При миналото управление стигнахме до ръба на пропастта, но при това направихме крачка напред

  Разбира се, че в тази напрегната ситуация всеки нормален човек намира логика във въпроси от типа: Защо най-напред не се даде шанс на правителството да поработи? Защо не се изчакат първите 100 дни? Защо веднага започнаха протести с искания за оставка на правителството?
  Аз не смятам, че главната стратегическа цел на протестите трябва да бъде оставката на правителството с цената на всичко и на всяка цена. Но си мисля, че ние не можем да извадим правителството от целия политически контекст и да разсъждаваме само за него и независимо от всичко друго, което се случва в страната ни през последните 2 седмици.
  България се намира в тежка политическа криза и тази криза постоянно се задълбочава.
  Кризата има две съставляващи, ако мога така да кажа – първата е естествено следствие от процесите, заради които хората се вдигнаха през февруари; втората се дължи на всичкото това, което Станишев и Местан направиха след изборите.
  И ако обществото ни заради първата от тези две причини бе готово да изчака с протестите определен санитарен минимум време (условните „100 дни”), то с това, което Станишев и Местан направиха за много кратък период, страната бе взривена, а политическата криза започна да съдържа в себе си елементи и зародиши на политическа катастрофа.
  При сравнително нормални ситуации малките въздействия водят до малки последици, а големите въздействия – до големи последици.
  При критични и кризисни ситуации малки въздействия водят до големи последици.
  Ако в полето се спъне човек, най-много да се обели носа или слюпи коляното. Ако обаче на ръба на пропастта се спъне човек, той преминава с падането си в ново агрегатно състояние.
  Наистина при миналото управление стигнахме до ръба на пропастта, но при това направихме крачка напред.
  Никога за толкова кратко време толкова малко хора не са направили толкова много политически грешки и глупости!
  Или ако перифразираме видния баща на народите ( в който се е кълнял и при смъртта на когото в конвулсии е плакал бащата на Станишев): Кадрите провалят всичко!
  Кадровите решения са толкова абсурдни, че правят кристално прозрачни истинските мотиви на кадровия подбор.
  Ясно е, че не за работата се търсят хора, а на хората се търси работа. И то не просто за нужните хора, а за нашите хора.
  Станишев и Местан отказват да покажат, поне да симулират и имитират, че са си взели поука от прегрешенията на Тройната коалиция, които бяха толкова тежки, че обществото даде властта на мутро-милиционерите...
  Станишев и Местан следват същите безпринципни назначения на протежетата си, делят по същия начин управленската баница (само формулата на е 8:5:3, а 8:7:1 – едното е за фашизоидните и шизоидните борци срещу корупцията), създават същите условия за корупционни батко-братски схеми за източване на еврофондове и преяждане с държавни поръчки, отново зад кулисите край Станишев щъкат едни смътни съветници, които тогава натопиха дълбоко черпаците си в казана с мед, че даже на Първанов му призля от нормата им на печалба и нададе ощетено вопъл за съветническа справедливост при дележа на ламтежа.
  Искам да кажа накрая, че моето твърдо убеждение е, че България - това са българските българи, българските турци, българските роми, българските арменци, българските евреи и останалите български граждани и че България не може без нито един от тях. Или ще се измъкнем заедно като народ от пропастта, или заедно като племе ще останем на нейното отиващо все по-надолу дъно...
  Ето защо правителството не може да се извади извън скобите на крайно нестабилната и безкрайно лабилна като психиката на едни патриотарски вожд и учител кризисна ситуация в страната.
  Вероятно икономическата програма на правителството е много добра, но ние помним, как идеалната икономическа програма на правителството с най-много висши образования, научни степени и звания от всички постсоциалистически правителства ни докара за 400 дни до хиперинфлация. Помним и как за 400 дни (първата половина от фамозните 800 дни) страната бе успокоена и дръпна напред при една повърхностна, немислена и необмислена, та даже липсваща икономическа програма на шепа ментално корумпирани юпита („ментално корумпирани”, защото те смятаха, че България е като фирма, че управлението е бизнес и главното е да удариш „кьоравото”, да капитализираш и осребриш висшите си мениджърски позиции в държавното управление).
  Впрочем, да се нарича засега силна икономическа програма даването на краищник хляб и жълти стотинки за нуждаещите се е преждевременно.
  Вярно е, че „ГЕРБ” води такава антисоциална и безсърдечна политика, че и подхвърлянето на монетка в шапката на просяка минава вече за силна социална политика.
  Но аз още помня как в един симпатичен град виден бизнесмен помагаше с пари на бедни и болни, строеше параклиси, даже постегна и гробищата, хората му целуваха ръка, а той през същото време съсипа няколко завода и фабрики, продаде машините им (страхотни технологии) на безценица, наряза ги на скрап и с това обрече града на катастрофа и безпътица...
  
  Ето едно лирично отклонение – като депутат бях превърнал апартамента си в Стената на плача, помагах на хората както можех, давах една трета от заплатата си на домове за сираци или за деца с увреждания, помогнах, като чуках на вратите на босовете Г-13 (някои от тях се преселиха по чужда воля в отвъдното) да се съберат пари за едно добро момиче и му се направи трансплантация на бъбрек, така че е живо и здраво досега! Но един много близък мой приятел ми каза веднъж следното: Ники, ти си народен представител и председател на най-важната комисия (по национална сигурност) не за да тичаш да раздаваш заплатата си да събираш пари от Г-13, а да промениш държавата, да спомогнеш да се въведат правила, закони, норми, стандарти, така че да има изградена работеща система за подпомагане на бедни и нещастни, както и да ли да бъде направена трансплантация на бъбрек на даден човек да не зависи от това дали в града му има отзивчив депутат и от това, че майката на този човек е извадила късмет да се свърже с него – трябва да има държавна политика за подпомагане на тези хора, така че те да имат достъп до програмите за трансплантация на бъбрек независимо от това дали могат да си повлолят или не такава трансплантация.
  
  Икономическите програми на правителствата са несъмнено огромно важни, но правителствата действат в реален политически контекст и за управлението им е нужно високо или поне търпеливо доверие.
  А Станишев (винаги с него върви и Местан, даже не знам дали не е обратното в това кой зад кого и на колко лапки подтичва) за 10-15 дни успя да взриви България на равно място, да задълбочи кризата до нейния оптимум, да срине и без това крехкото доверие в управлението на БСП-ДПС.
  Право е обществото да се пита:
  Първо, тези за 4 седмици направиха такива нелепи стъпки, какво ли ще направят за 4 години??
  Второ, тези дали са самостоятелни във вземането на решения или са марионетки на задкулисни интереси?
  Трето, тези дават ли си сметка какви щети на имиджа на България нанесоха още не започнали да управляват?
  Четвърто, тези не разбират ли, че в кризата човек търси кризисен мениджмънт, а не продължава с всяко свое следващо решение да прави сякаш напук на обществото и здравия разум?
  
  Разбира се, „тези” се надяват, че протестите ще се уморят, ще загубят енергия, ще се спихнат и ще затихнат.
  Това е доста безотговорна и рискована, рискова надежда. Защото когато протестите се уморяват (никой не може да протестира безкрай), те или наистина се спихват, или се радикализират и на преден план остават тези, които умора нямат... Лудите, крайните, безотговорните, екстремистите, всички, които протестират не принципно, а по принцип.
  Такова отношение към протестите е опасно! Защото те могат и да се спихнат, могат и да бъдат дискредитирани от безумци, но причините, дълбоките коренни причини за протестите остават.
  Да затиснеш болестта вътре в организма и да й даваш морални оценки, че тя избива с циреи по лицето и тялото означава само да пропуснеш момента за интензивно лечение.
  Ако един крак не бъде излекуван навреме от гангрената, той трябва да бъде отрязан, но дори и отрязан, този крак чрез фантомната болка пак ще боли. Болката остава, разликата е, че кракът вече го няма.
  Така че нека лекуваме болката, докато го има нейният носител и причинител.
  
  Какво исках да кажа с този текст ли? Седем неща исках да кажа.
  Първо, исках да кажа, че България се намира в положение на самовъзпроизвеждаща се и самозадълбочаваща се политическа криза, която може да прерасне в икономическа, финансова, социална и морална криза.
  Второ, исках да кажа, че има остър срив в доверието на хората към политическата система, в политическата легитимност на управлението, в способността на политическите институции да функционират.
  Трето, исках да кажа, че България е в ситуация на ръба, когато дори и най-малкото въздействие (решение, стъпка, идея) може да има катастрофални последици.
  Четвърто, исках да кажа, че въпреки че във и заради протестите се забелязва завръщане на старото отношение към тях на базата на политическата принадлежност и вече се говори от страна на хора от БСП – Ние и фашизма сме преживели! Нас не ни плаши с камъни! Нас и в Сибир са ни пращали! – основната причина за протестите (не безумният и безнравствен повод с назначаването на Пеевски за председател на ДАНС) остава, дълбоката същност на протестите е надпартийна, срещупартийна – срещу Партията на статуквото, в която са Първанов и Станишев, Доган и Местан, Борисов и Цветанов, Сидеров и Янев. Ето защо не може да се реагира по илф-петровски Бият Паниковски! Бият нашите! Рот фронт! Но пасаран!
  Пето, исках да кажа, че не е възможно правителството да бъде оценявано само по себе си – то е прикачено към своето парламентарно подкрепящо го „мнозинство”, то е он-лайн с актуалната политическа ситуация в страната, нейна функция е и неин катализатор. Не може да има двойни стандарти, двойнственост в поведението – да, протестите имат дълбоки основания, но правителството не го закачайте – още повече, че правителството не се държи автономно, като самостоятелен политически субект, а със своите действия много често подклажда протестите, влошава политическата ситуация и обслужва точно тези практики и политици, които докараха България до протести и до усещането, че повече така не може да продължава.
  Шесто, кризисният мениджмънт не е купешко понятие, мода, чесане на езиците на университетски преподаватели и политолози – той е нищо повече и нищо по-малко от демократични действия в крайно екстремално, скъсено откъм време за вземане на решения състояние на нестабилност. Ето защо трябва да се премине към такъв кризисен мениджмънт. Демокрацията все още има шанс да минимизира кризата и нейните последици с демократични средства. Първото от тези средства при демокрацията винаги е политическото поемане на вината за запалването на искрата, взривила България. А в нормалните демократични държави политическото поемане на вината не става чрез управление по метода „Грешка – Прошка, Грях – Катарзис”, а чрез оставка. Така е в Европа, така е в САЩ, така е дори в България – оставка подаде дори Петър Младенов, даже Филип Димитров! Ние за първи път за последните 25 години имаме един партиен лидер, Сергей Станишев, който парадира да е европейски тип политик, а като късния Тодор Живков, като Чаушеску, като Сухарто, Кадафи, се е вцепил с нокти и зъби за поста, десет години губи всички възможни избори, дискредитира се като политик, но с апаратни хватки се държи за лидерското си място без пет пари да дава колко вреди нанася на нормализацията на страната. Той е кост в гърлото на българската демокрация. Защото при такова ирационално, вкостенено, социално безчувствено, обслужващо олигархията ръководство на БСП алтернативата на БСП също е ирационална, милиционерско-мутренска, силово-репресивна или патриотарско психически болна. Но ако в БСП вместо милионерите избираеми аристократи дойдат начело млади, необременени с Тройна коалиция и корупционни схеми млади и енергични, европейски мислещи и национално отговорни ляво мислещи хора, тогава и дясното като политическо представителство и организиране ще се модернизира, ще дойдат и там начело млади, необременени, интелигентни, модерно мислещи дясно мислещи хора. Ето затова казвам, че Станишев не е само проблем на БСП – ако беше така, понеже тя не е моята партия, да е жива и здрава с него още 100 години; не – Станишев е проблем на българската демокрация, той е наш общ проблем, драги приятели в БСП! Не го бранете като Матросовци, като Павликморозовци, отървете България от него! БСП можге да става все по-слаба, ако агонията се задълбочи и да излезе още по-силна, ако постави България над Станишев или поне Орешарски над Станишев.
  Седмо, исках да кажа, че колкото и сложна да е ситуацията в страната днес, ние като общество трябва да търсим нейното решение и изхода от нея не само с мисълта за конкретната сложна ситуация, а да мислим по-дългосрочно, да заложим истински демократични, европейски, модерни традиции в политическото ни общежитие – оттук нататък всеки политик да знае, че направи ли груба, непростима, срамна и непростима политическа грешка, която посяга на националните интереси и позори страната ни, той подава оставка и си отива веднага, незабавно! Тогава ще видим, как утре в сходна политическа ситуация никой политик повече не би се осмелил - само защото владее апаратни хватки и си е инсталирал политически верни протежета в партийното си ръководство – да се изплю в лицето на България и да се подиграе брутално със здравия разум на обществото ни.
  
  
Николай Слатински
  21.06.2013 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  _  __         _____      _      _  _   
| |/ / ___ |___ / / \ | || |
| ' / / _ \ |_ \ / _ \ | || |_
| . \ | __/ ___) | / ___ \ |__ _|
|_|\_\ \___| |____/ /_/ \_\ |_|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.