Николай Слатински
„За Риска“
2025 год.
ВЪВЕДЕНИЕ
На попрището жизнено по към края реших да тегля чертата на това, което съм постигнал в Науката за сигурността. Не, да не бъда разбиран неправилно – аз съм все още в тази Наука, старая се да прекопавам своята нива в нея, да я засаждам с нови семена и да премахвам нейните плевели (а такива има, уви, твърде много). Ала все пак годините си вземат своето ...
И решил да тегля тази черта, веднага се замислих над основния въпрос – А има ли смисъл да правя това? Та нали съм написал толкова книги за сигурността, сред които главно място заема своеобразната Четирилогия – „Петте нива на сигурността“, „Сигурността – същност, смисъл и съдържание“, „Сигурността – животът на Мрежата“, „Рискът – новото име на Сигурността“ ... Не са ли достатъчни освен тези книги и „качените“ на български, английски и руски език на сайта ми www.nslatinski.org, в рубриката „Научни публикации“ 30 Етюда за сигурността, съдържащи само и единствено моите приноси в Науката за сигурността?
След известни разсъждения и колебания си казах – Има смисъл! А причините за подобно усилие са поне четири, всяка от която ми даде шепа мотивация да се захвана с тази сложна, поглъщаща значителна част от и без това драматично скъсяващо се творческо време задача.
Първата и най-сериозната причина е, че след като съм отдал толкова много от живота си на Науката за сигурността, след като тази Наука е станала не просто част от моя живот, а в огромна степен тя е била моят живот, то значи имам не просто правото, но и дълга да съставя и да оставя своето, нека да не звучи нескромно, а достатъчно логично, научно Завещание.
Втората причина е, че досегашните ми книги за сигурността се откриват много трудно и често получавам писма с въпрос къде могат да бъдат намерени, защото практически всички те липсват на книжния пазар. А 30-те Етюда за сигурността на моя сайт ще бъдат там, докато мен ме има, защото дотогава ще го има и този сайт. Научното завещание е за времето, когато мен няма да ме има – най-вече като учен, а по-късно и като човешко същество, уви...
Третата причина е, че книгите за сигурността, които съм написал, съдържат, естествено, и знания, „произведени“ от редица други учени, бих казал – от огромно множество други учени. Но моето съкровено желание бе да напиша книги, които съдържат ако не САМО, то ГЛАВНО моите научни приноси – това, което аз съм постигнал в Науката за сигурността.
И четвъртата причина е, че убедено смятам, че съм най-четеният, най-цитираният, най-изучаваният в университетите и за мое съжаление, най-плагиатстваният български учен в сигурността. Доста често това е така, защото съм се опитвал да творя наука, а не преди всичко да компилирам чужди знания; като съм го правил включително в области от фундамента на тази Наука и съм полагал неизменни усилия да обяснявам сътвореното от мен на възможно най-разбираем и логичен, стройно аргументиран език. Многократно съм виждал как моите собствени идеи в Науката за сигурността са се възприемали леко и лесно от четящите, които са си мислили, че това са общоизвестни от „памтивека“ неща или пък са дело на утвърдени западни (или руски) имена. Но тези идеи са мои! Лично и единствено мои – авторови, скъпи на сърцето и разума ми, изстрадани и отстояни! Пример е моята Схема за Петте нива на сигурността. Кой ли не я е цитирал или използвал като подразбираща се от само себе си! Но аз, не някой друг, а АЗ съм я предложил в Науката за сигурността! И още нещо: Понеже съм плагиатстван непрекъснато, често поредният плагиат е копи-пействал от друг плагиат, той – от трети плагиат и т.н., то авторството се е размило, този пореден плагиат може да не знае, че плагиатства (ами смята, че използва азбучни истини), най-малкото е възможно да не разбира изобщо, че плагиатства от мен. Затова ми се налага постоянно да напомням кое в Науката за сигурността е мое и ничие друго. Тъй че изключително важно средство за това напомняне е аз да публикувам събрание, да го кажа по този начин, на научните ми приноси.
Настоящата книга е втората поред в моите финални научни произведения. Първата бе с название „За Сигурността“. Тя обхващаше практически всички мои главни научни приноси, отнасящи се до дълбоката същност, широкото съдържание и високия смисъл на Сигурността. Отново да го кажа изрично – всичко в нея е направено ОТ МЕН, тя е резултат от моите лични творчески усилия и познавателни търсения, свързани с фундаменталната научна категория „Сигурност“. Всяка идея и теза, всеки модел и подход, всяко определение и твърдение, всяка класификация и схема в нея са наистина лично мои, ЕДИНСТВЕНО И САМО МОИ.
Сега на вашето внимание и присъда е втората моя книга „За Риска“. Тя съдържа научните ми резултати в Рискологията. Както в първата, какъвто е и целият мой замисъл, главното в нея са МОИТЕ научни приноси в изучаването на фундаменталната научна категория „Риск“.
По-нататък се надявам да ми стигнат волята, енергията, здравето и годините да подготвя книга с мои резултати в теорията и практиката на прогнозирането; и дай Боже! – книга за това, което се опитах да постигна с участието си в системата за национална сигурност. Имам какво да кажа – и като личен принос, и като свидетел на едни преломни времена, в които са закодирани както успехите по трънливия път към демокрацията, така и предпоставките за това, довело ни до имащата толкова уродливи черти наша демокрация, която днес в значителна степен изпива жизнените сили на България и я обрича на трудно и многострадално бъдеще.
Вярвам, че както другите мои книги, „За Риска“ ще представлява интерес и ще привлече вниманието на студенти и докторанти; политици и управници; преподаватели и експерти; изкушени от сигурността и рисковете граждани, любознателни и критично мислещи хора.
Винаги съм казвал и доказвал, че процесите, които настъпиха в България с падането на агонизиращия тоталитарен соц (всъщност – първоначално жестока, силно репресивна, а по-нататък малко по-мека, но обречена на разпад форма на еднопартийно, моноидеологическо, прокомунистическо, антидемократично управление) промениха радикално моя живот, те ми дадоха шанс да навляза в Науката за сигурността. Без да се замислям, „сграбчих“ този шанс! Това беше онзи подарък от Съдбата, когато птичето на Смелото Решение само веднъж каца на рамото. Аз притежавах здравия разум и плодотворните амбиции да не прогоня това птиче. Благодарен съм на Съдбата, че тя бе толкова благосклонна към мен и ме срещна с Науката за сигурността. На тази Наука посветих 35 години от живота си досега. Струва ми се, че това всъщност е целият мой наистина съзнателен, а не несъзнателен, без-съзнателен живот.
За сетен път ще кажа – в Науката за сигурността намерих себе си, тя осмисли и битието, и съзнанието ми. Тази потресаваща и жизненоважна Наука ми даде изключително много, а аз ѝ дадох на нея почти всичко, което можех, което бе по моите сили. Съвестта ми е чиста – опитах се да направя в нея онова, на което се смятах способен. И тая надеждата, че успях.
Огромна благодарност на г-жа Цветелина Хаджийска и г-жа Иванка Теодосиева, които с доброта и човещина се грижеха за моята болна майка докато аз работех над книгата. Те правеха невъзможното, за да мога да творя и да съм спокоен, че майка ми е в сигурните им ръце. Не мога да си представя как щях да завърша книгата без тяхната всеотдайна помощ.
06.11.2025 г.
