Някога, много отдавна, когато и аз се оказвах из залите и кулоарите, на приемите и грантовете на НАТО
(понякога се шегувам, че на моят състудент Мони Паси, а аз съм първият българин, влязъл в НАТО, защото аз бях ръководител на българската делегация в Парламентарната асамблея на НАТО и в мое лице на България бе даден статут на член в тази Асамблея, като така за първи път България бе не вън, не наблюдател, а член на натовска структура),
с присъщата ми наивност на човек, съвсем наскоро и по стечение на обстоятелствата оказал се на такива нива на Политиката,
но и
с характерното ми критично мислене чрез упование на здравия разум и възпитанието, дадено ми от моите родители,
аз много често недоумявах къде съм попаднал.
Говорилня със свърхпроизводство на думи, самодоволство след падането на Стената, високомерие и снизходителност към бедните роднини от Източна и Югоизточна Европа, триумфализъм и убеденост, че наистина на Историята е настъпил краят и вече това, което е, винаги ще бъде.
Плюс механично разширяване на НАТО в посока към Централна Европа, над която и така бяха надвиснали всички западни структури и течеше опрощаване на дълговете и игноиране на позорните факти от биографиите на част от онези, с които НАТО си хортуваше сладко-сладко за светлото евро-атлантическо бъдеще.
Опитвах се тогава да им кажа следните 4 неща (простете за написаното по-долу, но така разсъждавах аз по онова вълнуващо за мен и не знам днес дали изобщо то е било време):
1. Разширявайте не механично НАТО, разширявайте ефективно пространството на сигурността!
Но не!
Приемаха се и без това де факто станали част от Западна Европа държави - Полша, Чехия, Унгария, докато ние на Балканите бяхме оставени на произвола на съдбата - три седмици война в Словения, три месеца война в Хърватия, три години война в Босна и Херцеговина.
2. Не се прегръщайте с Русия - Русия е друга, различна, с имперски инстинкти, с реваншистки нагони. Русия през цялата си късносредновековна и модерна епоха е мразела това около нея и е искала да го покори с насилие и всяване на вътрешни раздори, с вербуване на елити и смазване на опозицията.
Но не!
Русия бе възприемана като източник на огромни печалби, бушуваше руска треска на Запад като някогашната златна треска. Правеха са фантастични удари от банки и фирми, в които пряко или завоалирано участие имаха видни западни политици. Тогава част от западните политици и бизнесмени показаха колко са алчни и жадни за пари и богатства, пък после страдахме, че Путин ги купуваше на килограм живо месо - те първи му дадоха тези сигнали. А сега Олеле! Олеле я. И отново алчността и жадността на Запад пречат на ефективността на санкциите спрямо Русия.
3. Не отнемайте ядрените оръжия на Украйна! Вие я правите беззащитна спрямо маскиращата се на спяща руска мечка. И я правите такава с фиктивни и неосъществими гаранции за сигурността ѝ.
Но не!
Отнеха, давайки ги на Русия, ядрените оръжия на Украйна и оттогава са корените на трагедията и обреченото на страдение лабилно и все повече висящо на косъм бъдеще на Украйна като независима държава.
4. Никога не забравяйте генезиса на политиците на Балканите. Не може криминални престъпници и терористи, започнали да говорят чрез евоатлантически демократични мантри, да се превърнат в истински демократи. Това е мимикрия, това е опаковка на покварена и бандитска същност.
Но не!
Западът си затваряше широко очите за този генезис. Той стискаше окървавените ръце на Хашим Тачи и нему подобни, провеждаше тук, в България, обучения на тези престъпници и терористи в ценностите на демокрацията и асфалтираше пътя им към властта и към ... евро-атлантическите структури.
Нещо подобно се правеше и у нас. Персони, тръгнали от трибуквените мафиотски структури или санкционирани по Магнитски станаха лица на нашите демократични процеси.
Пък ние наивно се чудим защо в България демокрацията е най-малко ценена от всички евро-атлантически държави.
Днес НАТО е на кръстопът - исторически и екзистенциален.
Днес въпросът пред НАТО е хамлетов - да бъде или да не бъде.
Или този мощен, свърхмощен на книга (съдейки по сумарната сила на неговите държави-членки) Алианс ще изпълни историческата си мисия, за която е създаден и ще отстои Света, Демокрацията, Запада, Европа, Украйна, България, Молдова, Литва, Латвия и Естония (мога да продължа този списък на обречените да паднат като гнили круши в лапите на бункерия людоед),
или ще остане в Историята като карикатурен знак за пълната безпомощност и нефелност на това, което днес наричаме, може би по инерция, Запад!
Или НАТО ще стане щит и меч в оцеляването на човечеството пред лицето на ужасните заплахи от метастазите на Злото,
или ще остане в Историята като онзи безполезен сбор от много префърцунени думи и минимум реални дела, който единственото, което можа да стори е 90 дни със смазващо военно превъзходство да бомбардира брутално една красива европейска столица - Белград.
Знам какво казвам и то не е емоционално, а рационално.
Защото към този момент друга защита Европа, а още повече нашата клета и сякаш обречена на рашизъм, ен-ка-ве-дизъм, путинизъм и великоруски шовинизъм България, освен НАТО няма.
Ако НАТО най-сетне и поне веднъж за 75 години съществуване не се окаже на нивото на страшните предизвикателства, спукана ни е работата.
В преносния и още повече - в прекия смисъл на думата.
...
А междувременно нека оставим на спокойствие в парламента да си токуват като глухари в любовен период с широко затворени очи и да си разтягат локуми как разгадавали стратегически сценарии, разкатавали оперативни замисли и разнищвали тактически заговори...
И да се замислим -
имаме ли бомбоубежища,
имаме ли противогази,
имаме ли държавен резерв в случай ва военно или друго извънредно положение,
имаме ли въоръжени сили, които ще се бият за България, а няма да посрещат с хляб и сол на Орлов мост рашистките орди,
имаме ли специални служби, които не са пробити откъм рашистките си аналози и хомолози,
имаме ли имунна система - сиреч система за национална сигурност,
имаме ли нагласата да не се огъваме при първите нападения,
имале ли решимостта да се сражаваме при първите окупирани територии.
Нещо повече - имаме ли закони, които да помогнат на държавата ни да премине от мирно към военно управление...
Както се казва - да действаме според златното правило, което на руски е "БББ" - Бережёного Бог Бережёт, т.е.
Който се пази и Господ го пази.
21.11.2024 г.
