Стратегия Синергия Сигурност

PRE FACTUM.
Писменият поток във Фейсбук избутва все по-надолу всеки статус.
Ето защо реших някои текстове, на които държа много, да ги публикувам отново.
Но с допълващи ги разсъждения и разяснения...
Статусът, който репоствам тук е за драматичния, почти катастрофичен избор пред САЩ днес:
Съществуването на САЩ и управлението на Тръмп са абсолютно несъвместими!
Всъщност, всичко опира до това – може ли демокрацията да се защити от тези, които я рушат, използвайки нейните формални правила и възползвайки се от демократичността ѝ..
Дълги години след неизбежния край на тоталитарния соц, демокрацията, либералната демокрация, живееше със съзнанието и опиянението за окончателен триумф. За това, че тя е пътят и целта за целия свят.
Създаде се усещането за една твърде либерална и изключително демократична, направо беззъба, безпределно хрисима и безгранично деликатна демокрация – свръхдемократична, изнежнена, мекичка и пухкавичка.
Някога, като играехме в двора пред нашия блок на малки вратички, едно момче от съседен блок яко ни наритваше и все викаше – Това е футбол, не е балет!
Веднъж нашето съседче Методи му влезе здраво в краката, той се сгърчи и пребледня, но Методи му каза – Това е футбол, не е балет!
И онзи омекна.
Да, демокрацията трябва да каже – Това е битка за опазване на демокрацията, не е балет!
Демокрацията не може да бъде беззъба, кротка, мекичка и пухкавичка.
...
Лирично отстъпление:
Като формална процедура, демокрацията се базира на много просто правило:
Прави са тези, които са повече!
Тези, които са повече, определят кой да управлява, при какви правила (закони) да се управлява, кое е целесъобразно и добро за държавата. Но от дълбока древност и досега никога мнозинството не е било субект (то е било преди всичко обект) на прогреса.
Никога Истината не се е раждала в главите на мнозинството, никога мнозинството не е тръгвало първо към барикадите и не е плащало с живота, свободата, благосъстоянието (и кариерата) си, за да побеждава Истината.
Това винаги е било дело на някое Малцинство, най-често на шепа хора, шепа луди глави, които са дръзвали „да бунят империята”, да гледат Напред, да дирят Промяната, да сочат на останалите Пътя към спасението, към по-доброто или към вярното решение. Те са били разпъвани на кръст, горени на клада, обезглавявани на дръвника и от гилотината, но накрая мнозинството се е убеждавало, че са прави и е приемало техните идеи.
Съзнавайки своите слабости, които лесно могат да се превърнат в опасност за обществото, при израждането ѝ във формална процедура, Демокрацията е въвела за оптимизирането си поне четири допълнителни условия:
1. Тези, които са прави, т.е. тези, които са повече, да са колкото се може повече;
2. Тези, които са прави, т.е. тези, които са повече, да изразяват своето мнение колкото се може по-информирано;
3. Тези, които са прави, т.е. тези, които са повече, да зачитат и да се вслушват в мнението на онези, които са по-малко и да инкорпорират от него в своите решения онова, което е полезно за цялото общество;
4. Тези, които са прави, т.е. тези, които са повече, да изолират, да не допускат, да ограничават и дори да забраняват крайни, екстремистки, разрушителни, мизантропски, расистки и други подобни опасни за обществото идеологии, движения, партии и амбиции (болшевизми, нацизми, фашизми, рашизми и др.).
Само съблюдавайки тези четири допълнителни условия, Демокрацията може успешно отстоява себе си, да се кондолидира, да се самооптимизира, да спомага за развитието и социалната кохезия (солидарност, сплотеност, сцепление).
...
Демокрацията днес е изправена пред опасни врагове, които я използват като формална процедура и се възползват от демократичността ѝ, за да я рушат.
Демокрацията трябва да може да се защитава и трябва да се защитава.
Демокрацията трябва – когато се налага в името на оцеляването ѝ – да показва остри зъби и непоколебим инстинкт за самосъхранение.
Иначе тя ще бъде унищожена.
Това е битка за опазване на демокрацията, не е балет!
Днес е време или-или.
Време за защита на демокрацията и за самозащита на демокрацията.
Но нека най-сетне да премина към текста, който искам да публикувам отново.
ИЛИ САЩ, ИЛИ ТРЪМП!
За мен е абсолютен факт, че Тръмп не е болестта на САЩ, а нейният най-отблъскващ и отвратителен симптом.
Тръмп е грозен цирей избил на лицето на САЩ. Болестта е дълбоко в организма на САЩ.
Моралното, нравствено, етично и ментално падение на американското общество, избрало за президент патологичен лъжец, безскрупулен циник, неизлечим нарцис и затъпяващ имцецил е колосално. Да си натресеш на върха на своята прекрасна демократична държава мерзък измамник, фалирал шест пъти, това е толкова недопустимо и така непростимо!
Потресаващо престъпление на един доскоро велик народ - най-вече към собствената си държава, превръщаща се на посмешище с ядрени ракети…
Но!
Но има едно ужасно, ужасяващо Но!
Но Тръмп става страшен инструмент в лапите на мракобесните сили, които го използват за техните катастрофални цели!
Тръмп въвлича във властта шайка простаци и наглеци, невъзпитани уроди и беснеещи изроди.
Става вече и все повече безкрайно опасно за САЩ, за славната и бляскава Америка, за държавата фар и кръстоносец на демокрацията, за Града на хълма, към който бяха обърнати погледите на нормалните и разумните човеци, на страдащите и нещастните хора, на изнемогващите под диктаторския гнет народи, на врязващите в Бога и Справедливостта общества.
И аз за себе си увеличавам с пъти вероятността Тръмп да бъде физически отстранен, виждам все по-голяма възможността Тръмп да бъде премахнат така, както САЩ на няколко пъти са премахвали свои президенти - някои от тях чудовищно погрешно! Даже не само Тръмп. А и част поне от неговата шайка.
Да, допускам вече това с нарастваща сигурност. Не точно такава развръзка предполагах, когато преди месеци пророкувах, че американското общество със страшна сила и неизбежен избор ще се сблъска с Дилемата на самото съществуване на САЩ:
Или САЩ, или Тръмп!
Друга алтернатива няма. И не може да има…