Изгледах първите три серии на уникалния филм (руски) на Мария Певчих "Предатели". За Великата криминална революция в Русия, организирана по времето на т.нар. демократ Елцин - правена за да се спасяла демокрацията и довела на власт чудовището Путин.
И отново и отново си припомних за най-голямото ми, шоково, потресаващо за мен, смазало ме, разтерзало ме разочарование от моето битие някога във, около, край, под, със и чрез политиката.
Разочарование, което веднъж завинаги ме отказа от всякакво участие в политиката и от коментари по телевизии, студиа, сайтове и подкасти за политиката и политическите процеси:
- Най-големите грабежи (и) у нас през Прехода се правеха не с недемократични средства, а с използване на демокрацията, на нейните закони и процедури, с помощта и от користта на хората, които всички ги познаваха като демократи.
Недемократите по принцип са грабители на национално богатство... Но най-страшното като деморализиращи обществото последици бе грабенето с помощта, с участието, със съ-участието, със съдействието, с мълчанието на хора, които бяха демократи, които досега са смятани за демократи (някои дори за икони на демокрацията). Хора, които се възползваха меркантилно в особено големи размери от демокрацията и употребиха демокрацията за да променят рязко своя социален статут и материалния си статус...
Знам, знам колко мощни несъгласия ще породи това мое разочарование. То си е мое - искрено и лично. Не ангажирам с него никого.
У нас филм като "Предатели" няма да бъде направен.
Защото съществува договор, сговор да не се говори повече за това как се преразпредели националното богатство в годините на Прехода.
И наказанието ни за този договор, за този сговор са двете корпулентни проклятия на днешна България, двата воденични камъка, които ни теглят надолу, назад и на Изток...
04.05.2024 г.
