
  Представям си как им е на нормалните БСП-членове и симпатизанти и се питам - дали пък не мъждука у тях поне мъничко чувство за вина, че са съучастници в подобни абсурди?
  
  Николай Слатински
  08.02.2014 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  ____    ____                        
| _ \ | _ \ ___ __ _ _ __
| |_) | | |_) | / __| / _` | | '_ \
| __/ | __/ \__ \ | (_| | | | | |
|_| |_| |___/ \__, | |_| |_|
|_|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.