"Те не се притесняват за тока и хляба. Не им пука за парното, детските, пенсиите. Те имат своята прекрасна работа и европейски заплати, те са сигурни и осигурени, лъскави и блестящи, с фамозни CV-та, с оня преуспял курикулум вите, наченат някога в тоталитарните коридори на властта.
Те извират в юнската жега из своите офиси, бюра, дирекции, фондации, агенции и администрации, прииждат към площада с музика и барабани, с кларинети, тимпани, латерни, флигорни, тромбони, тръби, тъпани и вувузели, с ролери, скейтбордове, колела, кучета, бебета. Все гении, таланти, оратори, оператори, агитатори, фабриканти, писатели, тук-таме генерали, поети, съдържатели на локали, музиканти, програмисти, артисти и всякакви пиар специалисти."
Мнозина се огорчиха или вбесиха срещу арията на клеветата на Велислава Дърева относно протестите тези дни, че били на ситите и на всички онези, срещу които е изляла толкова много злъч и злоба – виж „Бунтът на ситите”, http://www.duma.bg/node/56961.
Искам да споделя само две неща по повод на този безумно гадничък текст.
Първо, текстът на Велислава поражда у мен не гневни емоции, а жал. Толкова жал ми стана за нея като приятел - че живее един умен човек, една силна жена с до-десетоноеврийска биография на смела личност, и е пълна с омраза и омерзение, с ненавист и непоносимост, със злоба и огорчение срещу всичко и всички, което и които не се вписват в нейната схема, нейната остаряла, застинала във времето представа за добор и лошо, по-скоро за ултрачервено и останалото... Живее една талантлива, но хипнотизирана от горчиви мисли душа и от всеки нерв на тази душа струи, бълва се горест срещу Другите, Различните, Младите, Живеещите, Играещите (защото човекът е играещо същество - Homo Ludens) сякаш те имат вина за начина, по който тя живее живота си...
Писателят, поетът, майсторът на художественото перо може, дори трябва да пречупи своя живот през творчеството си и тогава то ще е живо, хващащо за душата, проникновено.
Но когато през собствения си начин на живот пречупваш политическите си анализи и използваш собственатата си участ за единствено възможна оптика, през която да гледаш на процесите, тогава се получава ужасна субективност, подменят се общите интереси с личното негодувание, несъгласие и неудовлетвореност от битието и съзнанието си...
Второ, аз мисля и пиша така не днес, защото съм се разгневил от този слаб и злобен текст, а съм го правил и много по-рано - на своя сайт на 24 октомври 2008 г. съм написал за Велислава Дърева с тревога следното по повод на друг неин текст – виж http://nslatinski.org/?q=bg/node/143:
"Смятам, че Велислава Дърева неистина доста поолекна и се поизложи с анализи като този и много други, в които пее абсолютно безкритични химни за правителството и президента. Като в същото време сякаш изобщо не забелязва олигархичните метастази на случващото се в страната ни, сякаш напълно игнорира очевидни привързаности на възхвалявани от нея политици към блясъка, суетата, парите, привилегиите, както и най-вероятно абсолютно не вижда липсата на реални, оставащи в историята и полезни за страната ни техни дела сред огромната словесна и пропагандна плява, произвеждана от тези безспорни за нея политически авторитети.
Жал ми е, че по непонятни за мен причини Велислава Дърева или хариза, или предаде, защото не мога да кажа, не ми се обръща езика да кажа „продаде” (заради едно пътуване до Рим и папата) силното си перо и мощната си мисъл – на личности и политици, които не я заслужават и тайно се „кефят”, че има още такива като нея, които като Матросов се хвърлят на амбразурите заради тях и изпират със силни слова (по-скоро напоследък – преди всичко със силни словонапъни) техните постъпки. Както и техните пренебрегвани или постоянно променящи се принципи – дотам, че да изглежда, че те всъщност изобщо нямат принципи."
Дотук се опитах по-умерено да разсъждавам над текста на Велислава, макар че може ли да се разсъждава умерено като се пишат почти социалфашистки гадости за хора, сред които са и нашите деца - социално чувствителни, честни и почтени, борещи се за нормален живот с много и всеотдаен труд:
"Те презират всеки, който не може да си плати тока и парното, който от безизходица се самозапалва, самообесва, самоосъжда, който блъска от сутрин до вечер, който не може да купи на детето обувки, нито учебници, нито лекарства за майка си.
Те не знаят какво е това. Не разбират. Не искат да разбират. Няма да разберат."
Ще си призная следното:
Най-много ми е обидно, че като Станишев се прибере в затворения квартал с екстрамерките за сигурност при Моника - която е наистина сита, ама толкоз сита, колкото и Велислава не може да си представи каква ситост има в България; която е супербогата, съвсем не благодарение на стриктното зачитане на такива демократични подробности като "Конфликт на интереси" и поне отчасти е такава благодарение и на неговите, на Станишев странични пасове а-ла Шави и Иниеста взети заедно,
те двамата, Станищев и Моника, сити с пари, власт, лукс, блага, привилегии и стандарт,
като четат опуса на бедната материално Велислава, на изнемогващата финансово Велислава,
потриват не познаващи физически труд ръчички, хапват си екологично чисти храни (Сергей яде такива още от времето на Чернобил), радват се, че трудното за тях отново мина и си казват щастливо влюбени в собствените си Аз:
"Още един-два текста като този и ставаме непоклатими! Всички червени, които бяха срещу Станишев ще забравят, че не можеха да го понасят, че го смятаха за водещ партията към провал и обслужващ сттуквото и задкулисната олигахия, че го обвиняваха, че загуби всички възможни избори през последните 8-9 години! Ще нарекат всички, които са "за" оставката на Станишев десни, ренегати, реакционери, експлоататори! Ще се сплотят зад Партията, а това значи само и единствено зад Станишев! И ще настане такъв живот, че само си викаме Дано, дано, дано Велислава продължи в този дух!".
Николай Слатински
24.06.2013 г.