Калина Андролова отново много ясно и ярко е казала на глас повечето от нещата, които си мислят голяма част от българите – и онези, от не съвсем симпатичното на служебния премиер протестиращо малцинство и тези, от така легналото на сърцето му мълчаливо мнозинство.
(Виж по-долу или
"А на чия страна е мнозинството, г-н Нов премиер?! " – Калина Андролова, “Деконструкция”, БНР, на http://solidbul.eu/?p=1018).
Много точна и права е Калина!
И да се добави нещо пропуснато, само ще се развали впечатлението от казаното от нея!
За мен има още 4 важни неща, които - всъщност - се четат между редовете на чудесния текст:
1. Заедно с общата глобална насоченост на протестите и възникването на нова, надидеологическа (в смисъла на старите идеологии) култура на протеста, в България има и своя, собствена, наша си, българска причина за протестиране - Българският Преход бе откраднат от обществото, гражданите, хората, народа!
Той бе отнет от България и присвоен чрез парализиране на държавата и хиперлиберални реформи от едно задкулисно малцинство от няколко процента самодоволни победители, скрити зад високите мерки за сигурност в затворените квартали и закупили си огромни имоти-убежища в чужбина.
2. Политическите партии в България са част от проблема, а не от решението.
Те във върхушките си са котерии от користни политикани, подложили и предложили се в услуга на олигархическото задкулисие и загубили ролята си на политически комуникатори, които да трансформират волята на гражданското общество в управленски стратегии на властта.
3. Неизменният коректив на политическата система, на политическата комуникация, на политическата мобилизация и на политическия мениджмънт - политическите анализатори (политолози) у нас са абсолютно дискредитирани и нямат никакъв обществен авторитет.
А това е така, защото именно чрез тях в България бяха "спускани" пропагандаторските директиви за единствено възможния и неподлежащ на обжалване ултралиберален, хиперпазарен, мега-антидържавен и суперприватизационен модел.
4. Има реална опасност служебното правителство да се окаже само една ефектна фасада.
А зад тази ефектна фасада ефективно и ефикасно да се организира процес на трансформация на властта от едноличното правителство на Бойко Борисов в няколколично правителство на Бойко Борисов и други твърди гаранти на статуквото (Меглена Кунева, лидери на Синята коалиция) - за да може системата да се доциментира и чрез високи комисионни за тези няколко облечени във власт личности да се гарантират огромните дивиденти на олигархическото задкулисие от начина, по който приключи Прехода у нас...
Николай Слатински
17.03.2013 г.
Ето и самия текст на Калина Андролова „А на чия страна е мнозинството, г-н Нов премиер?!”:
Независимо от това как точно изглеждат протестите в очите на българския политически, интелектуален, псевдодесен, правителствен и неправителствен елит, независимо кой заиграва с тях, кой се опитва да ги яхне или да ги разбие отвътре, независимо кой иска да ги злепостави, наричайки ги лумпенски, нискоинтелигентни и левичарски, тези протести, макар и по известен начин манипулирани, са симптом за нещо страшно важно. Струва ми се, че някои хора, формиращи общественото мнение, все още не разбират добре за какво става дума. А става дума за следващият политически период от историята на човечеството. Може да се каже един постидеологически, дори може да бъде наречен постдемократичен и постлиберален период.
Тази тенденция вече е в ход, тя е факт, и тя първоначално направи най-ясен пробив чрез организациите на активния енвайрънментализъм, разбирай екологизъм. Този политически феномен – за повече природа, за повече култура и наука, за ново отношение към света, за по-малко материализъм, за по-достъпно образование, за човешка солидарност пред опасностите на безогледния корпоративизъм, – ще бъде бъдещата основа на новите политически доктрини. Учудвам се, че българските политици все още не усещат в каква посока се разместват пластовете на социалното мислене в световен мащаб.
Учудвам се, че българските политици продължават да използват изключително архаични идеологически схеми за привличане на електорат. Те работят с фразите на миналия век – комунизъм, антикомунизъм, съветски танкове, пазарна икономика, болшевишки революции, либерални стратегии, демократични ценности и прочие вкаменелости. Много погрешна е представата, че протестиращите у нас всъщност протестират срещу капитализма. Те протестират конкретно срещу бандитския балкански капитализъм. Но в основата на тези протести стои общата вълна на събуждане, която минава през целия свят, и която се основава на една непоносимост към досегашния модел на корпоративистки деспотизъм. Нашата нация най-после започва да задава въпроси и се осмелява да действа. Така че нека високомерието на кабинетните мислители не подценява това, че България най-после се включи в протестната култура на света. Новата мечта на света е основана на уважението към нашата обща планета Земя, затова и зелените политики набират толкова огромно влияние и ще нарастват, докато не получим един друг осъзнато чист свят, в който няма да ни се налага да водим елементарна битка за незамърсени вода, земя и въздух. Новата мечта на света е основана още и върху защити не за глобалния капитал, а върху социалните и чисто човешки защити. Тази мечта днес започва от Америка и Европа, от най-развитите материалистични общества, където първо се зароди конфликтът между корпоративистката безкрупулност и новото съзнание на гражданството.
За съжаление у нас в България нещата закъсняват както обикновено с повече от 50 години. Тук едва-едва се промъкват гласовете на новото мислене, което бива осмивано и подигравано от ретроградните умове на провинциалната ни родина. Някои от тези мисловно остарели хора, дори не признават грешките, които направиха, за да получат днес една опустошена, опърпана страна, обезлюдена извън столицата, невъзпитана, лошо образована, с ужасна битова престъпност такава, че по селата е достигнала размера на престъпен терор, с мафиотска олигархична икономика, със затлачен обществено-политически живот, с толкова лошо здравеопазване, равносилно на геноциден ефект, със самозабравила се върхушка, която като една развилняла се хунта, продължава да унищожава остатъците от тази държава, да разпородава, разграбва и обижда с крайната си арогантност този народ. И именно тези хора, които с управлението си докараха страната до това положение, нямат никакво намерение да се оттеглят от политическата сцена. Нашето право и нашата най-голяма сила, дами и господа, са изборите, които предстоят. Помислете ясно с главите си кой унищожи основните стълбове на икономиката в България. Вместо да бъде преструктурирана и модернизирана, приватизирана така, че да защити бъдещето на нашата държава, българската икономика беше съсипана до без остатък. И днес г-н Плевнелиев е назначил същата проба умници, които да ни обясняват колко е бляскава, просперитетна и щастлива мизерията, в която живеем. Които да ни обясняват, че ако сме просто „позитивни” всичко щяло да бъде наред. Мълчаливото мнозинство, г-н Нов премиер, не е ясно на коя страна е. Дали е на страната на тези, които за един мандат, в който вие бяхте зам.министър, раздържавиха активи на стойност 27 милиарда долара, срещу които българската държава получи едва нещастните 3 милиарда, дали е на страната на същите тези, които сключиха обидната концесия за злато в Челопеч, дали е на страната на същите тези, които заробиха страната ни с 15 годишни антипазарни договори с Тецовете Марица Изток 1 и 3, дали е на страната на неизменно същите тези, които унищожиха до корен селското ни стопанство, или пък мълчаливото мнозинство е на страната на възмутените от бедността и разрухата!
