АКО ПУТИН ПОБЕДИ В УКРАЙНА

Надявам се написаното по-долу да не се възприеме като песимистичен, а като реалистичен текст.
Никъде не е казано, че реалистичното мислене е задължително оптимистично. Понякога то може да ни носи съмнения и тревоги.
Общото между реализма и песимизма е, че при тях съществуват и негативни, включително и лоши сценарии за развитие.
Различното между реализма и песимизма е, че при реализма се прогнозира най-възможният от вероятните сценарии, а при песимизма – най-лошият от възможните сценарии.
...
Тук ще говоря за Украйна. За Украйна като повод, а по-скоро като причина да погледнем трезво в каква ситуация се намирамe, какво се случва със Запада и какво бъдеще ни очаква.
За жалост, нещата в Украйна (във Войната срещу Украйна) не вървят добре. А могат да тръгнат и зле.
Ако 2022 година завърши в полза на Украйна (владеене на стратегическата инициатива, разгром край Харков, освобождаване на Херсон, паническо бягства на рашистите, надежди за решителни победи през 2023 година),
то 2023 година е напът да приключи в полза на Рашистката Федерация (постепенно овладяване на стратегическата инициатива, спиране на настъплението на украинските войски, минаване на рашистите в контранастъпление на няколко места, особено брутално – с близо 50 000 души при Авдиевка/Авдеевка).
В украинското общество (а и сред нас, преживяващите за Украйна на Запад) към края на 2022 г. на преден план бяха ОПТИМИСТИТЕ; към края на 2023 г. на преден план са ПЕСИМИСТИТЕ.
Най-напред – за ОПТИМИСТИТЕ. Наивници ли бяха те, защо се оказа, че са се поддали на (само)заблуди?
Според мен отговорът тук е само един – защото преди всичко те бяха оптимисти за Запада. Те смятаха и сякаш имаха пълно право, че Западът ще осъзнае, че това не е отделно взета, изолирана война, не е поредната Чечня или Грузия, избила като цирей върху тялото на отишлата в небитието Съветска империя, а че е бой с разузнаване на Мракобесието срещу Запада. Че на карта е съдбата на самия Запад.
И до есента на 2022 г. оптимистите имаха всички основания да са оптимисти. След като Западът съзерцаваше стреснат, трогнат, очарован невероятната съпротива на украинските ескадрони в подстъпите към Киев, той, Западът реши да помага – военно и финансово, пропагандно и морално – на Украйна.
Но когато с блестящите победи на Украйна стана вероятно Русия да бъде победена категорично и безвъзвратно, Западът изведнъж през октомври-декември 2022 г. намали драстично (с пъти) помощта за Украйна, принуди украинските политически лидери и генерали да спрат офанзивата и това даде възможност на рашистите да осъществят крило-ляво масова мобилизация, да се прегрупират, да се окопаят, да натъпчат колосални териотрии с колосално количество мини, да се разтичат из други престъпни държави за военна помощ и да си поемат дъх след тежките бойни нокдауни.
Най-важното – като така и не даде бойна авиация на Украйна, Западът даде възможност на путиновите орди да претрансформират Войната от 21 век във Война 20 век. Украинците печелеха защото водеха именно мрежово-центрична война, с бързи, смели и решителни рояци, с информационно превъзходство, с гъвкава стратегия и ефективна тактика, с децентрализация на властта в полевите командири за сметка на централизацията и с координация за сметка на командването (и командоренето).
Всичкото това бе разпиляно, даде се възможност на рашистите да вкарат Войната в коловозите на ремарковото „На Западния фронт нищо ново“ – окопно равновесие, позиционни кръвопускания, сляп, глух и ням баланс на силите, нищо-не-случване и изтощаване на украинския оптимизъм.
Във Войната от 21 век решаващ фактор изведнъж започна да става пушечното месо. А когато то е решаващ фактор, Украйна е обречена.
Ще продължа тези разсъждения след малко. Сега ще довърша мисълта си за оптимистите и песимистите.
Оптимистите, които доскоро представляваха челните колони и челните страници на анализите и прогнозите на Украйна, искрено и проукраински вярваха в победата на Украйна. Техният грях бе, че вярваха на Запада и в Запада. Вина ли е тази тяхна заблуда, виновни ли са те, че Западът ги подведе?
Да, аз също платих данък на упованието в Запада, с тази съществена разлика, че винаги подчертавах опасенията си, че Западът вече не е такъв, какъвто трябва да бъде и все още не е такъв, какъвто трябва да бъде; критикувах го за всичко, което той не прави, за да подкрепи Украйна, особено за това, че прави необходимото колкото Украйна да не загуби Войната, но не прави достатъчното, за това Украйна да спечели войната.
Западът така и не разбра, че всичко различно в тази Война от победа за Украйна е загуба за Украйна.
Сега вече на преден план в Украйна излизат ПЕСИМИСТИТЕ. И те си имат свое зловредо и деградиращо знаме – Арестович.
За жалост, песимистите не просто не вярват, че Украйна може да победи – те вярват, че Украйна ще загуби. Те са за сделка Територии срещу Мир. Те нападат Зеленски, те са намерили начин как да го свалят – чрез провеждане на избори по време на война като пир по време на чума.
Песимистите раздухаха антиукраинския аргумент, подкопаващ легитимността на днешното украинско политическо ръководтво – огромната, според тях, корупция по върховете на държавата.
Този удобен оправдателен аргумент за мнозина в САЩ (особено за републиканците) и още повече от мнозина в Европа бе системно раздухван от бившия кагебист Юрий Швец, доказал, че бившо ченге няма. Подеха го някои руски и рускоезични коментатори, дълго време маскирали се като проукраински (например Латинина).
Далеч съм от мисълта да твърдя, че в Украйна няма корупция. Корупция има и в Европа – страшно корумпирани са Унгария, България, Словакия, Полша, Италия, мога да продължа. Корупция има в САЩ. И мен (дори мен!) някога са правили опит да ме въвличат в корупционни схеми американци, англичани, французи, когато е ставало дума да ни продадат някои въоръжения и техника. Един от тях дори ми каза по едно време – повече из официалните инстутици няма да ходя, намерих си тук бизнесмен, който знае кому и колко трябва да даде и аз ще работя с него, за да си продам стоката. И си я продаде в огромно количество и с минимално качество.
Става дума за това, че т.нар. огромна корупция в Украйна се превърна в прекрасно оправдание за Запада да не помага както трябва на Украйна. И сега помощта е по една лъжичка на тримесечие, както казва един проукраински анализатор.
...
Сега ще кажа нещо адски спорно за вас може би.
Факт е, че преди, около и след 2014 г., та дори преди, около и след 2022 г. Украйна бе предадена от една част от руснаците в Украйна и една частица от рускоговорящите украинци в Украйна.
Първо за руснаците в Украйна. Те биват всякакви и съдейки и по мои приятели украински руснаци, огромното мнозинство от тях обичат Украйна, милеят за Украйна, тя е тяхната Родина и им е свидна като майка.
Но една част от руснаците в Украйна обърна гръб на Украйна, предаде я и я продаде.
Затова за мен винаги е бил ключов въпроса към всяка народност, която е в малцинство в една държава – дали тя обича тази тази държава, дали милее за тази държава, дали за тях тя е тяхната Родина и затова им е свидна като тяхна майка?
Затова питам приятели в Македония – кажете ми вашите албанци обичат ли Македония, милеят ли за Македония, смятат ли я за своя Родина и обичат ли я като своя майка?
Засега не съм получил категоричен отговор – нитго позитивен, нито негативен, може би няма подобен отговор. А има и такива хора, и онакива хора...
Украйна е горчив пример как една част от руснаците в нея я предадоха и продадоха. Станаха пета колона на едно агресивно геополитическо чудовщи, в каквото Путин превърна Россия.
Още като студент в русифицирания Харков (1975-1979) – какво съм разбирал аз тогава от сериозни геополитечски работи? – нищо! – аз питах мои приятели украинци – как така сте украинци, а говорите (само) на руски? Все едно ние, българите, да говорим в България на руски. А те ми казваха – важно е не на какъв език говориш, а какво носиш в сърцето си.
Най-често е точно така.
Но има и изключения.
Както казва структурният лингвист Ноам Чомски, ние не само каквито сме, така и говорим, но и както говорим, такива ставаме.
Аз бих го перифразирал – в определени случаи и при определени хора, те както мислят и светоусещат, такъв език говорят, но и какъвто език говорят, така започват да мислят и светоусещат.
И ето, сега в Украйна започват да се ширят и да стават не просто настойчиви, но дори и арогантни, искания
за исторически компромис;
за мир с Русия (срещу отстъпване на територии);
за приемане на Русия като реалност – такава, каквато е;
за признаване на историческата неизбежност на правото на силата над силата на правото в международните отношения.
И, забележете, практически всички носители на тези настроения и техни все по-гръмогласни изразители са все рускоезични украинци. Върви масова арестович-изация сред част от рускоезичните украинци.
А това не може да не ме разстройва и тревожи...
При някои хора руският мир може да проникне в съзнанието най-напред чрез руския език. Вероятно защото чрез този език те потъват основно и дори в изключително в рускоезична среда – чрез това, което четат и гледат, чрез това, което възприемат и осмислят.
...
Нека да продължим нашите разсъждения с ръка на сърцето:
--- Алиансът на Доброто (Западът, САЩ, Европа, НАТО, ЕС) отстъпва в помощта си за Украйна, в бързината на вземане на решения, на Пакта на Злото (Китай, Иран, Северна Корея).
Пактът на Злото действа незабавно и решително – още Шойгу не си е тръгнал от Пхенян и влаковите композиции с 1 000 000 снаряди вече пътуват за Русия. Нищо и никаква Северна Корея е дала повече снаряди на Путин откокото целият ЕС – на Украйна.
--- Русия (подобно на Хамас) печели битката за сърцата и умовете на Запад. Това е потресаващо. Добре, да кажем, че не я печели. Но не я и губи. Не я губи, въпреки варварската си Война срещу Украйна.
Западът се умори от тази Война, тя му пречи да си радва на живота, на футбола, на страстите и сластите, на самодоволството, на илюзията, че ще живее (по този начин) вечно. Като резултат Русия систематично откъсва по някоя и друга държава от т.нар. колективен Запад – Унгария, Словакия, наред е България, кой е следващият?
--- Новият световен ред след падането на Берлинската стена запази ключовите си институции от времето на Студената война, не ги реформира и сега това е бумеранг, който удря Запада по челото. Виждате ООН как се гаври със Запада. Русия отговаряше известно време за Съвета за сигурност, Иран отговаря известно време за Правата на човека. Цинизъм, абсурд, перверзия, всемирна гадост.
--- Санкциите на Запада не работят (както трябва). Руските въоръжения и техника са натъпкани със западни чипове. Съвременните айфони и модели коли се купуват свободно в Русия и струват дори по-евтино, отколкото на Запад. Айфоните идват по пощата – блестящи и недокоснати от „междинна“ ръка. Електрическите коли пърполят из големите руски градове докато на Запад чакат с месеци за тях. Нефтените долари пълнят гушката на путинския режим и продължават да валят като златен дъжд над Кремъл. Литва, Латвия и Естония, Армения и Молдова, България и Румъния също са част от схемите, по които всичко западно с гражданска и двойна (и гражданска, и военна) употреба достига в Русия веднага след производството му. А за това, че Киргизстан, Туркменистан, Таджикистан, Казахстан, Узбекистан, Турция и кой ли още не са оазиси за транспорт, трафик и трансфер на какво ли не западно за Русия – това само президентът Байдън и президнетът Макрон сигурно не знаят.
...
Трябва да си признаем, че има специфики и характеристики на Запада, които могат да го направят негоден. А негодният Запад ще се окаже в края на краищата негодник. Защото ще профука своята историческа цивилизационна мисия да е лидер на света в Ерата на високите информационни, комуникационни, генни, медицински, космически технологоии и на Епохата на качествено новите квантови компютри, които коренно, радикално, потресаващо и необратимо ще променят света.
Западът трябва да се опомни. Все още не е късно, но за жалост, вече е ясно, че с това опомняне Западът закъснява. Закъснява драматично.
...
Да се върнем към започналата като Война от 21 век и превърнала се във Война от 20 век Война на световете, водена в Украйна (и подпалила чергата на света, сдобила се вече с ново огнище – Близкият изток).
Войната от 21 век е Война, която се води в Новото общество. В него се преследват Целево ориентирани стратегии. Т.е. Водеща е Целта. Поставяш си цел и търсиш ресурси за нейното осъществяване.
Войната от 20 век е Война, която се води в Старото общество. В него се преследват Ресурсно ориентирани стратегии. Т.е. водещи са Ресурсите. Имаш определени ресурси и търсиш каква Цел можеша да постигнеш с тях.
Рашистката Федерация успя да трансформира Войната от 21 век във Война от 20 век. И така тази Война стана ресурсно ориентирана. А Украйна не може да се мери с Русия по ресурси – нито по човешки, нито по енергийни, нито по военни, нито по пропагандни.
Да вземем отново човешките ресурси. В Русия има мракобесно съчетание от огромни човешки ресурси и колосално ниска цена на човешкия живот.
Кой воюва за Русия в тази Война?
--- Воюват криминалните престъпници – до една трета от участвалите и участващите във военните действия в Украйна са криминалин престъпници – осъдени или очакващи осъждане. Така Путин решава проблема на Русия с пълчищата криминални изверги, препълнили руските следствени изолатори, затвори, тюрми и концлагери.
--- Воюват най-бедните, маргиналните, безпросветните, аутсайдерските прослойки. С парите, които им се дават за отиване на фронта и за ранявания и смърти, тези безработни и изпуснали всякакви влакове за достойна социална и личностна реализация поданици получават възможност да спечелят фантастични за тяхното битие и съзнание пари.
--- Воюват хората от изостаналите, крайните, забравените от Бога и Путин, тънещи в кал, алкохолизъм, безпътица и без пътища региони на Русия. Смъртта се връща в тях от бойните полета в Украйна, но на тях и без това им е внушено, че като така и така ще умреш, по-добре да е не от самогон, а за нещо голямо, за нещо велико. Москва и Питер, големите градове не научават за тези свръхпроизводства на смърт – те и без това пет пари никога не са давали за т.нар. руска глубинка.
--- Воюват лицата с религия, различна от православната и с етнос, различен от руския. Особено мюсюлмани, но и хора от всякакви други малцинствени етноси и всевъзможни религии. Вероятността един чуваш да бъде убит в Украйна е 13 пъти по-висока от вероятността в Украйна да бъде убит московчанин. А за дагестанеца (каквото и да означава това „дагестанец“) вероятността е 11 пъти по-голяма. Понеже Русия постепенно се превръща в една от най-големите мюсюлмански държави, а православните руснаци могат един ден да станат малцинство в Рашистката федерация, Путин извършва подобно подрязване на неруските и неправославните плевели, това е неговата евгеника, която да прочисти лелеяната Россия от некачествени според него и злокачествени според великоруската му шовинистична мегаломания елементи.
...
В заключение, ние можем да се надяваме, че Западът ще се опомни.
В същото време трябва да извършим задълбочени анализи, да използваме научните и практическите инструменти за ранно сигнлизиране, чрез които да идентифицираме вероятните сценарии за бъдещо развитие и да извършим по този начин достоверно стратегическо прогнозиране, което би ни дало шанс и надежда да предвидим какво ни чака, какво има до и отвъд хоризонта.
Сред тези възможни сценарии за бъдещето има и негативни, дееструктивни и просто лоши.
НИЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПОДГОТОВИМ И ЗА ТЯХ.
Има и сценарий, който по своя смисъл, същност и съдържание е не просто възможен, но и най-лошият от всички възможни сценарии.
ДЛЪЖНИ СМЕ ДА СЕ ПОДГОТВИМ И ЗА НЕГО.
Ако по-рано като правило ние се взирахме в настоящето и се опитвахме да предположим какво бъдеще евентуално може да ни предстои, сега сме призвани и призовани да променим оптиката. Сега трябва да се взираме в бъдещето, за да предположим накъде евентуално може да тръгне нашето настояще.
Всяко взиране в бъдещето, всяко замисляне за бъдещето е първата крачка, началното усилие да променим това бъдеще.
Трябва да помним, че няма едно-единствено бъдеще!
Едно-единствено е миналото (макар да има твърде много версии за него).
Едно-единствено е настоящето (макар то да е възприемано по множество различни начини).
Но бъдещета има много.
Нужно е да се опитаме да направим максималното така че да се случи някое от добрите бъдещета, ако не можем да си гарантираме, че ще се случи най-доброто от добрите бъдещета.
Но нашите възможности в това отношение не са безгранични, те са почти винаги ограничени.
Ето защо трябва да минимизираме вероятността да се случи лошо (или най-лошото) бъдеще.
А ако някое лошо (или най-лошото) бъдеще все пак се случи, трябва да минимизираме деструктивните последици от него.
Освен добрите ни очакват, дебнат ни несъмнено и лоши бъдещета.
Аз не знам кое е най-доброто от добрите бъдещата, които ни очакват, стига да направим възможно неговото осъществяване.
Но аз знам кое е най-лошото бъдеще, което все още може да бъде предотвратено. И то се нарича ЗАЛЕЗ НА ЗАПАДА.
Този Залез на Запада може да започне, например, ако Путин победи в Украйна.
От днешна гледна точка е вероятно Путин да победи в Украйна.
Западът все още може да направи невъзъможно Путин да победи в Украйна.
ВСЕ ОЩЕ може. Но с всеки изминат месец това ВСЕ ОЩЕ ще отслабва. И ако Западът не си стъпи на крака и не се вземе в ръце, неминуемо ще дойде денят, когато той, Западът ще трябва да признае, че вече е невъзможно да направи невъзможно Путин да победи в Украйна.
И тогава най-лошото от всички лоши бъдещета може да се стовари със страшна неизбежност върху нас.
А ние в този миг бихме предпочели небето да се бе стоварило върху нас.

04.11.2023 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  _   _   _      __  __          __   __
| | | | | | __ | \/ | __ __ \ \ / /
| | | | | |/ / | |\/| | \ \ / / \ V /
| |_| | | < | | | | \ V / | |
\___/ |_|\_\ |_| |_| \_/ |_|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.