Преди време написах текст, че е възможно еднополюсният геополитически модел с една-единствена суперсирсила САЩ да се трансформира в ... еднополюсен модел с една единствена суперсила Китай.
Не съм бил твърде далеч от истината.
Докато Тръмп се държи абсолютно имбецилно и бездарно хаотично, старчески неадекватно и геополитически трагично, Китай постепенно създава ... не, не Ос на Злото, а Мрежа на авторитаризма.
Около Китай на Си се групират всевъзможни регионални и национални управници със силен авторитарен нагон, антидемократи по същност, смисъл и съдържание. Ударът на това сборище е именно срещу Демокрацията.
Демокрацията в продължение на десетилетия беше стратегическо предимство, стратегически ресурс, който превръщаше Запада в лидер в световен, континентален, регионален и националнен мащаб.
В наши дни, Демокрацията, постепенно, лишена от видни, знакови, визионерски, обаятелни личности с историческо значение, и в резултат на редица деструктивни процеси в съзнанието на обществата и гражданите (популизъм, егоизъм, консумеризъм и хедонизъм) се превръща в стратегически дефицит, в стратегическа уязвимост за западните общества.
И като капак на всичко - рижото дебилно проклятие, което всъщност има пъклена за Запада роля. Защото това сенилно същество, т.е. Тръмп е всъщност антидемократ, същият тип авторитарен нагон, лика-прилика със събралите се в Китай васали и авери на Си Дзинпин.
Тежко и горко ни се пише на нас, демократичните държави, ако не се вземем в ръце. Ако не осъзнаем, че най-голямата грешка, която можем да допуснем - това е отказ от и демонтаж на Демокрацията. Това ще бъде гасене на пожар с бензин. Това ще се окаже игра на полето на противника по правилата на противника.
Четири ключови мои разсъждения в този катастрофичен исторически и истерически момент на геополитическа турбуленция.
Първо, ние, европейците трябва да осъзнаем, че проблемите на Европа могат да се лекуват не с по-малко, а с повече Европа.
А значи, в частност, ние сме призвани и призовани да преодолеем унижаващия Европа комплекс на по-малката сестра на САЩ. Нека САЩ сами си изяснят себе си, но ние, Европа, да се държим като малки паленца, облизващи Големия риж психопат - това е толкова недопустимо.
Второ, ние, демократите, трябва да осъзнаем, че проблемите на демокрацията могат да се лекуват не с по-малко, а с повече демокрация.
А значи, в частност, ние сме призвани и призовани да развиваме и задълбочаваме демократичните процеси в страните ни, колкото и това да е трудно и неблагодарно за националните политици.
В този смисъл са така опасни, уродливи, отблъскващи и вредни двете гротесково корпулентни персони у нас, които систематично тровят демократичния въздух в България и брутално ориентализират държавата ни. Правят го и защото те по нрав и рефлекси не са демократи, а балкански автократи, стремящи се да се докопат до цялата власт в България. И рано или късно ще се хванат на война до кръв - гуша за гуша, защото проблемът на автократизма е, че в една държава може да има само един автократ.
Трето, Европа има една екзистенциална задача - помощ за Украйна.
Войната срещу Украйна е Война ЗА Европа. Войната в Украйна е само началото на Войната срещу Европа. Единственият начин да не се допусне Голямата Война срещу Европа е да не се допусне загуба на Украйна във Войната на Русия срещу Украйна.
И четвърто, България има една екзистенциална задача - да се задържи в Европа, откъм европейската страна на границата между Европа на Демокрацията и Мрежата на Авторитаризма.
Алтернативата е пропадане в дълбока пропаст, когато постепенно България от държава ще се превръща в територия, в сива зона, в санитарен кордон, в Минало, защото всъщност сама се е лишила от Бъдеще.
И накрая, ако имаше нещо добро в зловещото събиране на автократите в Китай под властта на Големия Автократ Си, това е, че там Путин бе само един от васалите на Си. Никакво специално внимание за Путин. Просто един от васалите. Като "смотрящий" на огромна площ, играеща ролята на евтин суровинен придатък на Китай. Като владетел на страна, служеща за лошо, противно, озъбено, свирепо куче, едно отвратително опасно и злобно псе, което да ръфа задните части на Запада.
Ако Европа се опомни и ако осъзнае каква е нейната историческа мисия в този все по-автократизиращ се свят, то тогава - напук на всички лоши новини - ние бихме могли да си кажем това, което винаги ми е говорил моя татко:
- Нищо не е толкова зле, колкото ни се струва, макар да не е толкова добре, колкото ни се иска.
01.09.2025 г.
