МИСЛИ ЗА СПОДЕЛЯНЕ

Сигурно е И от възрастта, вероятно е И от желанието да правя само неща, които може да оставят следа след мен (като книгите с научните ми приноси - тази “За Сигурността” е под печат”, буквално броени дни съм пред завършването на втората книга - “За Риска”), но не съжалявам изобщо, че вече не чета лекции и правя максималното да се “откача” и от последните няколко хонорарни такива.

Има още една причина - това е рашизирането на част от студентите (впрочем, най-силна подкрепа в Русия за Путин и Войната е сред … младите, особено фанатична е тя сред студентите). Плюс пълната липса на интерес у студентите към политическата ситуация у нас, тяхното почти безнравствено безразличие към пошлостта на деянията на одиозни проклятия за България като ББ, РР и ДП…
Такъв, какъвто съм днес, на попрището жизнено по към края, аз бих се чувствал силно демотивиран и твърде огорчен да се натъквам на подобни симптоми и синдроми на геополитическо късогледство и политическа кокоша слепота у немалко млади българи в студентските аудитории.
Разговарям с колеги за причините за превръщането на България в политическо блато, когато всяко движение само засмуква надолу в тинята още повече. Както и за това - защо станаха такива много от нашите студенти - до безочие пасивни когато им съсипват Бъдещето в България и Бъдещето на България…
Наблюденията и изводите ми от тези разговори не са социологически подковани, те са повече тревожни мисли за тъжна реалност.
1. Българското общество не изживя катарзис по отношение на демократичните ценности и институции. То надяна имитационно и симулационно новата демократична премяна, фръцна се с нея, нарадва й се, реши, че да, тя е много шик, но е непрактична, не става за ежедневието и борбата за оцеляване и печалбарство. И я остави някъде я в скрина, я на тавана, даже не помни къде точно, а и не му е притрябвала особено.
2. Много повече от критичната маса качествени, модерно мислещи, знаещи, можещи, амбициозни хора емигрира, при това се дистанцира обективно и субективно от ставащото в България, живее с живота там, където е, не гласува и остава гласуването на по-социално ниско разположени емигранти, фенове я на Изрождане, я на ББ, я на СТ, я просто мразещи димокрацията у нас, която, според тях, ги е прогонила на тежкия гурбет.
3. Сега студентите от кое поколение са (говоря за поколение, което изобщо не означава, че всички те са такива!!!!)? Това са онези, които са прогледнали социално и политически, формирали са си обществени ценности и “ценности” в кошмарното безвремие на ББ и неговото десетилетие на корупция, простащина, пошлост, ненавист към талантливите и способните, образованите и критично мислещите, на непотизма, на гадния кадрови подбор на маса негодни и сума ти негодници, на аполитичността и задушаването на политическото, на деленето на държавни поръчки и европари на порции и хвърлянето на пачки от джипката; на тоталния отказ от правосъдна система и правосъдие.
Това поколение млади хора е отровено от задушната, пълна със смрадлив дим и мазни сажди въздух на Десетилетието на Безвремието на ББ. И затова то - като поколение!!!! - е такова…
4. По принцип от биосоциалната и уви - от биологическата сцена в Европа, а значи и у нас слиза окончателно и безвъзвратно поколението (пак поколение!!!!), което помни или което пази спомени чрез своите родители и род, за Втората фаза на Световната Война, наричана по инерция Втора Световна Война; за разрухата, глада, страха за Живота…
Днес живеят хора, които знаят за тези ужасии толкова и само толкова, колкото това би им било интересно или любопитно да го знаят. А обилието на информация и фейк-информация убива знанието и порива към него. Това, впрочем води прекалено и прекомерно често до изпростяване, до парад на глупостта, до незнание и до затъпяване, та понякога печално се шегувам, че Глобалното затъпяване е по-опасно от Глобалното затопляне!
Но да се върна към абзац 4.
Колосалната маса хора, които не помнят Войната, Бедата,мизерията, страданията е потресаващо голямо множество хора с притъпен социален инстинкт за самосъхранение, с непосилно отслабнала социална отговорност, със самоубийствена социална безчувственост към рисковете, с измамно социално безхаберие към Бъдещето.
Тези хора не чувстват, не виждат, не чуват, не съзнават Страшното, което дебне зад ъгъла или може да се стовари от небето върху главите им и живеят в едно непрекъснато Настояще - без памет за Миналото и без мисъл за Бъдещето.
Те могат да се опомнят само ако им си случи някой 24 февруари 2022 година. И дори на 23 февруари но не 2014, а даже не 2022 година, си пият кафето и казват: Тия горе да правят каквото им скимне, аз няма да оправя света, свиркай си, ние сме сега и само сега, пък да става каквото си ще.
Ето от тези неща - от всяко нещо по нещо - го има масово сред днешните наши млади, плюс вечното Преклонена главица сабя не я сече; плюс неизменното Да би мирно седяло, не би чудо видяло. И заедно с изконно нашите: а) неумение да се мисли стратегически; песимизъм като убежище и защитна мимикрия; нежелание да се обединяваме около важни цели; лошо и дистанцирано отношение към Държавата (Властта).
Ето какви мисли ме спохождат и се утешавам с извода, че слава Богу, повече не преподавам!
Макар че да, признавам, казва си думата и твърдото ми убеждение, че човек трябва да знае кога да слезе от сцената (или катедрата), а не, както казва приятел-набор, да чете лекции докато мислите му пропаднат, а зъбите му изпаднат.
30.01.2025 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
           ___   __        __                   
_ __ ( _ ) \ \ / / _ __ _ __ ___
| '_ \ / _ \ \ \ /\ / / | '__| | '_ ` _ \
| |_) | | (_) | \ V V / | | | | | | | |
| .__/ \___/ \_/\_/ |_| |_| |_| |_|
|_|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.