Стратегия Синергия Сигурност

Ако нещо недоумявам, то е в четири аспекта:

1. Такива като д-р НМ смятат ли, че в България има смисъл от протести срещу модела и неговите консуматори, дори при условие, че протестиращите не могат да дадат 100% гаранция, че ще успеят да променят модела и да отстранят неговите консуматори?

Въпреки, че би трябвало автоматично да се подразбира, все пак ще поясня, че не „защитавам“ д-р Михайлов, а своето собствено мнение, което в голяма част съвпада с неговото и в също толкова значителна част е информирано/повлияно от неговото. Доколкото съм следял интервютата, които докторът е давал през последните шест месеца мога да кажа, че, да, той смята, че има смисъл от протести в България, въпреки, че няма „гаранция-Франция“. Позицията му, слава богу, съвсем не е на „обяснител“ на протестите, на някакъв интерпретатор на това, което протестиращите не могат сами да артикулират ясно на външния свят (при това с на моменти дразнещо арогантна претенция за млада интелигентност и одухотвореност; а това го казвам аз – арогантен млад полу-интелигент с претенция за одухотвореност). Той може да отбележи и разкритикува този факт – както и аз самият правя, при това директно към мои познати студенти-окупатори, – но не и да се заема да ги защитава и/или обяснява безусловно (както отегчително правят някои); или да ги хвали прекалено (както досадно правят някои, а и което вече е истински вредно, струва ми се).

Ако протестиращите не бъдат критикувани и не се отбелязват грешките, с които често сами се саботират, тогава нищо красиво и интелигентно не би произлязло, а напротив, ще се случи това, което донякъде е започнало да се случва: затварянето най-вече на окупаторите, по разбираеми причини (и в значително по-малка част на, така да се каже, „площадните протестиращи“) в групи на „просветлени“, които живеят и страдат революцията си в свой свят без да могат да комуникират това с външни хора (това е мое лично наблюдение при комуникация с окупатори в различни университети). Но защото е „крайно време“ и вече „няма нерви“, а и протестите са израз на някаква не-чак-толкова-дълбоко-спотаена, отчаяна надежда за „оправяне на положението“, самите протестиращи, в наивността си (не използвам думата пейоративно) и подкрепящите ги, им се ще да няма критични гласове, а всички, някак взаимно и единодушно да изградим новия, по-добър морален строй (нарочно се изразявам тенденциозно).

Само че именно защото протестите са с морални претенции и твърде много пъти беше говорено срещу политиката и политиците по принцип – политиката беше описвана като изначално мръсна работа, предопределена за фарисей и мерзавци, – те трябва да са способни да понасят и отговарят адекватно именно на морална критика, напр., случая с прословутия списък, от който те въобще не побързаха ясно и твърдо да се разграничат и за което д-р Михайлов напълно заслужено ги разкритикува. За съжаление често в подобни случаи реакциите им бяха по-скоро инфантилни (използвам думата с минимално неодобрение, защото и аз съм млад, а и съм глупав), като например ироничния коментар последвал видеото с пияния гус’ин Драганов в СУ, вместо – доколкото знам първоначално написания – сериозен и критичен.

Това, което най-сигурно бих определил като позиция на д-р Михайлов по отношение на протестите е това, което каза в последния брой на предаването „Отпечатъци“ преди почти две години и което може да се чуе и види тук: http://youtu.be/-ySnyKRD4xE

2. Кои са всъщност правите днес по отношение на раковото образувание, убиващо България – протестиращите или властимащите?

Разбира се, че протестиращите. Не виждам какво може да предизвика подобен въпрос по отношение позициите на д-ра Аз не съм попадал на едно интервю, а смея да твърдя, че следя коментарите на доктора, така да се каже, „религиозно“, в което той да защитава настоящето правителство (или предното, на ГЕРБ, или по-предното).

3. Каква би била България в момента, ако нямаше протестиращи?

България би била едно по-тъжно място, в което доктор Михайлов би говорил още по-песимистично… по-точно, още по-критично, но все пак би бил важен за интелигентните, възмутени хора. Аз лично, с претенцията да съм такъв (повече възмутен отколкото интелигентен), намирам всичко, което д-ра говори за вдъхновяващо именно към морален протест, макар и личен, ограничен до частния ми живот, а не до окупации (може би защото не съм и в позиция да окупирам).

4. Те какво предлагат – обществото да продължи да си трае, спотайва, примирява, само защото не им предлага естетични и деликатни протестиращи?

Точно обратното – предлагат обществото устойчиво да се възпита в това да не си трае, спотайва и примирява и колкото по-добро става в това, толкова „по-естетични“ и „деликатни“ протестиращи да има.

Мисля, че е ясно, че д-р Михайлов – а и Любослава Русева, другата популярна „злобарка“ – са критични коментатори, за разлика от, напр., проф. Калин Янакиев, но реакциите срещу тях двамата намирам за заслужаващи сериозни коментари и анализи, а не техните мнения.