За пореден път ще кажа, че не съм наясно в нужната степен за подробностите от американския политически пейзаж, затова моля да не ми придиряте прекалено за този текст).
Иначе да, знам поне две неща за този пейзаж.
Първото е, че възрастните, старите, одъртяващите, престарелите политици и от двете партии в САЩ като коркови тапи са запушили естествените процеси на подмладяване в политиката; натрапват сенилните си виждания за Америка, когато тях няма да ги има или ще се ползват денонощно от памперси.
Второто е, че Демократическата партия е в тежък нокдаун и е жертва на неспособността си да преживее тежкото поражение, което претърпя.
(Да вметна за миг, че има тук още един дребен детайл.
Когато в ултрачервения Перник правехме синята опозиция в късната есен на 1989 г., един възрастен и малко смахнат наш съмишленик Чичо Гришата ми каза - ще успят тия от вас, които си сложат главата в торбата!
Беше страшничо, първите седесари го знаят. Заплахи за физически разправи, нападения в тъмното, обаждане на телефоните на нашите родителите, че лошо ни се пише, жестоки дадзибао из града с клевети по наш адрес. Но аз си казах, че точно пък на мен нищо лошо няма да ми се случи и си сложих главата в торбата, скочих в битката. А Чичо Гриша смяташе друго и ми викаше - Теб, Господ те обича и ще те пази!
Та мисълта ми е, че за да се промени Америка към добро, да се спаси от пропадията и хаоса, нацизма и тоталитаризма, нужни са смели политици, а на скатавки; трябва, както казват в Перник да ти стиска, да имаш д@пе, да си сложиш главата в торбата; а не да бягаш по тъч линията и да се вайкаш Каква я мислехме, каква стана!
Същото важи и за България...)
Опитвайки се в свободното от грижите на възрастта и моята работа над финалните монографии, аз хвърлям по едно око какво става в САЩ.
И напоследък ми допада една млада жена политик от Демократическата партия
Alexandria Ocasio-Cortez (накратко AOC).
Тя е на 35 години (по-млада дори от най-малкото ми дете!) и е депутат в Камарата на представителите, долната камара на американския парламент.
Знам как ще ми кажат веднага, че левеела. Но аз използвам нейното присъствие в американската политика и несъмненото ѝ обаяние, за да споделя отново тезата си, че в днешното време - на ИИ и квантовите компютри, на супермодерните високи генни, медицински, индустриални, информационни, комуникационни и космически технологии - на бой, т.е. на избори не трябва да отиват старците. На ход са младите и би било прекрасно на ход да са жените! Една млада жена около 40-те, мислеща глобално и действаща национално може да даде нов дух и дъх на политиката!
Както в САЩ, така и в България.
Стига ние, от поколението 1955-1965 сме се бутали, самопредлагали, организирали общности от клакьори за подкрепа и правещи се на спасители. Ние (също) сме виновни за това, че България е такава, каквато е, стисната за гушата от две отвратително вредни корпулентни същества.
Няма опасност някой в САЩ да ме чуе, така че пиша за AOC само като пример от какво се нуждае политиката и там, и тук. От свежа кръв, от нова енергия, от нови каузи, от нови визии. Старостта не е порок. Но може да върши порочни дела. Например като стои като коркова тапа, запушила пътя на Бъдещето.
19.09.2025 г.
