Ще споделя някои разсъждения за това, което аз наричам сляпа (или късогледа) надежда, че Тръмп е панацея за всички световни беди или поне за повечето от тях, а най-малкото за Войната на Русия на Путин срещу Украйна.
========
Няма да пиша надълго за следното:
Първо, за залитането на САЩ в крайно дясно, в ултрадясно.
Една от причините за това залитане е, че в САЩ вече не работи перфектната ценностна формула WASP – "бели, англо-саксонци, протестанти“, която чрез американския плавилен котел даваше посоката и рецептата за успех, а по същината си бе центристка и изолираше ефективно крайностите.
Второ, за де факто ерозията на де юре съществуващата още американска двупартийна система.
Говоря за ерозия, доколкото всяка от двете партии в САЩ е разполовена (по-скоро разцепена, защото не знам дали разделението е наполовина) на две и могат да се посочат вече обективно съществуващи четири партии, които отличен украински политолог веднъж нарече така – левичарска, умеренолява, умеренодясна и бясна.
Трето, за опасната подкрепа, която американските бизнесмени-мултимилиардери дават на Тръмп и ултрадясното.
По принцип най-богатите хора са винаги доста десни и твърде близки с властта, само че дълго време те в САЩ бяха „просто“ по-богати и дори – ок – много по-богати от средната класа, но разликата в богатството днес вече не е количествена, а качествена, злокачествена; не става дума повече за 1% свръхбогати, а за 0.1% мегахипергига-богати. Това е (и) защото се променя кардинално един от законите на живота и особено в бизнеса. От предишното златно правило „Който е пò (по-талантлив, по-умен, по-предприемчив, по-кадърен ... ) получава повече“ се преминава към ужасното правило „Победителят получава всичко“ (спомнете си едноименната песен на АББА – там е казано какво се случва с победения).
Четвърто, за абсолютния парадокс, че гледано не отвътре, а отгоре, американците с еврейски корени (много влиятелна, критично важна за посоката на САЩ общност) всъщност вървят в една посока с ... ултраправите, с нацистите! За мен лично това е шок. Разбрах (и писах тук своевременно, доста преди изборите), че Тръмп ще спечели тези избори, когато ми стана ясно, че евреите в САЩ и по света подкрепят категорично и безусловно Тръмп.
Мога да продължа с пето, шесто, седмо, осмо – за нещата, които тук няма да пиша нашироко.
========
Искам да споделя само следното.
Като махнем инатливите или фанатичните привърженици на Тръмп у нас (пък и не само у нас), робуващи на упованието, че Тръмп ще реши със замах най-главните конфликти в днешното ни бурно и тревожно време,
то останалите, които вярват в това, допускат (според мен, такова е личното ми мнение) една изключително важна грешка.
Тази грешка е, че те продължават да смятат, че като Америка няма втора тъй могъща на света, че САЩ са нещо уникално-специално в международната политика, че са далеч над всички и решат ли да направят каквото решат, те ще го направят.
Да, но еднополюсният модел е в тежка криза не само като уникална роля на САЩ, но и като легитимност.
САЩ не са това, което бяха.
САЩ нямат предишното колосално превъзходство над останалите държави.
САЩ не са все така целеустремена и сплотена около великата си роля нация.
САЩ не са предишната държава месия, държава с мисия.
САЩ не са както доскоро Град на хълма, не са Фар на демокрацията и много лошо се справят със задачата си на Кръстоносец на демокрацията.
САЩ, естествено, разполагат засега с последен шанс да продължат да играят ролята на единствената световна суперсила, но само ако зад себе си имат Запада, ако са начело на единна, интегрирана, консолидирана и солидарна Евроатлантическа общност!
Несъмнено, лидерът е този, който води, който „тегли“ след себе си тези, които той води. Но в голямата политика важи и обратното – качеството на лидера се определя и от тези, които той води! А САЩ и то не само заради Тръмп, в последните години постоянно разбиват единството на Запада, на Евроатлантическата общност.
Ако САЩ нямат зад себе си тази общност, тяхното лидерство е куцо, криво, сляпо и импотентно.
Лидерът е големият и силният водещ само ако води след себе си голяма и силна общност!
Колкото по-разединена, разинтегрирана, разконсолидирана, разградена е Евроатлантическата общонст, толкова лидерството на САЩ е по-слабо, по-симулационно, по-имитационно, по-гротескно.
========
Някога Римската империя се раздели на две – на Западна Римска империя и на Източна Римска империя. Не мина много историческо време и Западната Римска империя предаде Богу дух и дъх. Източната Римска империя кога с достойнство, кога криво-ляво, но я надживя с известен брой векове.
Днес Западът, т.е. Евроатлантическата общност не е империя, но той, Западът е силен когато има един мощен лидер и е единен като Евроатлантическа общност.
Раздели ли се на две – условно казано - на Западен Запад и на Източен Запад, на Запада лошо му се пише.
Да не говорим, че Западният Запад може да последва съдбата на Западната Римска империя.
А Източният Запад, дори и случайно да го надживее, няма да е за много, няма да е с известне брой векове.
========
В днешното насипно състояние на Запада моето притеснение е, че всички надежди, възлагани на Тръмп са илюзия, самоизмама, пожелателно мислене и слепота (или поне късогледство).
Опасявам се, че това мое притеснение необратимо започва да се превръща в убеждение.
14.01.2025 г.
