Прочетох текст, качен от интелигентен ФБ-приятел, «нарязващ на парчета» Дара и всичко свързано с нея. Отнесли сме го и всички ние, дето се радвахме на успеха на Дара. Няма да ви показвам този текст, за да не му правя реклама (нали и отрицателният отзив е реклама), а ще кажа прекалено емоционално "само" следното.
Самият текст на мен ми е надут, снобски, провинциален (въпреки езика), балкански поп-анализ в сърдития и комплексарски злобнопис, присъщ на масовия пишещ. Всеки сам си преценя, всеки може да се изока...
Но няма и да се правя, че макар успехът на Дара ме просълзи многократно и да ѝ стисках палци, самото това, което тя представи "ме кефи" особено - защото съм малко динозавър, доживяващ дните си, а времето е на внуците ни. Да са ни живи и здрави. И европейци!
Формата на въпросния текст ми заприлича на съдържанието на разговорите, които се водеха в пернишкия Клуб на културните дейци в Двореца на културата 1989-1901 г., докато ние правихме СДС и се мъчехме да събудим народа - те седяха там пернишките културни дейци (повечето от тях) и лекуваха с алкохолни пари това, че са на д...то на Времето...
Обаче!
Мисля си, че зад цялата тази вкисната от мрънкане махленска култур-трегерщина, зад целия този миш-маш от умни думи и огорчена предубеденост, аз съзирам отглас от главното противоречие на обществото ни:
Като живец и нагласи, като менталност и манталитет, като инстинкти и предчувствия, като същност и убеденост, България я тегли към Европа. Тегли я и ще я тегли натам. Влече я България към Европа – към Европа такава, каквато Европа е (а не всичко в Европа е такова, каквото би трябвало да е).
Но!
Но в България има една огромна маса (може би са над половината от нас), която ги тегли назад към миналото, влече ги към соца, към «кат Русия няма втора», към това всичко да е така, както искат и нищо да не е така, както те не желаят.
Тази огромна маса българи е огромен цивилизационен товар, воденичен камък, който вече 37 години спъва България и я прави пРРовинциална, съРРдита, РРусофилска и РРетромислеща.
Истинско чудо е, че все някак, все в нещо, все пак и все така успяваме като България. Въпреки този баласт от вкиснати, недоволни, обидени, сърдити, огорчени, мрънкащи, мразещи всичко, освен Русия и хорАта, хора. Толкова са много, че е просто невероятно, че се държим над повърхността на процесите.
Сам не зная как България се съхранява и лека-полека напредва - въпреки този социален и психологически воденичен камък!
Как въобще е възможно да сме все още България, когато по-малката част от нас тегли България напред към Европа, а по-голямата част от нас тегли България надолу, към никъде.
P.S.
За да няма допълнителни упреци да си призная без бой, че обичам народната музика, особено "македонските" песни - много голям брой от нас с фамилия на -ски сме българи с корени в Македония.
И нямам нищо против хорАта, но когато Естония се представя в Брюкксел при председателството си на ЕС с Е-стония и показва чудеса от високи технологии в социалната и икономическата организация, а ние насред Брюксел дзендзаме Дунавско хоро и показваме шевици от бързо увяхващи цветя, нещо ми става чоглаво.
18.05.2026 г.
