Има все още радости в Отечеството ни нелюбезно! Има и понякога, макар рядко, дори по цяла каца с мед.
Но колкото и да е голяма кацата, една лъжичка катран стига, за да не е вече същото и да ти се отяде.
Затова не се паля на спортна вълна, макар да ми бе залят тия дни двукратно ФБ от изблици на целокупна радост.
За мен да си голям спортист почти никога не е като да си и голям човек. Модерният ляв е пример за велик футболист, но ...
За големия ни боксьор пък изобщо не ми се говори.
Възхищавам се и до ден днешен направо по юношески на онези, които са и големи спортисти, и големи човеци!
Волейболистите предизвикаха голяма еуфория, но който знае каква прорашистка е атмосферата около върха на волейбола ни, ще си прехапе езика от мъка. После се чудим защо отиват в Русия. Не са само парите. И сърцата им може би ги теглят натам. Иначе защо ще ходят в изолирано първенство на изолирана от нормалния спортен свят държава?
А около суперщангиста ни се навърта едно корпулентно туловище (щях да допусна пръстописна грешка - чудовище), стиснало до удешване България за шията, заедно с още едно такова туловище...
Помним еуфорията през 1994 година. Пред очите ми е площадът на Перник - препълнен от възторжени хора!!
Но 90% от тогавашните герои се оказаха продажници, корупционери, хулигани и пълни некадърници като фактори в българския футбол. Те съсипаха всичко до което се докопаха с алчните си грабливи лапи, та вече само с Гренландия можем да се сравняваме, защото Гибралтар и Люксембург не са ни по силите, да не говорим за Фарьорските острови и Македония.
Както казват в Перник - та те така...
12.10.2025 г.
·
