На моите години писането на книги е като надбягване с Времето. Кой кого ще изпревари...
И понеже днес завърших една своя книга, рекох си – я да дам тук отчет за това пред Партията и народа!
Нали така се казваше през моите комсомолски години.
Най-хубавото на онези години е това, че бяхме млади. Но за тях – друг път.
И така, след доста напрегнат и понякога денонощен труд, завърших втората от планираните от мен по-по-най-последни четири книги – „За Риска“.
Първата книга, „За Сигурността“ е под печат, надявам се тя да излезе в близките месеци.
Те – двете книги – доста продължително се пишеха заедно, защото са свързани с една верига, както пееха „Наутилус Помпилиус“, или поне с едно въже, както пък пееше Владимир Высоцкий. После пътищата им логично се разделиха.
Сега втората книга ще е на известно изчакване. Все пак порядъчността изисква да я предложа и нея на същото издателство, но си давам сметка, че там ще искат най-вероятно да видят ще „тръгне ли“ първата.
То ще си покаже какво и как, къде и кога.
Сега модната дума е „проект“. Както казва мой познат, който постоянно се вре в Герб – Ние, герберастите (той така казва) сме майстори по забърсването на проекти. Заплатите ни са джобни пари, живеем на широка ръка чрез проекти.
Е, моя последен „проект“ с четирите книги не съм го забърсал. Само си го наричам „проект“, а иначе е къртовски труд.
Имам десетина издадени досега книги и за никоя не съм взел хонорар, защото не съм ги писал за пари (то и какви пари от научни книги у нас?!); давали са ми определен брой екземпляри, което не е малко, макар че отдавна и аз си купувам (но трудно ги намирам) моите книги, ако и когато се налага да подаря някоя някому.
Та да споделя за този мой „проект“.
Реших, на попрището жизнено по към края, да събера научните си приноси в книги. Така че това са книги с моите приноси в Науката за сигурността.
В предишните монографии съм включвал, естествено, научни теории, идеи, модели и подходи на множество автори. Сега включвам само собствените си резултати. Това, което съм постигнал в Науката за сигурността аз, което е мое и единствено мое.
Първата книга (тази под печат), „За Сигурността“ е посветена, естествено, на научната категория „Сигурност“, на нейните същност, смисъл и съдържание, висока теория и широка практика.
Втората книга (която завърших днес), „За Риска“ е посветена на най-динамично развиващата се част от Науката за сигурността – Рискологията, на научната категория „Риск“, на Рисковото общество, на управлението на рисковете.
Слава Богу, успях да завърша и втората книга, така че водя с 2:0 или с две обиколки на Времето.
На Времето, за което в далечната младост бях написал:
„Със брич, камшик и шпори, / върху протрито стреме, / препуска без умора / това проклето време“.
Какво съм знаел на 20-тина години за препускането на Времето...
Но съм се опитвал да остана верен на онзи аз, който бях на двадесетина години преди 100 години. И продължавам все така да постъпвам като него:
„И на всичко напук, / ще наричам все пак / подлеца – подлец, / а глупака – глупак!“...
(На моя сайт в рубриката „Ескизи от младостта“ съм качил писаните в младостта стихове, да ги има, защото са частици от мен).
Сега ще започна подготовката за третата от по-по-най-последните ми четири научни книги – „За Прогнозирането“.
Тя е страхотно, но и страховито предизвикателство и ще падне голяма борба с нея.
Светът днес е толкова стремглаво и дори смахнато променящ се, че хоризонтът на прогнозирането се свива; мъдри хора казват, че днес да прогнозираш дори 10 години напред е безполезно занимание.
Но прогнозирането (всъщност само то!) би ни помогнало – ако е вярно, точно, правилно и адекватно проведено – да предвиждаме.
Прогнозирането работи с Бъдещето. А ако има едно Минало и едно Настояще, то има много Бъдеще-та.
И именно прогнозирането е опит да направим така, че от всички възможни Бъдеще-та да не ни се падне лошо и не дай Боже най-лошото Бъдеще (а защо не – да ни се случи някое от добрите Бъдеще-та, че дори и най-доброто Бъдеще).
Ала ако все пак ни се падне лошо и пази Боже най-лошото Бъдеще, прогнозирането може да ни помогне да сме в състояние да направим така че щетите от него да са минимални (а имаме ли шанса да ни се падне някое от добрите Бъдеще-та, че дори и най-доброто от тях, то да можем да направим така, че да оптимизираме ползите от него).
Всъщност, исках главно да дам отчет пред прогресивното човечество и приятелите във ФБ, че днес завърших книгата „За Риска“, което, пак като ехо от младостта, означава, че вече съм изпълнил 50 процента от Насрещния план! :)
04.02.2025 г.
