Позната в нашите науки ми написа тържествуващо тази сутрин по повод на сборището на аристократите в Китай:
- Спукано е гърнето на Запада!
Впрочем, на Запада - в който живеят и то не никак зле децата и внуците ѝ!
Да, тя ме съжалява постоянно, че не съм на правилната страна на Историята.
През последните 3-4 години съм неизменно шокиран как в нейната умна, посветила се на Науката, глава е възможен такъв ценностен дисонанс.
И днес ми хрумна, че освен всичко друго, случващото се по света и събития като въпросното сборище я карат чрез тях да си отмъщава за нещо силно въздействало ѝ вече повече от три десетилетия. Например:
-- рухването на всичко, в което е вярвала на младини(без критично да преосмисля това, в което е вярвала);
-- необходимостта да мимикрира, да хамелеонства, за да ползва благините на новото (проекти, конференции, специализации, командировки, финансова подкрепа за публикации);
-- живеенето с маска от принципи, идеи и позиции, които не споделя и на милиметър и на грам;
-- имитирането на вярване и убеденост в това, което пише и преподава;
-- чувството, че е излишна в света на децата и внуците си.
04.09.2025 г.
