На финала съм на написването на книгата „ЗА СИГУРНОСТТА“.
Остана само да прочета още веднъж внимателно текста, да сверя за последно препратките от цитираните източници...
И да потърся издателство.
Реших да подготвя книги с моите научни приноси.
Да, написах няколко монографии по сигурността, а преди всичко една Четирилогия („Петте нива на сигурността“, „Сигурността – същност, смисъл и съдържание“, „Сигурността – животът на Мрежата“, „Рискът – новото име на Сигурността“) и те практически са изчерпани, много трудно се намират на книжния пазар.
Вярно е, че научните ми публикации се цитират често (а плагиатстват – още по-често) и се ползват в образователния процес в редица наши университети.
Ала те включват, естествено, не само това, което съм постигнал (измислил, сътворил, аргументирал, доказал), а и чужди знания.
Моето желание, повтарям, е да публикувам книги, съдържащи преди всичко и най-вече моите научни приноси.
„Артилерийската подготовка“ или по-точно „Разузнаването с бой“ извърших като на своя сайт, в рубриката „Научни публикации“, качих на български, английски и руски 30 ЕТЮДА ЗА СИГУРНОСТТА, съдържащи научните ми приноси.
Настоящата книга е първата. Колко ще бъдат те, не се наемам да твърдя – възрастта не е порок, но тя не се отразява позитивно на творческите планове.
Както се вижда от названието, книгата обхваща онези мои научни приноси, свързани с дълбоката същност, широкото съдържание и високия смисъл на научната категория „Сигурност“.
Пак да кажа изрично – всичко в тази книга е направено от мен, то е резултат от моите творчески усилия и търсения. Всяка идея и теза, всеки модел и подход, всяко определение или твърдение, всяка класификация или схема – са наистина лично мои, единствено и само мои.
Ще ми се да имам време, воля, енергия и късмет да продължа с написването на следващата книга, с работно название „ЗА РИСКА“ с научните ми приноси в рискологията; ако е речено, след нея да подготвя книга с мои резултати в теорията и практиката на прогнозирането; и – дай Боже! – книга, свързана с това, което се опитах да постигна с участието си в системата за национална сигурност (много събития и много хора минаха пред очите ми – да кажа, например, че аз съм главният вносител и с основна заслуга за приемането през 1993 г. от 36-то Обикновено Народно събрание на Тригодишния мораториум върху приватизацията на предприятията от ВПК – а беше свирепо време, когато и червени, и сини хищни апетити искаха да разръфат и да си присвоят заводите от ВПК за жълти стотинки; пак по онова време сам внесох и сам се борих за приемането на Закона за Консултативния съвет за национална сигурност – който в самия край на гласуването бе свирепо орязан от партийните върхушки – отново с трогателно единодушие – от червени и сини „кинжали“; орязан така, че и до ден днешен КСНС е един безполезен и нефелен орган).
Надявам се, че както предишните ми книги, тази също ще намери своите читатели – студенти и докторанти; политици и управници; преподаватели и експерти; изкушени от сигурността и рисковете граждани и просто любознателни и мислещи читатели.
Сигурността е вълнуващ, прекрасен, удивителен и уникален социален феномен и аз съм благодарен на Съдбата, че демократичните промени ми дадоха шанс да се занимавам с нея, да ѝ посветя 35 години досега от моя живот.
В Науката за сигурността намерих себе си, тя осмисли моя живот. Тази потресаваща и жизнено важна Наука ми даде изключително много, а аз ѝ дадох на нея почти всичко, което можех, което бе по силите ми.
Съвестта ми е чиста – опитах се да направя в нея онова, на което се смятах способен. И тая надеждата, че успях.
05.08.2024 г.
