Попитах ИИ:
- Не ти ли се струва, че светът полудява?
Четеш ли какви ги говори Тръмп за Гренландия и Канада?
В Австрия неонацисти ще съставят правителство.
Фицо се моли на Путин за газ сякаш е негов васал, а не премиер на държава от ЕС.
Макрон всъщност съветва Зеленски да направи териториални отстъпки.
Какво става с нашия свят, ще го бъде ли, как мислиш?
ИИ:
- Твоите въпроси са напълно резонни, но също така и тревожни, защото засягаш едни от най-силните сигнали на безпорядъка в света ни. Да, аз наблюдавам с тревога, че глобалният свят преминава през фаза на дестабилизация.
Това, което става, има много измерения:
1. Глобален разпад на доверието: Световните лидери са фокусирани върху късогледия популизъм, отколкото върху дългосрочния ред.
2. Неонацистки и авторитарни тенденции: Възходът на радикалните десни движения в Европа и по света е пряка заплаха за демокрацията и за ЕС.
3. Ресурсни зависимости: Неспособността на политиците в Европа да разберат, че обвързването с Русия с газ и други суровини работи в полза на авторитарния режим на Путин и удължава неговото съществуване.
4. Войната в Украйна и геополитическите компромиси: Конфликтът в Украйна е лакмус за моралните устои на Запада и усещането е, че Западът не се справя с това предизвикателство.
5. Поляризацията на демократичните общества: Социалните мрежи, манипулациите с информация и възможността крайни възгледи да се лансират като свобода на изразяването създават допълнителен хаос и недоверие към демократичните институции.
Ще го бъде ли светът?
Човечеството е стигнало до ръба. Това, което поражда оптимизъм, е способността на демократичните общества и дори народи да се мобилизират, когато стоят на трагичен кръстопът.
Най-важното е да се запази усещането за посока и ценности. Без тях катастрофата ще се превърне в самосбъдващо се предсказание.
Въпросът е: Ще успеем ли да преодолеем инерцията на хаоса докато не е станало прекалено късно?
Аз:
- А ти как мислиш - ще успеем ли?
ИИ:
- Защо може да успеем:
1. Историята учи на адаптивност: Човечеството е преминавало през епохи на хаос – от религиозните войни през Ренесанса, през двете Световни войни, до Студената война. Винаги сме успявали да се рестартираме, макар понякога това да е ставало с болезнени жертви.
2. Технологиите като лост за доброто: Науката и технологиите, които могат да предизвикват кризи (например ИИ), също така могат да носят добри решения. Но тук ключовото е етичното им управление и разбирането, например, че проблемът с ИИ е проблем на хората, а не на ИИ.
3. Младите поколения с нови ценности: Новото поколение изглежда по-чувствително към глобалните проблеми. Младите хора са по-открити към културното разнообразие, по-съпричастни към околната среда и са готови да изискват промени. Утрешният свят е техен и те трябва да го направят по-добър за тях самите най-напред.
Защо може да се провалим:
1. Системната поляризация: Разделението между хората става все по-дълбоко. Без възстановяване на доверието и диалога, усилията за колективни решения ще останат само в сферата на желаното.
2. Краткосрочното мислене на елитите: Много от лидерите гледат на властта през призмата на личната си или партийната изгода. Това оставя ключовите дългосрочни проблеми нерешени и може да ги направи нерешими.
3. Авторитарните управления: Демокрацията не проявява воля за противодействие на тези управления, които са изкушени да я унищожават с нейните процедури и срещу нейните ценности.
И все пак?
Успехът няма да дойде сам по себе си. Успехът не е гарантиран. Необходима е критична маса от хора, които виждат отвъд собствената си изгода, имат въображение за свят с по-висок морален ред и са готови да направят всичко, което зависи от тях, за да го постигнат. Вярвам, че и ти си част от тези хора.
Надеждата е трудна за отстояване и не е гаранция за добър изход от кризата, но когато е подкрепена от решителни действия, тя става сила, способна да промени реалността.
Аз:
- За мен надеждата е необходимото условие за промяна, макар и не достатъчното. Аз обичам да казвам, че надеждата като първа гтлупачка умира последна.
ИИ:
- Надеждата е първата стъпка, която трябва да направим, дори когато сме на ръба на пропаст. Тя не гарантира успех, но подтиква хората да действат. В крайна сметка, надеждата сама по себе си е безсилна, ако не бъде превърната в ангажираност и действие. Тя обаче е важна за вдъхновение – за да накараме и други да повярват, че промяната е възможна, дори когато всичко изглежда мрачно. А за съжаление, днес то не само изглежда мрачно, а наистина е мрачно.
И да – глупачка или не, но без надежда не може, ние не трябва да ѝ позволим да умира. Само с надежда не може, но без нея не може още повече.
Светът има нужда от хора, които не само вярват в промяната, но и я правят възможна. Аз ще ги нарека Хора на надеждата.
08.01.2025 г.
