Стратегия Синергия Сигурност

  
  Проф. д-р Николай Слатински, Военна академия „Г. С. Раковски”.
  
  Изказване на Кръгла маса „Придобиване на нов тип основен боен самолет и осигуряване на интегрирана логистична поддръжка”, 17 януари 2012 г., София, Централен военен клуб
  
  Всички разсъждения, предположения и изводи в този доклад са само мои и единствено мои. Те с нищо и по никакъв начин не ангажират институциите, в които работя или на които по някакъв начин сътруднича.
  
  Най-напред съм длъжен да кажа пред тази високо професионална аудитория, че по отношение на Военно-въздушните сили аз не съм специалист и никога няма да бъда. Нямам илюзии, че говоря истини от последна инстанция. Отдавна съм решил да казвам какво мисля по даден въпрос, а не да давам акъл на властта и на специалистите.
  Давам си, също сметка, че това, „За” което в случая съм аз, носи рискове. В България решенията за закупуването на въоръжения и техника са непрозрачни; водещ критерий е бил не само и не толкова нуждите на отбраната, а размерът на комисионните; държавата ни се е поддавала на външен, политически мотивиран натиск; някои чужди компании са „лобирали” активно с побългарени практики. И няма никакви гаранции, че подобно вземане на решения няма да продължи.
  Въпреки това намерих у себе си мотивация и мотиви да си каже мнението. То се базира на две принципни мои съображения. Първото от тях е, че въпросът за бъдещето на нашата бойна авиация не е само, така да се каже, бойно-авиационен проблем. Той е и политически, и икономически, и индустриален, и финансов, и социален, и научен, и, убеден съм, ценностен, морален, идентичностен проблем. За да намерим вярно решение на този проблем, ние най-напред трябва да дадем отговор на въпрос от много по-сложен порядък, а именно – Искаме ли да има българска държава и българска държавност, или смятаме, че страната ни трябва да продължи да се превръща в коридорна територия с обслужващи функции, населявана от спасяващи се поединично индивиди? Ако на този сакрален въпрос ние негласно и по подразбиране даваме отрицателен отговор, то всеки дебат за новия боен самолет трябва да се прекрати. На подобна територия с атомизирано население бойна авиация не й е нужна. Защото закупуването на бойни самолети ще се превърне в пореден начин да се обогатят висши политици и военни и още по-бързо да се декапитализират страната, обществото и обикновените граждани.
  Няма лоша професия, стига да се упражнява честно, почтено и всеотдайно. В този смисъл не се отнасям с презрение към сервитьорите и камериерките, но не може цялата нация да се състои от сервитьори и камериерки! Подобна нация не само не се нуждае от съвременни военно-въздушни сили - тя не ги и заслужава.
  Системата за национална сигурност е жизнено важна система на държавата. Държавата като сложен механизъм за производство за сигурност има няколко опори: Армията опазва външната сигурност на Държавата, Полицията опазва вътрешната сигурност на Държавата; Спецслужбите обезпечават информацията - софтуера на системата за сигурност; Отбранителната индустрия произвежда въоръженията и техниката - хардуера на системата за национална сигурност; и напоследък се развива пета базисна опора - Гражданската сигурност, мрежа от институции, за реагиране при бедствия, аварии, катастрофи и други извънредни ситуации. Масата би могла да стои и без някой крак, но ако някой ден решим да се опрем точно там, където липсва крак или той е в орязан, жалък вид, то цялата маса ще се обърне! Това се отнася също за Държавата и Армията. Освен това, Армията не е само брой оръжия и платформи, брой хора под пагон. Армията е фундаментален елемент на Държавата тя има още много функции: патриотична, възпитателна, консолидираща, интегрираща. Армията е част от идентичността на Държавата и Народа. Всяка идентичност има две съставляващи – вродената, тази, с която се раждаме; и придобитата - тази която си изграждаме. А част от придобитата идентичност на обществото е гордостта от постиженията и силата на отечеството ти (сила и „твърда”, и „мека”, а най-вече „умна”, „smart” - която е ефективен микс от „твърдата” и „меката” сила); както и самочувствието, че си част от модерна, развита, демократична, европейска, умна и уважавана държава.
  Когато започна предаването и продаването на АЕЦ, управниците говореха за финансови компенсации, а изобщо не си даваха сметка, че АЕЦ означава много повече: с АЕЦ вървят модерно производство, високи технологии, няколко клона от науката, родно сиво вещество, качествен поминък. Така трябва да се мисли и днес - бойната авиация не е само самолети: с нея вървят наука, перспективни изследвания, уникални професии, съвременна инфраструктура, военни заводи.
  Второто мое съображение е свързано с разбирането, че България не бива да продължи свличането си към някаква държава-сомнамбул, която във външната политика винаги казва Да! - за всяко решение, взето от нашите партньори; а във вътрешната политика винаги казва Не! - за всеки стратегически проект, свързан с икономическото, индустриалното, информационното и енергийното бъдеще на страната. За мен отговорната, разумна и прагматична политика е тази, при която по всеки ключов, свързан с националната интереси и националната сигурност въпрос България казва Да! Но...: за каква цел, на каква цена, при какви условия, чрез какви технологии, с какво обвързване с националната индустрия и бизнес.
  Воден от тези съображения, аз правя трудния извод, че ако стратегическите мениджъри на страната и нейният елит: политически, икономически, финансов, научен и културен, смятат, че България трябва да продължи да съществува като държава с държавност, то на въпроса за бъдещия боен самолет трябва да се даде отговорът: Да! Но... И да се реши сложната, но решима задача - за намиране на максимума по параметрите: цел, цена, условия, технологии, българско участие!
  Трябва да изберем компания, с която да се развие стратегическо партньорство във военната индустрия, а не само, както досега да се сключи еднократна сделка на принципа „плати ми и бягам” - „cash & carry”, “buy and take”, “pay and go”; компания, с която да сътрудничим в научната и развойната дейност. Страната ни има потенциал за партньорство, за участие в проекти и за коопериране при производство на модули, изготвянето на част от които може да се пренесе у нас.
  Трябва да преразгледаме отказа си от изискването за офсетни програми, за стратегии за офсет и инвестиране в процеса на модернизацията, опиращи се на нашия научен и производствен потенциал. Удивително е как чрез отказа си от офсет ние демонстрирахме нежна грижа за тези, които ни продават въоръжение и техника. Като се конкурират „Локхийд Мартин”, „Боинг”, „Рафал”, „Грипен”, EADS, нека видим какво предлагат, за да ни е хубаво и на нас, а не само на тях!
  Решението за бойната ни авиация е по-сложно и от най-висшия пилотаж, но то съществува и може да произведе сигурност, просперитет и бъдеще за България.