Древногръцкият историк Тукидид (ок. 455 – ок. 400 г. пр. Хр.) в своята забележителна книга „История на Пелопонеската война“
(тази война се е водила на три етапа, определяни като отделни войни, между 431 и 404 г. пр. Хр.)
разказва как жителите на остров Мелос се опитали напразно да убедят атиняните да не използват сила и насилие срещу тях.
Атиняните ги изслушали с половин ухо, опиянени от огромната си мощ и чувството за абсолютна правота. И отговорили, че такъв е законът на живота:
- Господства правото на силата!
И този закон нито те са го измислили, нито той ще спре да действа след тях.
Ето защо атиняните (които били по природа демократи) назидателно завършили краткия си монолог :
- Силният се ползва от плодовете на своята мощ, а слабият вопи за морал и справедливост!
Сетне се разправили жестоко с мелосците - избили мъжете, взели жените за наложници, а децата - в робство, разорили и разорали китния остров, чиито жители за разлика от самите атиняни смятали жените за равни на мъжете и винаги си тананикали някакви приятни звуци, до ден днешен наричани мелодии.
Правото на силата е неизменен спътник на международните отношения. То като правило не мирясва, докато не подпали огромна война, та камък върху камък не остане след прилагането му. И додето жертвите от това прилагане не започнат да се измерват чрез големи числа с много нули отзад.
Едва след това светът присяда умислен като Мислителя на Роден и започва да си блъска главата, да си скубе косите или да ги посипва с пепел. И си спомня за силата на правото.
Но това е най-често после. Доста по-после.
Историята се напъва да си спомни кога силата на правото е довела до масови касапници, но не изпитва затруднения да изреди множеството случаи, когато това се причинява от правото на силата.
Пиша тези банални неща, за да се знае и помни, че правото на силата опиянява и демократите. И те като на футболен мач викат ентусиазирано Хайде наш'те! Но резултатите от него нерядко са много горчиви - особено за тях.
22.06.2025 г.
