Интервю с Ина Михайлова, публикувано във в-к “Дума”, 21.03.2008 год.
със заглавие “Николай Слатински: Армията направи някои хора богаташи. Свидетели сме на паралелен и непонятен процес - уволняват се професионалисти, а се купуват суперскъпи "играчки"
Заб. Изразената позиция е лична и не ангажира институциите, в които работи Николай Слатински.
(Доц. д-р НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ е бил народен представител и председател на комисията по национална сигурност в 36-ото НС, секретар на президента по националната сигурност от 2002 до 2007 г. В момента е преподавател в Академията на МВР, ВА "Г.С. Раковски" и др. учебни заведения. Има десетки научни публикации и специализации в областта на сигурността)
- Г-н Слатински, поредната стъпка от реформата в БА предвижда от системата да си отидат хиляди хора? Един министър на отбраната казваше, че 60-хилядна армия е достатъчна, за да гарантира териториалната цялост и суверенитета на страната. След това се оказа, че и 45 хил. могат да свършат тази работа, а сега - че за целта са достатъчни и по-малко от 35 хил.
- Подходът в последните 18-20 години е един и същ. Първо беше от 105 на 90 хил., после на 75 хил., след това на 60 хил., на 45 хил. и т.н. Началници на Генералния щаб един след друг поставяха ултиматуми, че ако падне числеността на армията, няма да са началници. Но нито един не изпълни заканата си. После предпочетоха да се отдават на дипломатическа и политическа кариера, независимо от случващото се с армията.
Сега поредният недостиг на ресурси отново се трансформира в съкращаване на личния състав, в рязане на живо месо, без да се отчита, че става въпрос за професионалисти, за човешки съдби, за институция, която ако в някои отделни структури падне под санитарния минимум, ще доведе, както писа един експерт, до превръщане на армията в малък експедиционен корпус за мисии и Национална гвардейска част за паради.
- Министър Емел Етем обаче заяви, че е готова да назначи съкратените военни...
- Идеята е правилна. Разговарял съм с хора от системата и те казват, че досега нищо подобно не се случва. Затова тази идея трябва да се подкрепи, но е необходим граждански и медиен контрол, за да не се превърне тя в поредния фойерверк. За съжаление в Министерството на държавната политика при бедствия и аварии продължава практиката на абсурдни назначения в центъра и по места, често на хора, които нямат и елементарна представа от тази дейност. Системата за гражданска сигурност изпитва глад за специалисти, а много от военните, които ще бъдат съкратени, са управлявали кризи. Защо държавата ги изхвърля на улицата, вместо да ги използва максимално ефективно?
- Твърде скъпо струва поддръжката на голяма по численост армия...
- Не приемам като оправдание недостига на ресурси, защото държавата има такива. България изразходва много повече като процент от БВП от всички други страни членки на НАТО с изключение на Гърция, Турция, Великобритания и Франция. Ние заделяме за отбрана и сигурност най-висок процент от БВП от всички новоприети в НАТО и ЕС държави.
Въпросът е по-скоро до приоритети. Не може Консултативният съвет по национална сигурност (КСНС) толкова години да не разглежда проблема с ресурсното обезпечаване на системата за национална сигурност, в която се влагат стотици милиони. Приоритетите са неясни и небалансирани - например за армията се купуват 18 хеликоптера, а взети заедно пожарната, "Гражданска защита", жандармерията, полицията и "Бърза помощ" нямат нито един хеликоптер.
- Споменахте КСНС, но бяхте секретар на президента по въпросите на националната сигурност...
- КСНС е моя болка и голямо разочарование като секретар на президента. Не можахме да вдъхнем живот в този съвет. С тревога забелязвам, че за близо година и половина вече от втория мандат на държавния глава КСНС се е събрал само веднъж, вместо изискваните от закона поне пет пъти. Да, това беше заседание за професионализацията на армията, но по-скоро бе дадено рамо на професионализацията, без да се накара политическата класа да разбере, че това не е еднократен акт, а дълъг процес.
Когато се реже живо месо от тялото на държавата, не е възможно това да става без адекватната санкция на парламента, абсурдно е да става без КСНС. Никой не се обръща към експертите, отсъства професионален дебат по актуализацията на План 2015, по превъоръжаването на армията и пр.
- Специалисти коментират, че МО не е наясно кои са "верните" проекти за модернизация на въоръжените сили? Какво е вашето мнение по темата за превъоръжаването и за сериозните програми, за които се заделят немалко средства?
- Прави впечатление, че съкращенията в армията, извършвани с идеята, че отново не достига финансов ресурс, протичат паралелно със заделянето на колосални суми по проекти за превъоръжаване. Да споменем закупуването на фрегати на старо - за около 75 млн. евро; 18 хеликоптера от Франция - за 360 млн. евро; транспортни самолети от Италия - за 90 млн. евро. Не споменавам изобщо за учебните самолети. Ставаме свидетели на паралелен и непонятен процес - уволняват се професионалисти, а се купуват суперскъпи "играчки"...
Заделянето на огромни ресурси за превъоръжаване и модернизация на армията става под натиска на лобистки интереси и непрозрачно. Непрозрачно е и изразходването на тези средства. Не съм разбрал парламентът или Съветът по сигурността към МС, или КСНС, Сметната палата да обсъждат, наблюдават и контролират този процес. Защо трябва да се дават милиони евро за явно обречения на провал ремонт на вертолетите от "Елбит системс"? Колко милиони се попиляха по ремонта на самолетите "МиГ-29"? Да, финансирането на системата за национална сигурност не е най-прозрачно и в по-демократичните страни. И западни компании прибягват до практики под масата... "Меки опити" за лобиране са правени и с мен като секретар на президента. Затова няма по-ефективно решение на проблема с корупционните практики и финансирането на проекти в тази област от прозрачността и контрола.
В същото време, както отбелязват и медии, и други мои колеги, МО се е превърнало в най-голямата агенция за недвижими имоти. За толкова години пред очите ми в системата за отбрана някои хора станаха от бедни - богати, а други от богати - богаташи.
- Един от проблемите, който явно блокира системата, е наличието на дублиращи се структури в МО и ГЩ. Като че ли идеята за интегриран модел е сложна за реализиране поне на този етап?
- Няма политическа воля и административен капацитет. Много е силна съпротивата - и от военни, и от цивилни. Някои хвърлят топката само към военните. Може да се каже, че кадровата политика допреди 3-4 години по върховете на ГЩ доведе до изхвърляне от системата или забиване в "глуха линия" на модерно мислещи офицери. Така е - Генщабът се съпротивлява. Той иска да е Генерален щаб независимо на каква армия по численост и мисии. Парадоксално е, че има силна съпротива и от цивилните. Проблемът е в навлизането на некомпетентни хора сред тях. И ако те трябва да поемат обема от задачи, с които в демократичните държави се занимават цивилните, ще се провалят. Затова предпочитат с най-трудните от тях да се занимават военните.
Опасявам се, че ако продължаваме да "реформираме" армията чрез изхвърляне на компетентни и нужни на държавата кадри, можем някой ден да се окажем в положението на жената на Гюро: като ни питат има ли България армия, да казваме "А бе Министерство на отбраната и Генерален щаб има, сигурно има и армия".
- От думите ви личи, че държавата не е наясно от каква армия се нуждае, но от 1 януари 2008 г. БА е професионална. Прибързано ли беше това решение и адекватни ли са идеите за връщане назад?
- За съжаление никога не е бил проведен дебатът каква армия е нужна на България. В политиката си в областта на националната сигурност няма нужда да изобретяваме модели, а да видим успешното ноу-хау на държави от нашия калибър - Ирландия, Финландия, Словения, Австрия. Нелепо е когато действаме на принципа "Барабар Петко с мъжете" в глобални процеси, надхвърлящи потенциала и интересите на страната ни. Има геополитически каузи и кризи, които ще се решават независимо от България. Не ми е ясно защо трябва 1 млрд. лв. да заравяме в пясъците на Ирак или в скалите на Афганистан. Успешните модели на държавите от нашата черга показват, че инвестициите преди всичко трябва да са в качеството на живот и на човешкия потенциал, в новите технологии, образованието, науката, в здравеопазването, социалната сфера.
Политическите спекулации, че е възможно да се върнем към смесена или наборна армия, са фикс-идеи, гузна съвест на новоизлюпени професионализатори. Професионалната армия е даденост. Връщане назад няма. Оттук нататък държавата трябва да си отговори каква професионална армия, за какви цели, за какви мисии й трябва, изхождайки от новата парадигма на сигурността. Днес не армията определя мисиите, а мисиите определят армията, която трябва да имаме.
- Участието в мисии ще бъде сред основните задачи на Българската армия...
- Само че ние разбираме мисиите късогледо. Говорим за мисии, като подразбираме експедиционни участия. Освен школа те са част от данъка, който плащаме, за да сме в една система за колективна сигурност. Колкото повече в тази система си потребител на сигурност, толкова повече плащаш - със суверенитет, с територия (бази), с експедиционни корпуси (пушечно месо).
Но освен тези мисии армията има и други, защото е част от системата за национална сигурност. Заблудата, особено на предишното правителство, бе, че всички проблеми на сигурността, които България има, ще се решават само в колективен контекст. Когато обявиш това, ти преставаш да работиш и не създаваш съответния национален капацитет, който ще ти позволи, ако се наложи, твоята система за сигурност да работи в автономен режим.
- Правилно ли е в договора на всеки военен да се запише задължителното участие в мисии?
- Защо изпращаме момчетата на мисии? Защото не можем да им дадем подобаващо заплащане и реализация тук. Може философски да е правилно, че всеки военен, след като е в армията, трябва да е готов за мисия. И това трябва да се отнася колкото за редовите войници, толкова повече за висшето командване. Но реалността каква е? Имат ли нашите военни екипировка за такива мисии, подготвени ли са за тях, могат ли да бъдат истински полезни или ги пращаме зле оборудвани, с което създаваме огромни рискове за тяхната сигурност?
