Със свито сърце в очакване на днешните събития в Белия дом, все пак се принуждавам да продължавам да чета книгите, които са на бюрото ми.
Довършвам разказа на Джон Болтън за първия мандат на Тръмп (Болтън беше негов съветник по националната сигурност).
Какво да ви кажа - Тръмп и тогава е бил абсолютен простак. Некадърник, нямащ грам знание нито за историята, нито за географията. Арогантен мизантроп. Влюбен в Путин, унижаващ се пред др. Си и усмихнато ръкостискащ се със севернокорейското чудовище.
Само че ние - предполагам - сме си мислили за САЩ като за САЩ. А как иначе е можело да се мисли за САЩ - флагман на Запада, велика суперсила, крепост на демокрацията, най-мощна икономика.
И сме приемали идиотиите на Тръмп някак непростително снизходително.
За жалост, споходи ме за пореден път - както това се случва все по-често през последната година - една отчайваща мисъл.
Да, Тръмп е имбецил, сенилен старец; старостта напредва и разгражда и физиологията и психологията му, впила се е в мозъка и го превръща в тесто, което е неспособно да бухне.
Но нещата са много по-страшни!
Нещата изглежда са потресаващо тъжни.
Изпростяването, затъпяването, арогантното безсърдечие и ескалиращият егоизъм вече са достигнали колосални нива в американското общество. И така дискредитират и превръщат в огромна заплаха някои приемани с разбиране черти на това общество - да мисли най-напред и само за Америка, да не се интересува особено за света и как им е на другите, да има имперско самочувствие, че всички останали са малки и трябва да се борят за благосклонността на Америка, да целуват Америка дотам, докъдето им стига ниският ръст.
Тези процеси на изпростяване, на затъпяване, на арогантно безсърдечие и ескалиращ егоизъм може би превръщат постепенно американското общество в безнадеждно болен и опримитивяващ се социум.
Аз лично не знам как то, американското общество ще овладее тези процеси и ще спаси себе си.
Резултатът досега е отрицателен, отвратителен.
Представяте ли си накъде върви страна, в която 77 милиона гласуват за Тръмп да им бъде президент и то отново, след вече цял един мандат?
77 милиона гласуват за откровен идиот, за подмокрящо се старче, за губещ връзката с главния си мозък нарцис, за брутален тип, който си умира от възторг пред кремълския кървав диктатор, за мошеник, фалирал безброй пъти!
77 милиона не са някои хора на отделни места, допускащи известни грешки, можещи да имат определени последици...
Америка рискува да се превърне в мамут, чийто мозък вече не функционира, но стомахът му продължава да храносмила. Има реликти на подобни мамути в музеите. И това, което виждат очите на посетителите е погнуса от външния вид на мамутните останки.
Започвам да се тревожа за Европа и от нейната стратегия да се държи здраво за Америка, дори с цената на рютинг, урсулинг и каласинг по отношение на Тръмп...
Не знам какво добро може да дойде в Европа от Америка, ако процесите там продължават да деградират. От Америка, в която на власт са шайка наглеци, републиканската партия твърдо стои зад рижия имбецил, а лидерите на демократите са се свили в миши дупки, може би защото и те са в "оня списък" на педофилите и развратниците.
Страхувам се, че неизбежо ще дойде време, когато Европа трябва да се отдръпне от Америка, да се огради от нея със санитарен кордон, за да не се зарази от безумието, което като рак може да разяде окончателно ценностната система на Америка.
И много силно се притеснявам за близките и приятелите си в Америка.
Ние в Европа поне знаем кой е нашият враг - той е външен враг, една русоазиатщина, една държава-кошмар, нещо противно, опасно, грозно и обезумяващо.
А Америка? Нейният враг е вътрешен и той се нарича нравствен паралич.
Не просто избутването на нравствеността на заден план в ценностната система на обществото, но постепенното ѝ отпадане от тази ценностна система.
При такава Америка именно такъв Тръмп бе неизбежно да стане президент. И следващият Тръмп едва ли ще е по-нормален от този. Защото този Тръмп е отблъскващ херпес, противен цирей на лицето на Америка. Но този херпес, този цирей е резултат от дълбочинна и метастазираща болест в самата същност на американското общество.
Такива мисли ме тревожат днес. Някой ще каже, че те са повлияни от важността на този ден.
Вероятно съм повлиян от това, което предстои в Белия дом. Но се опасявам, че за подобни мисли имам засилващо се основание.
Много би ми се искало да не съм прав.
18.08.2025 г.
