Изтеглете пълното съдържание на книгата
„Националната сигурност – аспекти, анализи, алтернативи“
София, Издателство „Българска книжница“, 2004 год.
Рецензенти доц. д.ик.н. Димитър Йончев, проф. д-р Нина Дюлгерова
Научен редактор проф. д-р Петър Иванов
Редактор Румян Русев
Вместо Увод
От излизането на книгата ми „Измерения на сигурността“ [Николай Слатински, „Измерения на сигурността“, С., „Парадигма“, 2000 г.] минаха 4 години. През това време се случиха изключително много събития, свързани със сигурността в глобален, континентален, регионален и национален мащаб. За тях се пише много, понякога дори интересно – макар че тезите не винаги са убедителни, а понякога са и спорни.
Както всеки автор, така и аз постоянно си казвам, че трябва да напиша своята най-добра книга. Дори вече зная как ще изглежда.
И докато това някога стане, почувствах, че трябва да си подредя вижданията и размислите, които вървят ежедневно с мен, които се отнасят до променената парадигма на глобалната сигурност или до насъщни предизвикателства пред националната ни сигурност.
Сега е прието да се смята, че да се пише за сигурността е лесно - прочиташ някоя и друга книга на западен политолог, добавяш от това, което Самюъл Хънтингтън удачно нарича глобална алабалистика и стратегически тъпизми – и готово. Ала дебатът за сигурността у нас се води повърхностно, информираността е под всякаква критика.
Всички управляващи следват традициите на предшествениците си и не дават достъп до много от това, за което е ставало дума на различни международни срещи, конференции и дискусии. С това те допълнително задълбочават слабата осведоменост на експертите.
Освен това, българският дебат за националната сигурност зацикля от години на темата „НАТО“, става все по-скучен и идеологизиран.
А има въпроси, които в никакъв случай не трябва да се игнорират, защото мястото им е в центъра на всяка сериозна дискусия. Това са въпроси, пряко свързани с националната ни сигурност. България постоянно се спъва в тях и понеже не знае как да ги реши или поне да потърси отговор за тях, тя или ги подминава, или ги управлява удивително първосигнално и некомпетентно. Много често, излезем ли от проблемите, по които има изрични инструкции и указания от НАТО и Европейския съюз, ние започваме да се лутаме, да грешим – и то без да знаем нито какво да правим, нито какво да не правим.
Постът, на който съм в момента – като секретар по националната сигурност на президента, се оказа не само чудесна възможност за работа по изключително важни за страната ни въпроси, но (донякъде неочаквано) и силно ограничение за моите публични изяви. А аз бях свикнал с тях. И не заради слава и похвала, а защото те ми помагаха да си сверя часовника.
Ако искаш да се убедиш дали си на прав път, можеш ли да кажеш нещо съществено, то имай куража, застани пред съда на читателя!
Но все пак, ето: разсъжденията и наблюденията, натрупани у мен поискаха да излязат на бял свят. И това стана точно с тази книга.
Споделих идеите си за нея с моя приятел и издател Румян Русев. Той ме окуражи да започна ръкописа и деликатно ме пришпорваше да не се бавя с него. На Румян дължа благодарност за подкрепата.
Нищо в тази книга по никакъв начин не ангажира нито президента, нито когото да било в президентската администрация. Написаното е лично мнение. Тъй че ако то не е убедително, вината е само моя.
Николай Слатински
19.03.2024
