Бедна и обречена Америка!
Постоянно се обсъжда това или онова - какво още се случило, какво още са направили...
Кой бил свален от предаване, кой бил нарече идиот, в кой пореден град пратили войски да решават политически проблеми, какви нови тарифи са наложени...
Америка ми прилича на онзи, дето казвал: Докторе, където и да се пипна ме боли - тук ме боли, и тук ме боли, и тук ме боли, и тук ме боли!
А лекарят му рекъл: Пръстът ти е възпален!
Всичко, което се случва и за по-лесно поражда реактивно поведение, лашкане в една или друга посока с напоителни коментари за поредната скандална тъпотия - то е следствие от тумора в мозъка на Америка. Мозъкът на Америка е възпален. Затова координацията на тялото и функционирането на органите проявяват всякакви аномалии и разкоординиране, а тялото се люшка, върти му се свят, повръща и аха да рухне.
Олеле, как хвърчи сякаш е без контрол самолетът, ще вземе да се разбие! Не е от самолета подобно хвърчене. А защото пилотът в кабината е дрогиран.
Но утре пак ще се обсъжда следващото нещо, което силно ни е смутило и разтревожило. Всяко обсъждане за три дни.
Демокрацията, ако е жизнен и развиващ се организъм, трябва да се съсредоточава върху причините, а не върху последствията, върху болестта, а не върху симптомите.
Спирам. Най-добре и аз да видя каква нова тъпотия се върши в Америка и напоително да дам своя принос в нейното обсъждане. Да попреливам от пусто в празно.
Драскачите пишат, говорящите глави говорят, а керванът на Америка върви. Към пропаст. И как да не върви към пропаст, като главният керванджия е завършен идиот...
За съжаление, същото май важи и за онези, които му дадоха да води кервана. А ако е така, значи спасение може би няма. Пропастта ни зове. мами ни. Привлича ни.
И колкото по-близо е Америка до тази пропаст, толкова по-бързо лети към нея.
19.09.2025 г.
