ПОЛИТИКАТА Е ИЗКУСТВО ДА ПРАВИШ НЕВЪЗМОЖНОТО ВЪЗМОЖНО

1.
И друг път съм разказвал за един странен човечец, идващ в СДС – Перник в първите година-две на Прехода. Чичо Гришата. Имаше вид на малко завеян, леко изместил центъра, добродушен, особняк. Често говореше с абсурдни сентенции, например „Глас народен – бич Божи“.
Чичо Гришата обичаше да ми казва: Ти си политик, работѝ в Настоящето колкото сили и съвест ти позволяват, но мисли за Бъдещето! Защото то като дойде теб вече няма да те има и с нищо тогава не можеш да му помогнеш, нищо не можеш в него да промениш.
2.
Спомням си за тия думи на чичо Гришата, защото понякога ми е съвестно, че твърде малко ме интересува какво се случва в българската реална политика днес.
За Бъдещето мисля и за него се тревожа.
Нашият свят се люлее, тресе се, сякаш е върху подвижни пясъци, като че ли е на разлома на страховити тектонични плочи. И може да рухне, защото от Кутията (тя, по-точно, е била Делва) на Пандора са изскочили всички Зла и Злини и беснеят, бесуват, а ние, Европа, Западът не осъзнаваме, че главният обект на тяхната ненавист и омраза сме ние. Те ни ненавиждат и мразят не толкова за онова, КОЕТО ПРАВИМ, а за това, КОЕТО СМЕ. Не могат да го достигнат, значи каквото могат ще разрушат, каквото могат, ще плячкосат.
Но в нашата политика политиците ни се държат сякаш извън Времето и извън Пространството. Глухи за тътена на непредсказуеми и с катасрофичен потенциал процеси.
Титаникът български се е устремил към Айсберга, а те?
Едни разместват мебелите по палубата; други свирят бодри малки нощни музики; трети викат – ризите ни да се белеят!; четвърти правят пробойни в обкова на кораба; пети са отворили склада с провизиите и ядат и пият като за последно. А двама корпулентни пресичат всякакви усилия за спасение и избягване на айсберга, потриват самодоволно ръце и знаят, че две суперлуксозни яхти ги чакат отзад, зад кораба и така те ще се спасят, докато всичко друго и всички други отидат по дяволите. Две самодоволни, ояли се, безскрупулни същества – проклятието на Българския Титаник.
3.
Болно ми е за нищетата на българската политика, но на тази напреднала възраст знам безпощадно ясно – и след края на всеки Титаник животът продължава.
Спасилият се – спасил, потъналият – потънал...
Нямам сили при това ритуално самоубийство, при това гротескно харакири на българския социум да изпитвам тревога и жал за него. В края на краищата всеки социум заслужава това, което сам си причини.
Моята мисъл е за Бъдещето. Защото когато то дойде, мен няма да ме има и с нищо няма да мога да му помогна, нищо няма да мога да променя.
4.
Мисля и се тревожа за Бъдещето, защото в него ще живеят нашите деца и внуци.
За Настоящето съм безсилен да сторя каквото и да било.
Социумът ни е в транс, в делириум, в постпреходно опиянение, в световъртеж от неизцедения от вените и артериите ни соц.
♦ Лошите са хитреци (или подлеци ?) – те знаят, че са случили на социум и затова и мъничко позитивно нещо да кажат, да направят, този социум ще вижда само него, оставайки безразличен и безхаберен, безпаметен и безсъзнателен за лошото, което те са му сторили.
Ето защо лошите вършат безброй злини, даже ужасно повече, отколкото човек може да си представи и за които човек се досеща.
♦ Добрите са наивници (или циници ?) – те не знаят, че не са случили на социум и затова и мъничко негативно нещо да кажат, да направят, този социум ще вижда само него, оставяйки безразличен и безхаберен, безпаметен и безсъзнателен за доброто, което те са му сторили.
Ето защо добрите са небрежни и немарливи, допускат малко на брой прегрешения, но тези прегрешения са като малките камъчета, които обръщат колата.
От самото си начало добрите решиха, че ценности, принципи, морал, интегритет – това са дребни подробности от пейзажа, главната Цел е Успехът и тази Цел оправдава Средствата.
Макар че Йезуитът е казал нещо малко по-различно:
Целта оправдава средствата, ако средствата са достойни за целта.
5.
Аз съм лош пример за политик – в смисъл, че вероятно не съм ставал за политик. Може да съм допускал груби грешки, може да съм писал неща, които днес не бих написал, но всичко, което съм правил и писал е било след дълги размисли и по лично мои решения. Никога не съм правил или писал неща, за които са ми платили или от корист и заради келепир.
Ала винаги съм смятал, че най-грешното твърдение за политиката това е, че „политиката е изкуство на възможното“! Бисмарк е можел да го каже, защото е бил голям, бил е велик. А е бил голям, бил е велик, именно защото политиката му винаги е била изкуство на невъзможното.
♦ Обикновените политици, а най-вече политиканите правят възможното, възможните неща.
Правят го чрез компромиси, търгувания, уйдурми, сглобки, напасвания на интереси, ти на мене – аз на тебе.
♦ Големите политици, големите лидери постигат невъзможното. Или поне се опитват да го постигнат и ако не успеят или ги разпъват, или ги разстрелват.
Възможото да постигне понякога и баба знае. Както се вижда 15 години това у нас прави човек, на когото културата, образоваността, интелектът, възпитанието изобщо не са му най-силната страна.
6.
Някога Вили Бранд и Улоф Палме бяха изкусни майстори на постигането на възможното. Те легитимираха Соца, Съветския съюз, Източния лагер (с неговите концлагери), Варшавския договор... Те казваха – Всички, и Ние, и Те сме в една лодка, да живеем внимателно, кооперативно с тях, за да не обърнем лодката, защото ще се удавим всички.
Историята не можа да понесе водещите до задънена улица техни усилия. Единия безсърдечно го убиха, другия безнравствено го дискредитираха. И на сцената на Историята в течение буквално на година се появиха великата Маргарет Тачър и решителният Роналд Рейгън. Политиците на невъзможното.
Тачър (имам личен автограф от нея!) и Рейгън постигнаха невъзможното. Те заявиха – да, всички сме в една лодка, но докато Те са в тази лодка, тя винаги и във всеки медин момент може да се обърне и да се издавим всички. Затова трябва да ги изхвърлим от лодката.
И едно десетилетие само им стигна, за да престанат да съществуват Соцът, Съветският съюз, Източният лагер (с неговите концлагери), Варшавският договор.
7.
Днес отново е пълно с политици на възможното, протича масово о-Шолц-ивяване на западната политика. Пълно е с политици на възможното, гъмжи от страхливци и е гмеж от чембърлейни, нашествие на дилетанти-политикани и безгръбначни въжеиграчи.
И не Бункерния Цар Плъх, а те, именно те поставят Бъдещето на света под въпрос, защото коленети им се подгъват, мартинките им треперят пред Бункерния Цар Плъх...
8.
Затова се тревожа за Бъдещето. И как да не се тревожа, след като в Настоящето все още не съм видял нито един Политик на невъзможното.
А само и единствено големите политици, великите лидери постигат невъзможните неща. И ги правят възможни.
Ето защо Бисмарк би трябвало да каже нещо малко по-различно:
- Политиката е изкуство да правиш невъзможното възможно.

...

P.S. Разговор с човек, когото уважавах и който ми наговори дълбокомъдри неща как Европа е по-важна от някаква си Украйна и не си струва да се погубва заради нея, ме накара да кача тук този мой, писан преди известно време, текст.
Украйна е в Европа, Украйна е част от Европа. И Европа не бива – в името на собственото си съществуване и още повече в името на Запада, на Демократичния свят – да оставя Украйна сама да се бори за Европа и да брани Европа!
Европа не може и главното – не иска! – да си представи през какво минава днес Украйна, как Украйна страда, бори се, изнемогва, държи се и плаче за своите синове и дъщери, останали на бойното поле или върнали се от него без кръка, без крак, а понякога и без двата крака.
Украйна е страдалица, Украйна е бойното поле между Доброто и Злото, между Бъдещето и Миналото. Украйна е понесла нашия, Европейски кръст и за жалост, върви сама по пътя към своята, към нашата Голгота.
Нима Европа преди да пропее петелът на уж демократичната ни съвест, три пъти ще се отрече от Украйна????

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  _      __  __   ___    _____      _    
| |__ \ \/ / ( _ ) |___ | / \
| '_ \ \ / / _ \ / / / _ \
| | | | / \ | (_) | / / / ___ \
|_| |_| /_/\_\ \___/ /_/ /_/ \_\
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.