Стратегия Синергия Сигурност

  Тези дни интелигентна ФБ-приятелка много правилно отбеляза, че към протестите се подхожда с остарели критерии – задължително се иска от тях да имат организатори и организация, ръководители и партии, платформа и програма.
  На протестите на всяка цена някой им дърпа конците, някой им плаща, те трябва незабавно да кажат какво предлагат и още в този момент да отговорят как смятат да го постигнат.
  Впрочем, турското гражданско общество и най-вече турският интелектуален елит показаха, че са с нива над българските такива. Там няма изкуфели професори, мрънкотещи социалномрежести пророци и заслепени от идеологизиран гняв анализатори, които през час да дават воля на лишените от грам вътрешно съмнение гласове и да внушават колко купени били протестиращите и какви чеда на висшата номенклатура били лицата на протестите…
  
  Но да се върнем към подхождането към протестите.
То е изостанало в други времена, в 20 век – на йерархичните структури, на централизацията, на командващите, командирите, лидерите, политическите технолози, които съзнателно и притежаващи истината от последна инстанция, мобилизират масите, превръщайки ги в тълпи.
  Тези отминали времена имат в себе си известна, а може би дори неизвестно колко силна тоталитарност.
  Днес обаче е ново време, 21 век – на мрежовите структури, на децентрализацията, на спонтанните самоорганизации, на бързото възникване и разпадане на общности.
  Това ново време по самата си същност е дълбоко антитоталитарно, то съдържа семената на пълното отричане и отсичане на тоталитарните нагони.
  Днес не може да се предвиди нещо, а по-скоро – нищо не може да се предвиди.
  Днес трябва да се създават условия за промяна и да се дават шансове, възможности, предимства – промяната да е към по-добро.
  В този смисъл протестите и протестиращите са на правилната страна на днешното време – те искат да се даде шанс на промяната, дори да не знаят винаги в какво точно тази промяна може да се състои.
  Докато онези, които са срещу протестите и протестиращите, на практика обслужват не-промяната, де факто крепят и циментират статуквото – по свои си някакви причини – страх от промяната, партийна лоялност, печелене от статуквото, омраза към различните…
  
  На български език излезе прекрасната и стимулираща мисленето книга на Джошуа Купър Реймо, „Ерата на немислимото. Защо новият световен безпорядък още ни изненадва и какво можем да направим” (С., „Изток-Запад”, 2013 г.).
  В тази книга става дума всъщност за все същото, за това, за което писах малко по-горе. Аз ще я цитирам и защото, както се шегуваше мой приятел: Ако кажем – както написа Слатински, или Йончев, например, всеки у нас ще вдигне ръце – Слатински ли, или Йончев ли, знаем ги ние тях! Но ако кажем – както написа Кейган, или Манделбаум, например, всеки у нас ще събере длани като в молитва – ооооо! Кейган!, или ооооо! Манделбаум!, това са велики анализатори, синтезатори и прогнозатори! Макар Слатински да твърди същото като Кейган, или Йончев да твърди същото като Манделбаум!!! 
  
  Та Джошуа Купър Реймо пише:
   „Промяната произвежда непредсказуемост и изненада. Това означава, че винаги, когато подтикнем към промяна - и моето убеждение е, че ни трябва още по-голяма промяна от днешната, - трябва да се подготвим за факта, че много от това, което ще получим е непредвидимо. Тази вътрешноприсъща нестабилност трябва да промени начина, по който правим политиката на държавата и планираме живота си, проблем, с който ще се занимаем във втората част на тази книга. Трябва, разбира се, да се има пред вид, че всеки натиск за радикална реформа е с непредвидими последици.”
  
  Да добавя още нещо много важно от книгата на Джошуа Купър Реймо.
  Той цитира изследване на западните анализатори Дейвид Котц и Фред Уиър за причините за края и разпадането на Съветския съюз.
  Според това тяхно изследване, СССР се е разпаднал, защото „Номенклатурата (т.е. съветският елит) е решила, че ще спечели повече от разпадането на СССР, отколкото от запазването на целостта му. Ако си на върха на империята, когато тя се сгромолясва, вървяла логиката на номенклатурата, ти си в най-добрата позиция да събереш разпиляното. Това било хладнокръвно, егоистично решение...
  Крайното обяснение за изненадващо мирната и внезапна смърт на съветската система е, че тя бе изоставена от по-голяма част от собствения си елит...
  Две десетилетия по-късно навсякъде из бившия Съветски съюз топ лидерите, най-богатите милиардери и политиците с най-силна власт обикновено са същите хора, кръжали близо до върха на системата в старите времена.”
  
  Приведох този дълъг цитат, защото той в главното обяснява и случилото се у нас.
  Върхушката на БКП и ДС, т.е. голям част от елита при тоталитарния социализъм у нас, предаде стария обществен „социалистически” строй, открадна Прехода от българския народ и си го присвои.
  Ето защо две десетилетия по-късно навсякъде из България топ лидерите, най-богатите милионери и политиците с най-силна власт обикновено са същите хора, кръжали близо до върха на системата в старите времена...
  Даже има нещо брутално символично, че дори премиерът на България в момента е марионетка в ръцете на чедото на един от най-откровените цербери на тоталитарния социализъм. За да се знае всъщност кой държи реалната власт в България!
  Нека мислят за това всички, които днес поради една или друга причина са се превърнали на практика в агенти на не-промяната и де факто - в крепители на статуквото...
  
  Николай Слатински
  21.07.2013 г.