БАЛОТАЖЪТ КАТО ИЛИ-ИЛИ

Първият тур затова е първи тур, за да очертае цялата палитра на нашето българско настояще.
По-късно ще споделя убеждението си, че вторият тур е определящ за нашето българско бъдеще.
...
Но най-напред за това, което показа и доказа първият тур.
Да, видяха се последиците от звучащата за мнозина абсурдна кандидатура на ПП-ДБ в столицата. Тежки са и още по-тежки могат да се окажат тези последици за демократичната общност. Късно е да се казва Така не се прави, защото то се направи. И е непоправимо.
Да, излезе на повърхността и започна да дращи безпощадно очите ни нарастващата провинциализация на София. Вече е трудно да се каже София не е България. Вече може да се каже все по-уверено и все по-тъжно – София е България. Вместо България да се модернизира и европеизира като София, София се провинциализира и ориентализира като България.
Да, стана безпощадно ясно, че безвремието и безвкусицата, корупцията и непрофесионализмът, пълната липса на идеи и тоталният дефицит на нравственост в управлението на Герб съсипаха самата възможност София поне да изглежда, ако не може да бъде, истински съвременен, културен, едновременно и либерален, и социален, красив и подреден, привлекателен за живене и обичан от живеещите в него европейски град.
Да, т.нар. демократичен фанатизъм (може и трябва да се сложат тук кавички), претенциите и най-вече абсолютната вътрешна убеденост у мнозина архидемократи в тяхната морална чистота и в притежанието на великата демократична истина от последна инстанция – все неща, които ме съсипваха ментално някога, когато в СДС владееше кинжалският дух и властваше безпрекословно максимата Който не е с нас е против нас! – всичкото това естествено се срина в перверзната и нелепа до безумие теза на най-тъмносините от тъмносините, че трябва да се гласува за тъмночервената ВГ....
...
Да, но...
Мога да подължа в този дух докато остана без дъх. Мога!
Да, но!
...
Главната особеност на сегашните избори – и в провинциализираща се София и в останалата си изглежда завинаги провинциализирана провинция – е това, че тези избори започнаха и продължават като в аквариум, като в капсула, като в мазето на света, като откъснати от геополитическите реалности, като глухи и чужди за тътените от полудяването на света.
А така не може!
Не, то се видя, че така може, но така не бива!
Балотажът затова е балотаж, защото при него вече няма всякакви и-и, има само и едно-единствено или-или.
А това или-или трябва да се впише преди всичко и най-вече в геополитическите реалности, в започналото полудяване на света.
Защото се надигат девети вълни на безумието, цунамита на разрушението.
Защото като мръсна пяна на повърхността излизат всякакви деструктивни и катастрофични проклятия – фанатизми, тероризми, екстремизми, радикализми, фашизми, нацизми, хамасизми, аятоласизми, антисемитизми и путинизми.
Защото до Третата световна война е само един исторически миг – на опомняне от Запада – разстояние.
Защото – уви, Западът е все по-склонен да пожертва Украйна, за да си гарантира спокойствието и сигурността (каква жалка илюзия!!). И след като 2014 г. той започна да предава Украйна, има реална опасност 2024 г. Западът да приключи с предателството си спрямо Украйна, като ѝ натрапи, свеждайки военната и финансовата помощ до 1 лъжичка на месец и дистанцирайки се постепенно от нея, тя да приеме сделката Мир срещу Територии.
...
Признавам, че апокалиптичните сътресения и тревожните размествания на геополитическите тектонични плочи, които светът е напът да превърне в най-голямата – след близо 85 години – заплаха за собственото си съществуване, са прекалено сериозни, за да обвързвам нищо и никаквия балотаж в София с тях.
Но балотажът затова е или-или, защото когато при него човек решава на кое „или“ да се спре, той трябва да калкулира всички предизвикателства, рискове, опасности и заплахи. А времето е такова, че той е призван и призован да направи тази калкулация отчитайки процесите не само в национален, но и в регионален, континентален и глобален план.
Това означава да се отсее житото от плявата.
Това означава да не се подценява нищо – дори най-малкото камъче, което може да обърне колата.
Това означава да се измъкнем от оковите на провинциализиращата се София и провинциализираната България и да погледнем по-отвисоко, по-отшироко и по-отдълбоко.
Това означава да си дадем сметка и да осъзнаем, че в днешното буреносно време и най-малко вероятното събитие може да стане възможно, а най-лошият сценарий може да се окаже единствен.
...
Ето защо ако бях политически фактор (а аз отдавна, много от отдавна нямам абсолютно никакви политически амбиции), бих се обърнал към избирателите в София и особено към онези от тях, които се смятат за демократи – да обявим деня на балотажа като ден (като един-единствен ден!!!!)
--- свободен от дискурси и наративи, дебати и дискусии за ДС;
--- свободен от сини, светлосини, тъмносини и фанатично сини обиди, комплекси, рефлекси и озлобявания, вайкания и тюхкания Каква я мислихме, каква стана;
--- свободен от претенции за притежание на истината от последна инстанция;
--- свободен от всички несвободи в душите, сърцата и главите ни, които провалиха Прехода и натрапиха на България Десетилетието на Безвремието с управлението на най-пропутинския от притежаващите власт путинските слуги в България – ББ.
Драги демократи и смятащи се за такива - спрете и престанете само за един-единствен ден, през деня на балотажа, да се вдъхновявате или стресирате от това как ВГ познавала проблемите, реалните проблеми на София. Тя познава проблемите закщото живее с тях, в тях – такъв жребий ѝ се е паднал в живота, но тя няма креативни, камо ли въобще работещи идеи за решаването на тези проблеми, а това е далеч по-важно.
Още повече, че проблемът в деня на балотажа не са проблемите на София.
Главният и за мен единственият проблем в деня на балотажа е, че всъщност това е ден, в който провинцилизираща се, но да се надяваме все още непровинциализирала се окончателно и безвъзвратно София всъщност ще гласува за Европа или за Русия.
Представете си – това е точно така! И не се шокирайте. И не се смейте.
Всъщност наистина това е точно така. И затова балотажът може да се окаже кръстопътен и този кръстопът би могъл да ни заведе в задънена улица като страна и народ.
Желае или не желае тя това, а според мен го желае повече, отколкото не го желае – ВГ в деня на балотажа ще бъде острие на всички онези реакционни, ретроградни, реваншистки и пропутински сили, които искат да обърнат вектора на българската външна политика (а и на българската вътрешна политика) от Европа към Евразия, от Брюксел към Кремъл.
Спечели ли ВГ в София, това ще бъде представено в Европа като поредната (след Фицо) победа на прокремълски кандидат – подобно представяне ще е еднозначно, то така и главно така ще бъде дешифрирано. Вижте само прорашистките морди, надничащи озъбено иззад ВГ!
Но има нещо по-лошо и от това. А то е, че победата на ВГ може много лесно и доста леко да превърне властовата, институционалната, политическата и ценностната ситуация в България в ДОМ ОТ КАРТИ, в ПАДАЩО ДОМИНО. Една по една – и това никак не е за подценяване – ще отслабват и ще се огъват пред рухване опорите на всичко онова, което криво-ляво, но изградихме като проевропейско общество след 1989 г.
Абсолютно съм убеден, че в неделя на балотажа де юре може и да се гласува за нещо обичайно – кой да бъде кмет на най-големия български град, на столицата. Но де факто ще се гласува за нещо необичайно – необичайно за едни отделно взети местни избори – ще се гласува за бъдещето на България. В смисъл - за бъдещето на България като европейска държава.
Гласуването за бъдещето на България на балотажа в неделя, оттук нататък ще бъде само едно от всички подобни гласувания, които ни предстоят за години напред. Вече всеки поредни избори ще бъдат преди всичко и най-вече именно такова гласуване. Ние като общество постоянно ще бъдем принудени с гласуването си да препотвърждаваме нашето желание да живеем в европейска България. И ще трябва да го правим в тежки изборни битки с нарастващите и агресиращите се сили на антидемократите и антиевропейците, пропутинистите и проевразийците.
Свърши вече хубавото време за нашата демокрация. Тя вече не е нещо гарантирано, нещо разбиращо се от само себе си.
Нашата демокрация е вече поле на тежки изборни битки с озлобени, озъбени като свирепо куче, фанатизирани и радикализирани противници. Противници, които като нищо могат да прибегнат и до насилие. Защото отново насилието по света става не последното, а първото средство, до което се прибягва когато някой сметне, че така може да разреши проблемите си.
А щом това става по света, то като нищо може да стане и у нас.
Ето защо балотажът в неделя е толкова важен. И той не е или най-малкото е за това кой ще стане кмет на София. Той е за нещо много по-голямо.
И понеже балотажът е или-или, всички ние, на които ни е мила и драга съвременна, нормална, европейска и демократична България, сме длъжни да махнем всичко вторично и второстепенно и масово и с чувство за отговорност към Бъдещето на страната ни трябва да гласуваме срещу ВГ. Другото няма да е грешка, а ще е престъпление.
Най-голямото престъпление след 1989 г. и по отношение на 1989 г.

01.11.2023 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
          _   _      __     __ __     __
__ _ / | | | \ \ / / \ \ / /
/ _` | | | | | \ \ / / \ \ / /
| (_| | | | | |___ \ V / \ V /
\__, | |_| |_____| \_/ \_/
|_|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.