Войната наистина опъва и огъва нервите ни и ни прави крайни в позициите и емоциите.
Всички ставаме твърде субективни, независимо от една и същата обективна картина, която виждаме.
Затова за мен главното в оценката ми към всяко събитие или изказване е - То помага ли на Украйна в тази тежка ситуация, то добро ли е за нея?
Защото ние можем да си пишем статусите, някои политици може да си играйкат на голф с нарциса от Белия дом или да говорят Дайте да дадем, но аз при цялата неизбежна тревожност и ирационалност се старая да търся отговор именно на въпроса - Когато нещо се е случило, то помогнало ли е реално на Украйна?
В този смисъл оценявам, например, като заблуда и илюзия неочаквано позитивната оценка за това как с играта си на голф финландският президент бил постигнал нещо значимо. За мен нищо не е постигнал.
Можах да видя преди години колко незначително е това, което прави официалният туризъм на държавни средства. Винаги съм бил негативен в отношението си към този масов европейски политически туризъм. Както и към производството на думи, само думи... и нататък по текста на песента от соц времето.
Идиотията на Тръмп не се лекува с доброволно падане на голф от опонента му.
А и ние не трябва да гледаме на подобни новини като на захарния памук, който ти се услажда докато го ядеш, но нито се засищаш с него, нито лесно можещ да се освободиш от лепкавото, което той остава в сетивата и по пръстите ти.
В този ред на мисли и приел като критерий за оценка дали едно нещо е добро за Украйна, аз напоследък изпитвам все по-нарастващо огорчение от всичко, което говори безспорно най-умният украински анализатор - Виталий Портников. Той по принцип недолюбва президента Зеленски, но започна да преминава всякакви граници в злостните си нападки срещу него. Вече го сравни с Тръмп - че едва ли били еднакви по манталитет и направо действали еднакво.
Така Портников де факто се включва в лагера на онези, които търсят окончателна политическа разправа с Украйна като я обезглавят - защото Зеленски е държавният ѝ глава. Притеснявам се, че по този начин Портников ще стане още по-опасен и от предателя Арестович - поне със и заради това, че е с пъти по-интелигентен от него и с пъти повече доверие е спечелил сред украинците. Страхувам се, че на хоризонта се задава значително подобрена версия Арестович 2.0.
Дано не съм прав, но Войната безпощадно смъква всички маски, върви непрекъснат маскопад. Замислих се - колко хора, чиито подкасти слушах в началото свалиха маските и вече не си и помислям да ги слушам.
Забелязвам също как се променя общественото мнение в Украйна. И също го забелязвам с тревога.
Постепенно започват да се засилват мнения, които не водят към нищо добро. Направляван от главния си, формулиран от мен критерий - дали смятам нещо за добро за Украйна, аз "настръхвам" като чуя да се говори сред част от украинците как всъщност на онези горе не им пука за народа, как всички имат полза от тази Война.
За мен това е опасен симптом на пропукване на обществените настроения.
Казвам го, защото отдавна съм свързан с Украйна и знам каква висока цена плати Украйна заради пренебрегването на силните проруски настроения сред част от украинците.
Руският език никога не е бил само средство за общуване. Казвал съм го на своите украински приятели и преди десетилетия дори, и в десетилетието след 2014 г. Винаги ми е било най-малкото странно как са украинци, а говорят само на руски език!
(Да му мислим и ние българите - руското идва винаги чрез руския език, но и с руския език!)
Руският език бе закачил Украйна и нейния народ за "руския мир", за руската пропаганда, за руския шовинизъм, за великоруската имперскост.
Руският език беше онази ннегатина енергия и деструктивно влияние, които се вливаха в украинското съзнание и го променяха. И го подменяха.
Войната доведе до силно отрезвяване, но чудовщните жестокости и ужасната цена, която заради нея плащат украинците, неизбежно удрят в най-слабите места, в най-чувствителните зони. Чупи се, където е най-крехко. Къса се, където е най-тънко.
И дано се лъжа, но в Украйна стари склонности и сякаш изживяни наклонности започват да се обаждат като болките в ставите при смяна на времето.
Много смущаващо ми влияят такива именно приказки - там горе не им пука за народа, всички имат полза от тази Война!
Да, не мога да бъда съдник, върху мен бомби не падат. Но това мое преживяване е малко същото като когато виждаш добър приятел как отслабва, как нещо в него не е наред. Не можеш да му помогнеш, но си казваш - нещо му има, не е какъвто беше.
Дано Украйна продължи да държи фронта във всички смисли на тази дума! Не бива да се пропуква точно сега. Сега, когато един психопат в Белия дом и един психопат в Кремъл правят само едно - гледат да я добият, да я доубият.
Стискам палци на украинците и се моля Европа да продължи в новия дух на опомняне.
Да, Европа се опомня, но опомня ли се България?
01.04.2025 г.
