Някога, като младо и малко схващащо дълбоката същност на нещата момче, студент в Харков (1975-1979), а после и като вече по-зрял младеж, аспирант там (1982-1986), аз питах с удивление украинските си приятели Защо говорят само на руски. Беше ми странно и непонятно - да не говориш езика на своята родина, а език на друга страна!!!
Моите приятели ми отговаряха: Важното е не КАКЪВ език говориш, а КАКВО говориш!
Но аз наистина не можех да си представя - все едно в България да говорим само на руски!!!
Не като дълбоко разбиране на процесите, а чисто интуитивно и на база на здравия разум, аз напразно опитвах да им обясня, че Да, езикът е богатство, ключ към още една култура, но той - особено в случая с Украйна - може да е средство, през което да нахлува влияние, отчуждаващо от украинскостта, размиващо съзнанието и паметта, традициите и нагласите. Ти не просто говориш за по-лесно език, който е средство за общуване - ти се закачаш към други стратегии, към друг светоглед, към други планове, към други идеи, към други послания.
За една част от украинците точно така се оказа. Уви.
Руският език размиваше системно тяхната идентичност и ги разобщаваше като украински организъм с общи цели и ценности. Някъде около 20% от тях бяха абсолютно, фанатично проруски настроени преди Войната.
И дори по време на Войната основно през тях пробиват стратегическите информационни операции на Русия, които вбиват клин в украинското общество, арестович-изират и ерозират общественото съзнание, служат като плодородна почва за внедряване на какви ли не слухове и клевети, превръщат се в хулители на президента и разпространители на панически настроения и абсурдната теза - за Мир срещу Територии.
Същата теза на Путин, Тръмп и Папата - трите перверзни и гадни стълба на рашизма, империализма, мизантропията и Правото на насилника и изнасилвача.
Днес прочетох нечия мисъл за казаното от папата - то е все едно изнасилваната девойка да има куража да остави насилника да я доизнасили.
10.03.2024 г.
