Стратегия Синергия Сигурност

  Тези Етюди за Сигурността съдържат единствено резултати от научните ми виждания, изследвания, анализи и модели. С други думи, те представляват изложение на моите ГЛАВНИ приноси в Науката за Сигурността.
  
  ЕТЮД 23. ЕВОЛЮЦИЯТА В РАЗБИРАНЕТО ЗА (ОТНОШЕНИЕТО КЪМ) РИСКОВЕТЕ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ
  
  Обсъжда се промяната в отношението на обществото и индивидите към рисковете от древността до наши дни.
  
  На детайлен анализ на разглежданата тук еволюция на разбирането за рисковете в човешката история е посветена следната моя монография:
Николай Слатински. Рискът – новото име на Сигурността. София: Изток-Запад, 2019.
  
  
  За произхода на думата риск няма съгласие между учените. Мнозина от тях смятат, че не може достоверно да се посочи произхода ѝ. Ето някои от направените предположения:
  
  • Риск произхожда от арабското risq/rizq със значение на „всичко, което идва от Бог“, „всичко, от което се извлича полза“, „всичко необходимо, за да се живее“; „войнишка дажба“ [1]; "спечелване на богатство и наличие на добър късмет" [2].
  В един анализ четем: „Ризк (Rizq) и Риск (Risk) звучат подобно, но конотациите са противоположни“. Възможно е, според този анализ, появата на думата „риск“ в Европа около XVII в. да е свързана с присъствието и влиянието на арабските мюсюлмани в Средиземноморския регион на континента няколко века по-рано. „Думата Rizq означава записана Божия облага, в която свободата на усилията на индивида да потърси Божията щедрост е балансирана от предварително определения дял, разпределян от Бог. Al-Raziq е едно от 99-те имена на Бог и означава Даващ, Дарител. От времето на първите взаимодействия и размени между мюсюлманските и европейските търговци през Средновековието, пресмятането на печалбата от вярващите мюсюлмани се базира на принципа Rizq, който означава, че никой не може никога да знае със сигурност каква ще бъде печалбата в края на деня. Когато думата Rizq преминава към не-мюсюлманите, тя запазва своето звучене, но както подхвърлената монета пада на обратната си страна, тази дума получава обратното значение. И Risk става пресмятане на опасността, която може да се отрази на предвидената печалба. Мюсюлманите използват думата Rizq за да оправдаят своите действия при пътуване в непознати светове, в търсене на Божията щедрост, докато западните пътешественици използват думата Risk в XVI и XVII в., тръгвайки към непознатите светове на опасностите. В днешно време мюсюлманите изучават принципа Risk, за да пресмятат опасностите, свързани с постигането на печалба, като забравят да прилагат принципа Rizq, изискващ максимални усилия за намиране на Божията щедрост, приемайки дивидентите, които Бог дава“ [3].
  С други думи:
  
  → Принципът Rizq е базиран на системата от вярвания, свързани с Бога;
  → Принципът Risk [според нас] е базиран на системата от вярвания, свързани с Човека.
  
  → В единия случай човек уповава на Божията щедрост с надеждата, че, образно казано, тя ще го изведе на плюс, както и да действа и каквато да е дейността му;
  → В другия случай човек преценява вероятности, пресмята рискове и той е този, който носи отговорността за това да излезе на плюс или да претърпи щети.
  
  Пояснение:
  Конотация – нюанс, добавен към основното значение на дума или израз; преносно значение на думата.
  Заб. Поясненията, за които не е указан изрично източник, са приведени на база на текстове и дефиниции за тях в Wikipedia.
  
  През вековете най-близо до значението на риск, а в определена степен „родител“ на тази дума е hazard (опасност). Една от версиите е, че тя произлиза от арабски език, от al-zahr – зарове. Арабското khatar означава „да се обзалагаш, да залагаш, да играеш хазарт“, а думата azar се появява на испански около 1100 сл. Хр. и означава игра на късмета; след това тя преминава през френския език като hasard в английския език, но като hazard [4].
  
  • Риск произлиза от старогръцките думи ῥιζικόν (ridsikon) – стръмна скала, подводна скала, и ῥίζα“ (rhīza – ridsa, rhiza) – стръмна скала, подножие на скала или планина, стръмен скален срез към морето, със значението „да плуваш покрай скала“ [5, 6].
  
  • Риск идва от латинската дума resegāre – срязвам рязко (to cut off short) с идеята за скали, стръмно и дори отвесно спускащи се към брега [7]. А на простонародния, плебейски латински resecum означава опасност [8].
  
  В редица речници – италиански, френски, испански, германски, английски и др. – също така се твърди, че произходът на думата „риск“ е свързан или с „опасност“, „заплаха“, „осмелявам се“, „решавам се“; или със „скала“ (подводна, край море, езеро, река или отвесно отрязана), „риф“; или с плувам сред опасности, поря вълните срещу вятъра.
  Интересно е следното мнение:
   „Латинската дума riscum произлиза от морски термин, използван за описание на избягването на опасности, по-специално на препятствия. В арабския произход [на думата] има ясно и отчетливо свързване с преуспяването, докато латинският произход показва по-голямо фокусиране върху отрицателните последици. Като се има предвид, че арабската и латинската култури са се застъпили частично в Средиземноморието, не е изненадващо, че рискът е претърпял еволюция в европейската култура, за да има както положителна, така и отрицателна конотация, особено по отношение на търговията и следователно по отношение на бизнеса“ [9].
  
  И така, думата риск най-вероятно има корени в класическия речник на мореплаването и се е използвала от моряците като навигационен термин при навлизане в непознати води или за да обозначи опасностите от плаване твърде близо до крайбрежни скали [10, 11]. Може да се каже, че при превод от споменатите, както и от други езици, в основата на думата риск е именно „посланието“ да се управлява корабът внимателно в близост до скали [12], а така също, че риск започва да се свързва с „вземане на решение“, резултатът от който е неизвестен и не е безопасен [13, 14, 15]. Още от древни времена и особено в Средновековието, дори когато не е съществувала думата риск, „концепцията за риска е включвала думата „adventure“ (приключение, авантюра, рискована постъпка) или „venture“ (опасна работа, авантюра, рискована работа). Когато достига до италианския език, тя се допълва със смисъла на „to dare” (смея, осмелявам се, имам смелостта, решавам се) [16]. Постепенно, както ще видим по-нататък, тази дума започва да придобива свързани с бизнеса и технологиите значения, като да проявиш смелост, да се впуснеш в начинание, да организираш предприятие, да се надяваш на икономически успех [17]. Затова е прав, английският социолог Антъни Гидънс (1938), че идеята за риска е използвана най-напред от западните пътешественици, когато предприемат рисковани начинания в нови далечни води, пътувайки из океаните и по света. От изследване на вместилището географско пространство, това понятие влиза в употреба у човека когато се преминава към изследване на обиталището историческо време. Рискът може да се появи тогава и само тогава, когато хората се изправят лице в лице с перспективата за предвидимото (подлежащо на пресмятане) бъдеще, субект на човешката намеса [18].
  
  Пояснение:
  Навигация – установяване на положението на движещ се обект. В миналото навигацията се е извършвала основно с компас, уреди за измерване на ъгъла спрямо някоя определна звезда, морски или сухоземни карти.
  
  • Риск произхожда от гръцката дума riskos = ковчеже (сандък, каса) с пари (а risko-phylakion е означавало хазна, съкровищница). Това е заимствано в арабския език именно като rizq със значението на богатство и „късмет, зависещ от боговете и съдбата“. Във времена на плячкосване и разбойничество, опасността за ковчежето с пари е очевидна, особено когато се превозва (по собствена воля) [19].
  
  • Според един превод на китайски език глаголът рискувам е „маосиен“ 冒险 и се представя с йероглифите „мао“ 冒 (правя нещо въпреки някаква опасност, излагам се на), близко до побеждавам, и „сиен“ 险 (стръмна планина, тежка проходимост) с основни значения опасен, труднопроходим път, стръмен спуск, презрение към опасността. Съединяването на тези два йероглифа означава осмелявам се да направя нещо при все наличната опасност, което се тълкува като пренебрегвам трудностите, осмелявам се да правя нещо въпреки тях.
  Отбелязва се разликата между риск и опасност. Поемам риск, съзнателно се подлагам на риск, е изразяван чрез йероглифа „мао“ 冒 и може да се разбира като действам със завързани очи, слепешката, необмислено, наслуки; докато опасността (hazard) се изразява чрез йероглифа „уей“ 危, който произтича от изображение на човек, гледащ от скалата падналия от нея в подножието ѝ негов приятел [20].
  • Според друг превод, риск на китайски език е „фънсиен“ 风险 и се представя с йероглифите: „фън“ 风 (вятър) и отново „сиен“ 险 (опасен). Определено в съвременния китайски език това е думата, която съответства на съществителното „риск“. То е сравнително по-близо до „опасност“ – „уейсиен“, 危险. Разчита се като „вятър-опасност“, т.е. опасност от вятър, защото рибарите, когато са излизали в морето, са се молели да не ги сполети именно тази опасност [21].
  • Според още един превод, риск на китайски език е „уейсиен“ 危险 и се образува от събирането на два синонимни йероглифа, всеки от които има общо значение опасен/опасност: „уей“ 危 (опасност) и „сиен“ 险 (опасен). При това значение опасност, „уейсиен“ може да се възприема като риск точно дотолкова, доколкото и на български опасност и риск могат да бъдат взаимозаменяеми.
  
  Пояснение:
  Авторът благодари на китаиста доц. Стефан Иванчев за неговите консултации.
  
  • На японски език се посочват две значения:
  1. риск, вреда, щета опасност – 危害;
  2. опасност, риск –危険 [22].
  
  Съществува разделителна линия между названията и значенията на понятието риск на Запад и на Изток. На Запад (т.е. Европа и САЩ) за риск се дава название с висока степен на конкретност и яснота, риск е преди всичко термин. На Изток (в т.ч. Китай, Япония) за риск се дава описание с висока степен на абстрактност и неяснота, риск е преди всичко (като) йероглиф. Възможно обяснение на този факт е, че хората на Запад, отдавна, преди векове, са започнали да свикват с риска, да го приобщават към своята дейност, да го опитомяват, да работят с него и върху него. Ето защо за езика им това понятие е станало предметно, конкретно, удобно за моделиране и манипулиране. Докато на Изток хората не са го опитомили, не са го превърнали в инструмент, не са го приобщили към своя живот, не са работили с него и над него, държали са се дистанцирано спрямо него, опитвали са се да уловят само контурите му, да доловят очертанията му, да го определят не самò за себе си, а чрез други понятия и метафори.
  
  Да видим сега еволюцията на схващането за риска и рисковете през човешката история.
  
  ► ОТ ДРЕВНОСТТА ДО КРАЯ НА XVI ВЕК:
  
  Това е изключително дълъг период в историята на човечеството – от най-древни времена до края на доиндустриалното общество, т.е. до преддверието на индустриалното общество, приблизително до края на XVI век.
  
  Пояснение:
  Доиндустриално общество – общество, в което базисен фактор за развитието и преди всичко за производството е било селското стопанство; то е определяло и бита на хората, и формите на политическо управление, поради което другото общоприето название е Традиционно общество.
  
  
  Около 3200 г. пр. Хр. е времето, когато според американския историк Лео Опенхайм (1904 – 1974) в Месопотамия се зараждат предсказването, анализът и управлението на риска. Тогава в долината между реките Тигър и Ефрат действала групата от образовани хора, заклинатели, лечители Āšipu, в чиито функции влизало консултирането по „рисковани, неопределени или трудни решения“. Членовете на Āšipu оценявали различни аспекти на проблема, определяли алтернативни решения и събирали данни за възможните резултати от всяка алтернатива (печалба – загуба, успех – несполука). Като най-подходящи критерии за оценка се смятали „знаците на боговете“, които били интерпретирани от жреци. След завършване на анализа членовете на Āšipu препоръчвали на клиента чрез „доклад“, записан на глинена плочка, най-благоприятния вариант за решение [23].
  
  Пояснение:
  Месопотамия (земя между реките, междуречие), също Двуречие или Междуречие – така се наричат земите в Западна Азия, разположени между реките Тигър и Ефрат, в древността една от люлките на човешката цивилизация.
  
  Към 2200/2000 г. пр.Хр. в Средноегипетския език се използва дума sp (вероятно) за риск, със значения като действия, грешки, злодеяния, случайност/късмет и опасна работа/авантюра [24]. Още оттогава в понятието, което, ако може така да се каже, е прародител на днешното понятие „риск“, има елементи на самостоятелност и лична отговорност на човека при вземането на решение, за разлика от съдържанието на различни понятия за „опасност“, при които определящи са ролята и волята на боговете, а човек е единствено сляп или най-малкото послушен изпълнител на тяхната воля.
  
  Пояснение:
  Средноегипетски език – говорен в древен Египет приблизително в периода 2200/2000 – 1350 в. пр. Хр.
  
  Около 2000 г. пр. Хр. в Месопотамия започва застраховането, като една от най-древните стратегии на отношение към риска. Например, земеделците в Месопотамия управлявали възможните рискове, застраховайки своята продукция и заемайки дялове от излишъка от нея срещу лихвени проценти.
  Много високи лихвени проценти, понякога стигащи до 200%, са отбелязвани и при търговци, превозващи стоки през опасните морета и гъмжащи от разбойници места на сушата. Такива лихвени проценти на днешен език щяха да се наричат „премии за висок риск“. Взелият заема често залагал цялата си собственост, а понякога и семейството си, затова нещастието, ограбването на товара, провалът на предприетите усилия биха се оказали за него истинска катастрофа. Значителните и нерядко драматични последствия при начинанията водели до спад на превоза на стоки и презграничната търговия и извиквали на дневен ред по-ефективни техники за управление на рисковете, каквато несъмнено е застраховането [25].
  Около 1750 г. пр. Хр.: В Законника на Хамурапи (1758 г. пр. Хр.) са включени договори за заем, гарантиран с кораб или товара му, съдържащи възнаграждение за риск в случай на загуба на кораба или на товара [26].
  
  Пояснение:
  Законник (Кодекс) на Хамурапи – сборник със закони на вавилонския цар Хамурапи (ок. 1793 – 1750 г. пр. Хр.), открит в Суза (Иран) през 1901 г. Представлява надпис върху стела от черен базалт, който съдържа един от най-древните текстове на антична Месопотамия.
  
  916 г. пр. Хр. в пристанищата на о-в Родос в Егейско море местните хора въвеждат правила (базисни елементи) на същинското морско застраховане. Тези правила стават известни като Право на родоските практики (Law of the Rhodians' Practices) и изграждат основата на Родоското морско право (Rhodian Sea Law, лат. Lex Rhodia) [27].
  Всъщност, може да се твърди с голяма степен на основание, че управлението на риска в ранното Средновековие и непосредствено в следващите векове, е свързано с морското право, с регулациите на търговията и навигацията. Ето защо Родоското право вече служи като възможно най-широко използвана форма на застраховане, поделяйки цената на загубите между притежателя на кораба, собствениците на товара и пътниците [28].
  
  1295 – 1325 г. (в по-широки граници 1275 – 1375 г.): Този период се свързва с началото на т.нар. „Търговска революция“ (Commercial Revolution).
  
  Пояснение:
  Търговската революция (The Commercial Revolution) – драматична промяна в икономиката на Европа в края на Средновековието. Характеризира се с търсене и намиране на нови търговски пътища, нови стоки за бита и лукса (коприна, подправки), увеличаване на градовете и на тяхното население, рязко засилване на търговията, използването на банки и кредит и създаване на гилдии за регулиране на качество и цена, различни практики за застраховане и методи за инвестиране. Смята се, че това е продължителен период в европейската история, обхващащ края на XIII в. до началото на XVIII в.
  
  За да отговорят на порива на търговията към развитие и експанзия, италианските търговци започват да въвеждат нови много по-ефективни и гъвкави практики на финансиране, управление, споделяне, трансфериране на риска, както и на застраховане и нови форми на застраховане, близки до съвременното застраховане [29]. Ролята на италианските градове и техният предприемачески, комерсиален дух е неоценима! Първите застрахователни договори се правят от италианските търговци в Средновековието чрез редица забележителни бизнес иновации, създаване на мощни застрахователни компании по суша и море, на първообрази на съвременните банки. Няма съмнение, че истинското застраховане е рожба именно на Търговската революция [30].
  В края на XV век, през XVI и XVII век редица видни учени, главно математици и основно италианци, започват да публикуват книги и трактати, посветени на изчисляване на случайностите, на различни елементи от неопределеността в игрите (например с карти, зарове, монети), а това е началото на математическото изследване, оценяване и управление на риска и най-напред, разбира се, на квантификацията на риска [31].
  
  Пояснение:
  Квантификация – процес на измерване на качествени признаци и характеристики, с последващото им свеждане до количествени категории, т.е. на качествените признаци се приписват числени значения.
  
  Независимо от първите математически пробиви в „опитомяването“ на неопределеността, а от тук и на осъзнаването на ключови елементи в анализа и оценката на риска, с които започва да се променя отношението към него, към края на изследвания период, т.е. към 1600 г., рискът все още се смята за предопределен от съдбата и затова е невъзможно да бъде променен или за Божествено провидение, което може да бъде променено само по пътя на молитвите или чрез жертвоприношение [32].
  
  Пояснение:
  Божие провидение или Божи промисъл – управлението на света от Бога. Божият промисъл се изразява в непрестанното действие на Бога в макро- и микрокосмоса на битието, като по този начин Бог съхранява битието и творенията от пагубни последици, подпомага всяко добро, а възникващото поради отдалечаващото се от него зло прекъсва или поправя, като го насочва към добро [33].
  
  От цялата плеяда големи учени – математици и философи (което понякога е едно и също), ще споменем тук само забележителния италиански астроном и философ Галилео Галилей (1564 – 1642). Освен другите негови важни резултати в теория на игрите и математическите изчисления, целящи да доведат до снижаване на неопределеността и до постепенното ѝ превръщане в определеност, ще отбележим, че главният принос на Галилей в теорията на вероятностите е създаването на теорията на грешките при измерването. Според него тези грешки са неизбежни и се делят на две групи – системни, обусловени от методите и средствата за измерване; и случайни, които се променят по непредсказуем начин от едно измерване към друго [34].
  
  Остана да поясним, че в Средновековието освен при застраховането, рискът излиза на преден план като осъзнато и осмислено понятие и при лихварството. Тогава за справедлив се смята такъв лихвен процент при даването на пари, който се взема като компенсация за риска, че дадените като заем пари могат да не бъдат върнати. А ако лихварят дава пари с несправедлив лихвен процент, то може и да бъде изгорен на клада! Макар че всъщност дали е справедлив или не лихвеният процент може да стане ясно само в бъдеще... Това също е указание за произхода на думата риск (от итал. riscare – претеглям, обмислям), която означава тук възможност за движение на парите в неопределено, оценявано като пълно с опасности, бъдеще [35].
  Ненапразно толкова много се говори тук за застраховането! Както ще видим по-късно, в Модерното общество застраховането пронизва много сфери от живота на хората. А какво да кажем за фактическото социално застраховане – социалното осигуряване, което става водещ признак за нормалността на обществото. Може би затова френският социолог Франсоа Евалд (1946) интерпретира развитието на застраховащото [се] общество (insurance society) като индекс, определящ прехода към модерността [36]. И той има всички основания да твърди това – застраховането, особено в индустриалната епоха, внася нови черти във функционирането на обществото, защото се основава на логиката, че нещастието се случва с отделния индивид, но заплащането за щетата се обобществява и за мярата на цената на нанесената щета влизат в спор групи с различни обществени интереси, т.е. „става дума за замяна на моралните характеристики на риска с икономическа изгода, която е пресметната достатъчно точно“ [37]. Религиозните и ценностните измерения на риска към края на XVI в. почти окончателно се заменят с икономически мотиви [38], които се подчиняват не на морални съображения, а на критерии за ефективност. Както пише американският икономист Питър Бърнстейн (1919 – 2009): „Идеята за управление на риска се появява едва тогава, когато хората започват да вярват, че те в определена степен са свободни субекти/агенти“ [39]. Докато хората са сковани от религиозни предубеждения и следват преди всичко Божията воля, те не са готови за една от най-важните крачки напред в отношението си към света и своя живот в него – прегръщането на идеята за риска като нещо, което може да се управлява или поне като нещо, което си струва да опитат да управляват.
  
  И така, през разглеждания от нас период от древността до края на XVI век, за рискове се разсъждава основно при общуването с боговете, с мисълта за евентуално възмездие за човешките постъпки, т.е. риск е опасността да разгневиш някой бог и той да те накаже така, както прецени, без да има пряка връзка между деянието и наказанието. Ето защо човек трябва да преценява, „да изчислява“ не вероятността от наказание (ако богът е разгневен, наказанието е неминуемо), а неговия характер. А след като всесилността и своеволието на боговете означават, че дали и как ще бъдат наказани дадени действия се определя не от преценката на хората за собствените им действия, а от преценките на боговете за тези действия, винаги съществува вероятност някой бог (ако боговете на народа са много) или нечий Бог (ако богът е един) да се „произнесе“, да „вземе отношение“, да накаже човека за всяко деяние, което е извън традиционните му старания и постъпки, свързани със смирение и послушание, или което изисква значителни усилия, а значи е проява на смелост, предприемчивост или решителност.
  С гнева на боговете се преценяват рисковете в търговията по море и за керваните, минаващи през опасни региони. Още тогава възникват институции и норми за застраховане, възприемано като компенсиране на щетите от непредвидени обстоятелства и божи наказания. Това е много интересно и вълнуващо съчетание на света на боговете и света на хората, когато се компенсират тук, на Земята, последици от разгневяването на боговете там, на Небето. Но все още липсва разбирането, че рисковете са резултат от ефективно или неефективно вземане на решения от хората и че хората са главните виновници за претърпените щети. Именно в този смисъл е и виждането, че в древността рискът не се свързва пряко с практическата дейност на хората, а е в голяма степен резултат от отношенията на хората с боговете [40].
  
  Древните общества, като всички други след това, са живеели между определеността (certainty) и неопределеността (uncertainty), които понякога са се допълвали, понякога са се отричали една друга, а понякога са се пресичали в своеобразни сиви зони на нещо смътно – и определено, и неопределено, някаква специфична определима неопределеност или неопределима определеност, чиито разгадавания са се насочвали:
  › или към религията, предоставяща ясни и категорични разтълкувания, или към властта, налагаща ясни и категорични обяснения – двата основни начина за конструиране на смисъл в ставащото и за случващото се, които произвеждат ясна, разбираема и неподлежаща на съмнение, на съмняване в нея, определеност;
  › или към опита, натрупващ се като колективно знание в обществото, или към познанието, натрупващо се като колективна мъдрост в обществото – двата основни начина за конструиране на смисъл в ставащото и за случващото се, които трансформират неопределеността в много по-висш обяснителен механизъм, твърде труден и дори почти невъзможен за разбиране, но пък той и не се налага да бъде разбиран, защото трябва да се приеме като единствено възможният.
  
  А ето и точното наблюдение на английската математичка Флоренс Дейвид (1909 – 1993):
  „С настъпването на християнството, идеята за случайното събитие на езическите философи бе окончателно отхвърлена. Според св. Августин например нищо не се е случило случайно, всичко е контролирано от волята на Бога. Ако събитията се появяват на случаен принцип, това се дължи на невежеството на човека, а не на характера на събитията. Истинското усърдие на човека беше да открие и да подчини себе си на Божията воля, а не, както може да се предположи, да замъгли това търсене чрез вглеждане в поведенчески модели по съвкупности от събития“ [41].
  
  Пояснение:
  Свети Аврелий Августин (Августин Блажени, Aurelius Augustinus, 354 – 430) – философ, богослов, една от най-значимите личности на западното християнство.
  
  Според германския социолог Кристоф Лау (1973) рисковете през този период са традиционни:
  Според германския социолог Кристоф Лау (1973) рисковете през този период са традиционни: Те са включвани „в етоса на определена група хора, която би могла да бъде класова или професионална, и са представлявали съществена характеристика на начина на живот, подчертаваща принадлежността на индивида към група с особена субкултура.
  Традиционните рискове по принцип са били доброволни. Дори при наличието на социална принуда, на норми, задължаващи хората да поемат рискове, човекът е могъл да се реши или да не се реши да предприеме риск. Но това, което е важно за разбирането на традиционния риск, е, че провалът се възприема като относително по-малко нещастие от принципното избягване на риска. Последното се е смятало за страхливост. Дворянинът е можел да откаже дуел, лекарят е можел да откаже помощ на болния...
  Традиционните рискове са предсказуеми за всеки конкретен случай и всеки конкретен човек... Те се нормират от обществото, създават групи, определят принадлежността към тях, като по този начин стабилизират границите между групите. Тези техни функции са особено забележими в ритуалните действия, например в дуелите и ритуалите. При това ритуалите имат двойствен характер: те са едновременно и задължение, и привилегия...
  Традиционните рискове са институционализирани и служат за постигане на, макар и частни, но признавани от обществото цели. Например запазването на съсловната и професионалната чест, на социализацията на младите поколения и на придобиването на материални блага. Това са преди всичко индивидуални актове на поведение, регулирани от групови норми, и въпреки това те са доброволно провеждани експерименти от човек върху себе си, резултатът от които влияе на неговата съдба. Те са предвидими и ограничени във времето“ [42].
  
  В Домодерното общество, още по-точно – в древността и до края на доиндустриалното общество (до преддверието на индустриалното общество), т.е. приблизително до края на XVI в., хората живеят в СВЕТА НА НЕОПРЕДЕЛЕНОСТТА (несигурността, неизвестността, неяснотата; uncertainty) [43], в WORLD OF UNCERTAINTY.
  
  Пояснение:
  Етос – предразположението, характера или фундаменталните ценности, които са специфични за определена личност, общност, народ, култура или движение.
  Дворянин – член на привилегирована класа (дворянство), съсловие от земеделци и висши чиновници в Царска Русия.
  World of Uncertainty (англ.) – свят на неопределеността (несигурността).
  
  СЛЕДВАЩИЯТ ИСТОРИЧЕСКИ ПЕРИОД Е ТОЗИ, СВЪРЗАН С ИНДУСТРИАЛНОТО ОБЩЕСТВО, Т.Е. ПРИБЛИЗИТЕЛНО XVII–XX ВЕК.
  
  Пояснение:
  Индустриално общество – общество, установило се в процеса на индустриализация, развитието на масово производство чрез машини и възникването на адекватни форми на организация на труда и политическо управление. Податки на производство, което съдържа известна индустриализация възникват в края на XVI и началото на XVII в. и се развиват към средата на XVII в. до степен, определяна като (Велика) Индустриална революция, обхващаща периода 1750 – 1850 г. и осъществила преход от ръчно към машинно производство, от предимно аграрна към индустриална икономика.
  
  ► XVII ВЕК
  
  1651 г., 1654 г.: За Историята на науката тогава се ражда изчисляването на вероятностите – „първият опит да бъде поставено под контрол непредвидимото“ [44], разработен в кореспонденцията между забележителния френски учен и философ Блез Паскал (1623 – 1662) и френския юрист Пиер дьо Ферма (1601 – 1665), „най-великият математик на XVII век“ [45].
  Блез Паскал и Пиер дьо Ферма променят фундаментално начина, по който човекът възприема света – за първи път в своята история той може да направи количествена преценка на вероятността на едно бъдещо събитие. Започва най-сетне да става ясно, че Риск и Неопределeност не са едно и също нещо и именно това дава нов шанс на човека – да влияе на своята съдба. Така Паскал и Ферма полагат основите на определянето на вероятностите и с това правят значителна крачка напред към създаването на Теорията на вероятностите [46, 47]. Или както пише канадският философ Ян Хекинг (1936 – 2023):
  „Забележително е, че вероятността, която се появява толкова неочаквано, е като двуликия Янус. От една страна, тя е статистическа, отнасяща се до стохастичните закони на случайните процеси (т.е. свързана с устойчиви честоти). От друга страна, е епистемологична (т.е. нуждаеща се от подкрепата на доказателства), посветена на оценяването на разумни степени на вярата в предложения, напълно лишени от статистически произход“ [48].
  
  Пояснение:
  Теорията на вероятностите е един от най-актуалните дялове на математиката от гледна точка на съвременната наука за сигурността. Това е така, защото живеем в свят, който е вероятностен и ще става все по-вероятностен; свят, в който случайността ще се превръща в закономерност, а пък закономерността ще става все по-случайна. Теорията на вероятностите изучава именно закономерността и честотата на случайните явления. В този смисъл тя се превръща в ключов инструмент за постигане на по-добра познаваемост на света, за изучаването на рисковете и извънредните ситуации. Случайно е събитие, което не може да бъде предсказано с абсолютна точност предварително. Вероятността за настъпването на едно събитие се определя чрез числено значение, разположено между 0, т.е. събитието е абсолютно невъзможно, и 1, т.е. събитието е абсолютно сигурно.
  Янус – в древноримската митология двулик бог, пазител на вратите, портите, входовете, на началото и края.
  Стохастичен – случаен, противоположност на детерминиран (т.е. определен, предопределен).
  Епистемология или гносеология – обща теория на познанието, която определя критериите на валидност на научното познание.
  
  1662 г.: Монасите от манастира Пор-Роял публикуват новаторска работа по философия и теория на вероятностите „Логика или изкуството на мисленето“ (La logique, ou Tart de penser). В нея за първи път понятието „вероятност“ (probabilité) се използва така, както то се разбира и днес – поддаващо се на числено измерване [49]. Авторите на „Логика на Пор-Роял“ (Logique de Port-Royal) твърдят: Страхът от [причиняване на] вреда би трябвало да бъде пропорционален не само на тежестта на вредата, но и на вероятността на събитието [50].
  1687 г.: Едуард Ллойд (1648 – 1713) отваря кафене Lloyd's Coffee House, което служи като главна квартира на морските застрахователи за даване на застраховки при справяне с рисковете по време на морските превози. През 1688 г. е създадено дружеството „Лойдс ъф Лъндън“ (Lloyd's of London) и Лондон става център на морското застраховане, а после и на други области на застраховането. „Лойдс“ до ден днешен все още е „храм“ на морското застраховане [51].
  Застраховането е свързано с вероятностното мислене – то не само е следствие от него, но и го поражда. Застраховането е сделка между застрахователя и застрахования, която поделя риска между тях. И понеже никой от двамата не иска да загуби, то следователно трябва да се изчисли вероятността дадено събитие да се случи (а това е вероятностното мислене), но също така трябва да се изчисли вероятността, ако то се случи, щетите да са големи. Ето това са всъщност двете страни на вероятностното мислене. Ала когато се разсъждава в понятията на вероятност нещо да се случи и възможната щета ако то се случи, това значи да се разсъждава в понятията на риска.
  
  ♦ ОБОБЩЕНИЕ ЗА XVII ВЕК:
  Рисковете в този период се свързват с хазартните игри и игрите на щастието. Учени разработват математически теории за анализ на шансовете (най-вече Теорията на вероятностите). Под риск още тогава се разбира вероятността да се случи някое събитие в съчетание с размера на неговата щета или полза [52]. Все повече наказанията за неправилно предприетите стъпки са не религиозно оцветени (например човек да се мъчи в пъкъла), а икономически определими и разплащането за тях получава финансови измерения.
  Следното поучително сравнение нагледно показва как се променя управлението на рисковете през вековете и по-точно – само за два века.
  ‣ През XV в. мореплавателят от Генуа, Италия Христофор Колумб (1451 – 1506) смятал, че главен риск за неговите кораби са пиратите. Вероятността от нападение била висока, но Колумб не я изчислявал. Той оборудвал корабите си с правоъгълни платна с максимална площ. Това ги правело по-малко маневрени, но много по-бързи. Пиратските кораби били много маневрени, но платната им нямали такава голяма площ като тези на корабите на Колумб и затова не можели да се мерят с тях по бързина. Именно поради тази причина на Колумб се удало да избяга от преследването на пирати.
  ‣ През XVII в. швейцарският математик от нидерландски произход Якоб Бернули (1655 – 1705) открил возможност при застраховането на търговските съдове да бъде намалена застрахователната ставка (процентното изражение на риска, който застрахователната компания поема при застраховката). За сметка на по-ниската ставка, той привличал повече клиенти, а за сметка на повечето клиенти можел с достатъчно точност да пресметне вероятността от загуба на товара или кораба и при невисока застрахователна ставка да получава прилична печалба.
  
  Пояснение:
  Христофор Колумб прекосил Атлантическия океан и достигнал („открил“) Америка на 12 октомври 1492 г.
  Якоб Бернули – най-възрастният член на математическата династия Бернули (дала 8 известни математици!), сред които Йохан Бернули (1667 – 1748), Николас Бернули (1687 – 1759) и Даниел Бернули (1700 – 1782).
  Една от големите заслуги на Якоб Бернули е, че всъщност той прави „първия опит да измери неопределеността – а в действителност да я определи – и да изчисли вероятността едно емпирически определено значение да бъде близо до истинското значение даже когато истинското значение е неизвестно“ [53].
  
  Това са два подхода към оценката на риска. Разделят ги „само“ два века.
  При подхода на Колумб, рискът се намалява с помощта на съответстващо регулиране. Процесът на регулирането е труден, бавен, но разходите за реализирането му (оборудването с нови, правоъгълни платна) нарастват линейно в зависимост от сложността и опасността на начинанието, а щетите от разрушаването (превземането на кораби от пиратите) нарастват по геометрична прогресия. Този подход се прилага към процеси, при които възможните загуби силно надминават разходите за регулирането на процеса. Ето защо на практика подходът на Колумб е бил икономически оправдан.
  При подхода на Бернули процесът не се поддава на регулиране или съзнателно не се регулира. За този подход не е необходимо влагане на средства и усилия за преобразуване на процеса или обекта, рискът от разрушаване на който се оценява (на корабите не се правят значителни подобрения). Тук механизмът е финансов. Постоянното обновяване се постига в резултат на това, че на мястото на разрушения процес или обект (отвлечени или потопени кораби, заграбен или унищожен товар) се формира нов, по-съвършен. Този подход е приложим към процеси, при които възможните загуби са значително по-малки от разходите за регулирането на процеса. Ето защо на практика и подходът на Биернули е бил икономически оправдан [54].
  
  ► XVIII ВЕК
  
  1718 г.: английският математик от френски произход Абрахам дьо Моавър (1667 – 1754) публикува книгата „Доктрината на случайностите: метод за изчисляване на вероятностите на събитията в играта“ (The Doctrine of Chances: a method of calculating the probabilities of events in play), посветена на неговия близък приятел и велик английски математик и физик Исак Нютон (1642 – 1727). Тази книга е първата, която изрично дефинира риска като шанс от загуба: „Рискът да загубиш някаква сума е обратен на очакването и истинската му мяра е произведение от заложената сума, умножена по вероятността от загуба“ [55]!
  
  1738 г.: В том V на „Известия на императорската Академия на науките в Санкт-Петербург“ (Известия Императорской Санкт-Петербургской Академии наук) се появява статия с интересна теза: „Ценноста на нещо трябва да се определя не от цената, а по-скоро от полезността, която всеки извлича от нея“. Първоначално тази значима статия е представена в Академията през 1731 г. под заглавието на латински език „Specimen Theoriae Novae de Mensura Sortis“, преведено на руски като „Опыт новой теории измерения жребия“ [56], на английски „Exposition of a New Theory on the Measurement of Risk“ [57], а на български език има превод като „Експозе на нова теория за измерване на риска“ [58].
  Авторът на статията е Даниел Бернули. Той първи разработва ясно формулирана математическа теория за риска. Въвежда концепцията „полезност“ за изразяване на практическата полза или удовлетвореността на хората при анализа и вземането на решение [59]. Бернули предлага рискът да бъде оценяван в понятията на математическите очаквания за субективните значения (ценности, ползи) при възможните изходи, т.е. в съвременните понятия – очакваната полезност. Той описва полезността като психологически конструкт: „Цената на всяка вещ е зависима само от самата вещ и е еднаква за всички; полезността обаче е зависима от конкретните обстоятелства за индивида, който прави оценката“ [60].
  С други думи, печалбата от 100 долара значи повече за бедния, отколкото за богатия. Ако А има 1 000 долара, а В има 100 000 долара и всеки увеличи богатството си с по 100 долара, полезността на тези 100 долара за А ще бъде, в условни единици, 100 пъти по-голяма от полезността им за В.
  И нещо важно: „Всяко нарастване в богатството, без значение колко то е незначително, винаги ще води до нарастване на полезността, обратно пропорционално на вече притежаваното количество“ [61].
   „Хипотезата за това, че полезността е обратно пропорционална на притежаваното богатство е един от великите интелектуално скокове в историята на идеите. На по-малко от една печатна страница Бернули превръща процеса за пресмятане на вероятностите в процедура за включване на субективните съображения при вземането на решения в ситуации с неопределени изходи... за първи път в историята Бернули прилага измерването към нещо, което не може да бъде пресметнато, ... венчавайки интуицията с измерването... Бернули ни запознава с предприемащия рискове, с рискуващия – с играча, който избира колко да заложи или дали изобщо да заложи. Докато теорията на вероятностите измерва изборите, Бернули определя мотивациите на индивида, който прави изборите“ [62].
  
  Пояснение:
  Полезност (unility) – способността на дадена стока, благо или услуга да задоволи потребността на човека от нея. Целта на потребителя е максимизация на полезността. Допуска се, че способността на дадено благо да задоволява потребностите, или полезността, получена от потреблението му, може да бъде количествено измерена в единици полезност – хипотетична мярка за изразяване на полезността [63].
  
  1754 г.: Английският свещеник и математик Томас Бейс (1702 – 1761) полага основите на съвременните методи за статистически анализ. Бейс показва как се променя предходното оценяване на вероятността, когато става известна нова информация относно нея [64]. Оперирането с предшестващото, с вече наличното знание се нарича „Бейсова статистика“. Тя се занимава с въпроса как актуализираме предишните знания при получаването на нова информация. Бейс разглежда често срещащата се ситуация, когато ние правим интуитивно съждение за вероятността за някакво събитие и се опитваме да разберем как това съждение ще се промени след като събитието се е случило, т.е. започва се с това колко знаем и как това наше знание се променя, когато научим нещо ново. Главното от подхода на Бейс се състои в това да се направи сравнение на апостериорната вероятност с априорната. Преразглеждането на съжденията, направени при старата информация в резултат на получаването на нова информация, дава база за формиране на коренно нов мироглед, поради което изводите на Бейс и днес са актуални [65].
  
  Пояснение:
  A priori (априори) – знание, получено до опита и независимо от него, т.е. знание, което е сякаш предварително известно.
  A posteriori (апостериори) – знание, получено от опита.
  
  ♦ ОБОБЩЕНИЕ ЗА XVIII ВЕК:
  За рискове все по-често и все повече се говори и най-важното се мисли като за пресмятане на възможни ползи и щети. Една от главните причини за това е епохата след великите географски открития и бързото развитие на презокеанската и презморската търговия [66], които извеждат застраховането на корабоплаването като приоритет в дневния ред на обществата при тяхната икономическа и търговска активност. Застраховането на превозващи огромни количества стоки морски съдове и на самите стоки се е налагало, защото завръщането на кораба носи големи доходи на търговеца, а потъването или претърпяването на пиратско нападение можело да го разори. През този период учените се опитват да определят причинно-следствените връзки между различните типове рисково поведение и състоянието на здравето, не на последно място и за целите на застраховането.
  
  Пояснение:
  Великите географски открития обхващат периода от началото на XV до XVIII в., когато европейските кораби плават по света в търсене на нови търговски пътища.
  
  През XVIII в. все още, когато се мисли и говори за риск, се използва думата hazard (опасност). Думата „риск“ ще се появи и ще започне да се настанява в политическия, икономическия, финансовия, социалния и др. дискурси едва около 1830 г. по отношение на застрахователните операции и близо 100 години двете думи ще съществуват паралелно, докато вече през XX в. „риск“ ще се утвърди трайно и окончателно в икономическата литература и деловата практика [67].
  XVIII век е велик век в Историята на човешката цивилизация! Това е век, когато разумът и науката са били изключително почитани, на висок пиедестал, а ученият човек, ученът е смятан нерядко за полубожество! Но една от главните причини за подобно отношение към този век са навярно усилията, които той полага за измерване на неопределеността. Да се замислим само и ще ни се стори като оксиморон! Неопределеността затова е неопределеност, защото не може да се определи, не може да се измери. А велики математици и философи, математици философи през този век се опитват и то успешно, да намират пътища и начини, методи и инструменти за нейното измерване! С това те трасират пътя към осмислянето и ... укротяването на риска...
  
  Пояснение:
  Оксиморон – съчетание на привидно несъчетаеми, противоположни понятия.
  
  ► ХIХ ВЕК
  
  1812 г.: Френският математик, астроном и физик Пиер-Симон Лаплас (1749 – 1827) публикува своята книга „Аналитична теория на вероятностите“ (Théorie analytique des probabilités) – това е най-влиятелната книга за вероятността и статистиката, написана когато и да било [68].
  1816 г.: Германският математик и физик Карл Фридрих Гаус (1777 – 1855) открива разпределението на грешката при измерване – то се представя с разпределение, близко до нормалното.
  
  Пояснение:
  Нормално разпределение (Normal distribution) или Гаусово разпределение (Gaussian distribution) – Закон за разпределение на вероятностите, представящ непрекъснато разпределение на вероятностите, групиращи се около средна стойност. Играе много важна роля в различни области на знанието. Неговата графика е симетрична, има формата на камбана, с максимум в средната стойност; тя е известна като Функция на Гаус. Този модел отразява закономерностите в явления, намиращи се под въздействието на множество случайни и независими причини и фактори (вж. също Етюд 15).
  
  1826 г.: Германският икономист Йохан фон Тюнен (1783 – 1850) разглежда същността на иновационните рискове в процеса на предприемаческата дейност. Неговият извод позволява да се набележат за първи път различия между ситуацията на риска и ситуацията на неопределеността. Иновационната дейност е свързана с непредсказуеми резултати, т.е. отразява условията на неопределеността и осъществяващият я предприемач е единственият претендент за този непредсказуем, рисков доход [69].
  1848 г.: Английският философ и икономист Джон Стюарт Мил (1806 – 1873) публикува книгата „Принципи на политическата икономия“ (Principles of Political Economy). В нея той полага основите на теорията на предприемаческия риск. Мил разглежда печалбата на предприемача като сума от „работната заплата“ на капиталиста, дела (процента) на вложения капитал и възнаграждението за риска. Под възнаграждение за риска Мил разбира компенсацията за възможните щети, свързани с опасността от загуба на капитала в резултат на предприемаческата дейност [70].
  1890 г.: Английският икономист Алфред Маршал (1842 – 1924) публикува книгата „Принципи на икономикса“ (Principles of Economics). В тази „единствена книга по икономическа теория от XIX в., която може да бъде препоръчана на изучаващите микроикономика дори в края на ХX в.“ [71], Маршал въвежда названието на икономическата теория „Икономикс“ (Economics). Той разглежда два множества от рискове: 1. предприемачески (търговски) рискове, свързани с конкретния бизнес; 2. персонални (личностни) рискове, свързани със заемания капитал, ако предприемачът няма свой собствен [72]. По онова време състоянието на икономическата наука е такова, че значението на понятието „риск“ не се отличава твърде много от обикновеното, използвано в разговорната реч съдържание на тази дума – за предприемачите и застрахователите „същността на риска – това е страхът, който те са изпитвали пред определен сценарий. Този страх бил отражение на обективната действителност, в която се случвали неблагоприятни събития“ [73].
  
  Пояснение:
  Микроикономика – клон на икономическата наука, който изучава как индивидуалните субекти на икономиката, като домакинствата и фирмите, взимат конкретни решения, за да разпределят ограничени ресурси, обикновено в пазарите, където стоки и услуги се купуват и продават.
  
  ♦ ОБОБЩЕНИЕ ЗА ХIХ ВЕК:
  
  Управлението на рисковете макар и нерядко много колебливо, но все по-често с откривателски плам, навлиза трайно във всички измерения на икономическата дейност на хората. Рискът не е само белег за хазартна дейност, а придобива елементи на инвестиционно начинание, на калкулиране безопасно ли е да се вложат пари, така че да има печалба [74]. Рискът вече не е само и умение да се отгатва развитието на нещата и да се минимизират евентуалните щети или да бъдат прехвърлени върху други участници в икономическата и/или търговската верига, а се превръща във вътрешна необходимост, във все по-остра потребност за предприемчивите и смелите. По метода на пробите и грешките, след внимателен анализ или чрез импулсивни действия, хората изработват минимизираща рисковете култура на поведение, на ориентиране в превратностите на пазара и в техните отношения като активни субекти, търсещи най-добро приложение на своите способности и извличане на най-голяма достижима изгода от тези способности.
  Научните и експериментаторските търсения спомагат за формирането на различно, нерядко сякаш изпреварило времето си мислене за риска, за случайността, за неопределеността, за непълнотата и противоречивостта на нашето знание. Това е нова култура на мислене и светоусещане, на действие и светоотношение. А иначе е несъмнено, че всичко е все още в началната си фаза – като инструментариум и технологии, като умения за наблюдение, като способности за извличане на данни от ставащата все по-голяма по обем статистическа информация и изобщо като потенциал за генериране на модели за изучаване и на хипотези за обяснение на установеното.
  Както пише германският социолог Улрих Бек (1944 – 2015), от XIX в. статистиката започва да се превръща в основа на вероятностите модели, които, базирайки се на настоящето, отиват извън него, екстраполират го в бъдещето на базата на тенденциите от миналото. Постепенно от линейната екстраполация се преминава към по-сложна, чрез обхващането на все повече параметри, за да се свържат отделните тенденции в синтетична перспектива, която да очертае възможно развитие в бъдещето. И все пак водеща е ролята на статистиката, а не толкова на новите методи и подходи за анализ и прогнози на база на данните от нея [75].
  От началото на века се развива застрахователният бизнес и свързаните с него статистически измервания на риска, базирани на исторически данни [76]. Става възможно да се изчисли степента на несигурност и да се правят планове за това, което ни очаква – но не само за да го приемем и да му се подчиним, а за да го променим и даже покорим.
  Самата мисъл, че анализирането и оценяването на риска може да се превърне в най-важния принцип на застраховането, води след себе си успешното създаване на различни юридически институции, административни практики, икономически интереси и технологични усъвършенствания, които са основата на развитието на съвременните капиталистически общества, променя се социалната активност в обществата, а всичките тези процеси дават мощен стимул за навлизането и развитието на модерността [77].
  Вероятно поради това, Ян Хекинг определя периода между 1820 и 1840 г. като времето, когато лавина от числа, взети от статистиката на различни човешки дейности, се спуска върху и започва да влияе на оценката и развитието на тези човешки дейности [78]. От средата на XIX в. статистическите данни за тенденциите в населението стават задължителен елемент от публичния дебат за проблемите и недъзите на обществото. Първите опити да се открият статистически закони, управляващи човешкото поведение имат място под покровителството на морален и политически проект – да се намали размерът на престъпността, самоубийствата, скитничеството, проституцията, болестите.
  Ако в началото на XIX в. все още сред интелектуалците водещо е мисленето, че случайността има (ако има!) нищожно влияние върху формирането на социалната реалност и се вярва, че поведението на обществото е (пред)определено – също както физическата реалност – от универсалните закони на природата, то към средата на века обществото се взира все повече в огледалото на статистиката, просветените, тревожещи се за отечествата си прослойки се сдобиват с достоверен поглед върху социални страни на обществото, до които те преди и по своите занимания не биха могли да се докоснат в дълбочина, а това пък им помага да се замислят как да промени социалната реалност.
  Пороят статистически данни, новите методи за тяхната класификация и анализ, теорията на вероятността и вероятностното мислене, довеждат учени и философи до прозрението, че случайността има силно влияние върху поведението на хората, а редът в обществото е резултат от въздействието (и) на законите на случайността, на шанса и неопределеността. Детерминизмът и богинята Ананке вече не са единственият обяснителен механизъм. Детерминизмът „бил подкопан през XIX в. и било освободено пространство за автономните закони на случайността. Идеята за човешката природа била заместена като модел за нормалните хора със законите на дисперсията“ [79]. Детерминизмът отстъпва позиции, а понякога дори е набеждаван като главен виновник за неуспехите да се осъзнае случващото се и да бъде оптимизиран ходът на процесите.
  
  Пояснение:
  Ананке – древногръцка богиня на съдбата, предопределението, неизбежността, принудата и необходимостта.
  
  Посегателствата срещу детерминизма пораждат и обратни реакции – здравият разум се съпротивлява срещу алогичния триумф на случайността в обществените дела и търси поне малко ред, поне малко закономерност, поне малко (пред)определеност в развитието на социума, а не само сляпа подвластност на стихиите на случайността. Но това, колкото странно да звучи, не води до възприемането на риска като ерес, като зло, а отваря широко вратите за пораждане на съвременно разбиране за него. Рискът не губи от контраофанзивата на търсещите повече детерминизъм в обществените и природните процеси, ами даже печели! Случайността и неопределеността не се разглеждат повече като слепи стихии. Появява се, с всичките родилни петна на незрелостта, разбирането, че пълният детерминизъм и пълната случайност са само крайности, а истината или поне досещането за нея, вероятностното ѝ изчисление, са някъде между тези две крайности. Дори и натрупвано, нашето знание винаги ще бъде непълно. Повече знание, даже колкото се може повече знание винаги ще бъде недостатъчно знание. Повече знание, колкото се може повече знание не ражда абсолютно и строго познание и не структурира нещата в кристално ясен и категорично определен ред – то ражда единствено осъзнаване за непълнотата и противоречивостта на знанието и за неяснотата и неопределеността в структурирането на нещата. Човечеството се движи не толкова към повече знание за определеността, а към повече осъзнаване на неопределеността. И рискът – съответно – това е не толкова изначална присъщност на света, а много повече е продукт на пътищата, по които ние конструираме нашето знание за света, за това, което трябва да остане неопределено в алтернативните сценарии на предстоящето ни бъдеще [80].
  Ето така XIX в. се превръща във век, който след много заблуди и илюзии, започва най-сетне да осъзнава, че колкото повече знае, той толкова по-малко знае. Не, не че знае все по-малко в абсолютни измерения, а в относителни. Когато се знае малко, кръгът на знанието е мъничък и неговата окръжност, отделяща знанието от незнанието, е мъничка. Колкото повече се знае, толкова по-голям става кръгът на знанието, но толкова по-голяма става и неговата окръжност, отделяща знанието от незнанието, сиреч толкова повече се осъзнава колко малко се знае. Колкото по-голямо е знанието, толкова по-голяма е представата за незнанието, в смисъл че толкова повече се осъзнава колко много още не се знае. През XIX в. натрупването на знанието води до нарастване на знанието за незнанието, а оттук и на осъзнаването за все по-голямата неопределеност в действията на обществото и на отделния индивид.





  
  Илюстрация 1. Относителност на Знанието
  
  ► XX ВЕК
  
  1921 г.: Английският икономист Джон Мейнард Кейнс (1883 – 1946) публикува „Трактат върху теория на вероятностите“ (A Treatise on Probability). Той намира причината за проявлението на вероятността в хипотетичния характер на нашето знание за света и твърди, че освен простото вероятностно отношение между събитието и неговите предпоставки, е необходимо да се вземе под внимание степента на увереност в дадената вероятност и увереността в предпоставките. Кейнс определя вероятността като отношение между предпоставките и следствието. За него вероятността отразява рационалната степен на увереност, която установява логическата връзка между набора от съждения (приемани като изходни хипотези) и някакво твърдение (приемано за извод) [81]. Такова разбиране за вероятността най-пълно отразява това понятие, защото без предпоставките не може да се направи никакъв логичен извод за вероятността [82].
„Кейнс не отличава риска от неопределеността. Той твърди, че животът е доминиран от неопределеността, а не от вероятността. Ако животът се подчинява на законите на вероятността, хората не биха имали възможност да правят избори и да оказват влияние на хода на събитията“ [83].
  
  Също така през 1921 г. американският икономист Франк Найт (1885 –1972) публикува книгата „Риск, неопределеност и печалба“ (Risk, Uncertainty, and Profit) – това е неговата дисертация, оставила забележителна следа в икономиката и управлението на риска. За тезите на Найт вж. Етюд 7.
  Според Найт когато неопределеността е измерима (measurable uncertainty), тя е риск, а когато неопределеността е неизмерима (unmeasurable uncertainty), тя си остава неопределеност, uncertainty [84]. Това схващане е утвърдено в икономическата литература със статут на класическо разбиране.
  1926 – 1929 г.: Забележителният унгарски математик от еврейски произход Джон фон Нойман (1903 – 1957) полага основите на Теорията на игрите като математическа дисциплина, доказвайки т.нар. „Минимакс теорема“ (Minimax Theorem, 1928). Той излага своята Теория на стратегическите игри в статия, публикувана през 1928 г. В нея за първи път се прави анализ на възможността от загуба като неразделна част от управлението на риска. За повече подробности по Теорията на игрите вж. Етюд 18.
  1927 г.: Германският физик, носител на Нобелова награда за физика (1932 г.) Вернер Хайзенберг (1901 – 1976) формулира знаменития Принцип на неопределеността в квантовата механика, съгласно който е невъзможно да се определят едновременно точното местоположение и точната скорост (по-точно е да се каже точният импулс) на един електрон, т.е. „колкото по-точно измерваме местоположението на частицата, толкова по-неточно става измерването на импулса ѝ“ [85]. И обратното също така е вярно – колкото по-точно измерваме импулса на частицата, толкова по-неточно става измерването на нейното местоположение.
  В Етюд 14 е въведен „Принцип на неопределеността“ в Рискологията, аналогичен на знаменития Принцип на неопределеността в Квантовата механика на Хайзенберг
  
  Пояснение:
  Импулс във физиката е физична величина, представляваща произведението на масата на тялото и неговата скорост.
  
  1944 г.: Джон фон Нойман и австрийският икономист Оскар Моргенщерн (1902 – 1977) публикуват книгата „Теория на игрите и икономическото поведение“ (Theory of Games and Economic Behavior), базирана на концепцията за полезността и инкорпорираща риска и неопределеността към икономическата теория. Тази класическа книга полага начало на математическата Теория на игрите [86]. Полезността се определя като пари под риск (money under risk). Те доказват тезата на Даниел Бернули за очакваната полезност като сума от полезностите на резултатите, претеглени от вероятностите на резултатите и предлагат способ за числено измерване на полезността. По този начин, „епистемологичната неопределеност се трансформира в онтологичен риск като функция на разпределението на възможни състояния на света“ [87]. Така отношението към риска се превръща в мярка за субективната оценка на хората за парите. Субективните очаквания са много по-трудни за измерване и дори се оценяват от някои като мистични или нелепи [88].
  
  Пояснение:
  Онтология – раздел от философията, в който се разглеждат общите основи и принципи на съществуването и реалността, на битието, неговата структура, категории и закономерности.
  
  1952 г.: Едва на 25 години, завършващ следването си в Чикагския университет, американският икономист Хари Марковиц (1927 – 2023) публикува във „Списание за финанси“ (Journal of Finance), водещото академично списание по финансови въпроси, статията „Формиране на портфейл“ (Portfolio Selection), която след 38 години му носи Нобеловата награда. В нея той полага основите на модел за формиране на инвестиционния портфейл, насочен към оптимално разпределение на активите между различните финансови инструменти, в условията на неопределеност, базирайки се на съотношението доходност/риск. Рискът за активите в инвестиционния портфейл се разглежда като риск за съставляващите на единния портфейл, а не за отделните негови активи [89]. Марковиц предлага оптимално разпределение на активите и доказва, че има оптимално портфолио, което увеличава доходността и минимизира риска.
  
  Пояснение:
  Портфейл (portfolio) – „пълен набор от инвестиционни ценни книжа, принадлежащи на едно физическо или юридическо лице (банка, пенсионен фонд, инвестиционен тръст)“ [90]. Инвестиционен портфейл – ценни книжа, които се държат основно с цел продажба и разпределение, в резултат на което да се реализира икономическа изгода. Ценна книга – писмен документ, при предявяването на който се материализират права – вещни, облигационни и други. Ценните книжа се делят на книжа с определена лихва и книжа с променлив доход. Към първите се отнасят облигациите, към вторите – акциите.
  
  1954 г.: Американският математик Леонард Савидж (1917 – 1971) публикува книгата си „Основи на статистиката“ (Foundations of Statistics), в която разработва Теорията за субективната очаквана полезност, едно от направленията на бейсовата статистика и приложните модели на Теорията на игрите, която „комбинира два аспекта при вземане на решения, когато е налице несигурност или риск. От една страна, това е личната функция на полезност, а от друга, субективното вероятностно разпределение, което е базирано на теоремата на Бейс“ [91, 92]. Според Савидж, вероятността е степента на увереност на идеалния, т.е. рационалния индивид, който при вземането на решение постъпва според аксиомите на теорията на вероятностите [93].
  
  1955 г.: Американският професор по застраховане Харолд Уейн Снайдер (1923) предлага термина „риск мениджмънт“ [94].
1961 г.: Бившият американски военен анализатор Даниел Елсберг (1931 – 2023) публикува в „Тримесечно списание за икономика“ (Quarterly Journal of Economics) статия, с която въвежда понятието Неприемане на нееднозначността (отвращение към неопределеността, ambiguity aversion). То означава, че хората предпочитат риск с известни вероятности на резултатите, пред риск с неизвестни вероятности на резултатите. „Неприемането на нееднозначността се поражда от чувството на некомпетентост... и се проявява, когато човек оценява ясните и неясните перспективи съвместно, но тя намалява или изчезва, когато всяка от тези перспективи се оценява поотделно“ [95].
  
  Пояснение:
  През 1971 г., докато е сътрудник на корпорацията РАНД, Елсберг предизвиква скандал, като предава на „Ню Йорк Таймс“ и други вестници сборник „Американско-виетнамските отношения, 1945 – 1967: Изследване“ (United States-Vietnam Relations, 1945—1967: A Study) – т.нар. Документи на Пентагона (Pentagon Papers), проучване за вътрешно-ведомствено ползване за нуждите на МО, с най-висока степен на секретност по отношение на войната във Виетнам и нейната предистория, показващо правителството в доста неблагоприятна светлина. За това деяние обвинението иска максималната присъда от 115 г. затвор. Защитата отхвърля всички обвинения.
  РАНД Корпорейшън, RAND Corporation – Research And Development; мозъчен тръст за проучвания и анализи в областта на международната и националната сигурност и отбраната, базиран в Санта Моника, Калифорния.
  
  1964 г.: Американският икономист и носител на Нобелова награда (1990 г.) Уилям Шарп (1934) публикува статия „Цени на капиталовите активи: теория на пазарното равновесие в уславията на риск“ (Capital Asset Prices: A Theory of Market Equilibrium Under Condition of Risk) в „Journal of Finance“. В тази статия Шарп предлага идея за Модел за оценка на капиталовите активи, Capital Asset Pricing Model, CAPM [96]. CAPM е „равновесен модел описващ връзката между системен риск и изисквана възвращаемост на активи държани в диверсифицирани портфейли“ [97].
  В списание Econometrica се появява първата съвместна публикация на израелските психолози Даниъл Канеман (1934) и Амос Тверски (1937 – 1996), положила началото на Теория на перспективите (Prospect Theory), изключително важна и в областта на изследванията на риска [98].
  
  В края на 1980-те г.: Големите банки започват да използват концепцията за рисковата стойност VaR (Value-at-Risk, Стойност на риска).
  
  Пояснение:
  VaR е универсална методология за оценка на различни видове риск, включително: ценови риск – риск от изменение на стойността на даден финансов актив на пазара; валутен риск – риск, свързан с изменение на курса на националната валута спрямо друга валутата; кредитен риск – риск, възникващ при частична или пълна неплатежоспособност на кредитополучтеля; ликвиден риск – риск от невъзможност за продажба на даден финансов актив (риск от реализацията на продажба с огромни загуби).
  
  1992 г.: Специалистът по стратегическо управление, американецът Кент Милър в публикация „Рамка за интегрирано управление на риска в международния бизнес“ (A Framework for Integrated Risk Management in International Business) в „Журнал за международни бизнес изследвания“ (Journal of International Business Studies), предлага рамка за категоризиране на неопределеността, с която се сблъскват фирмите, работещи в международен план, и очертава както финансовите, така и стратегическите отговори в корпоративното на управление на риска [99].
  1996 г.: Американският специалист по корпоративни финанси Ръсел Галахър в статията „Риск-мениджмънтът: нова фаза в контрола на разходите (Risk management: new phase of cost control) в „Харвард Бизнес Ревю“ (Harvard business review) за първи път дава описание на професията „риск-мениджър“ [100].
  
  ♦ ОБОБЩЕНИЕ ЗА ХХ ВЕК:
  
  ХХ век е век на непрекъснато присъствие на понятието „риск“ в дейността на държавите и обществата – в политиката и военното дело, в икономиката и финансите, в развлеченията и консумирането на блага. Изчисляването на риска е вече задължителна дейност при застраховането и кредитирането, при статистиката и играта на борсите, при придобиването на дялове от компании и инвестирането в значителни проекти [101].
  В средата на 30-те години в СССР рискът е обявен за буржоазно понятие и се смята, че с развитието на плановата икономика той ще започне да отмира [102].
  
  Пояснение:
  Буржоазия – в марксизма под буржоазия се разбира господстваща, експлоататорска класа на капиталистическото общество; смята се за източник на всички беди, проклятие за работниците в частност и за всички обикновени, трудещи се хора като цяло.
  
  С развитието на технологиите и достигането на индустриализацията до връхната ѝ точка се случва нещо, което първо подсказва посоката на развитие по отношение на рисковете, а сетне започва да влияе все по-силно на процесите на навлизане на риска във всяка икономическа, финансова и социална дейност, за да послужи накрая като здрава основа, като базов лагер за изкачване на следващия връх, а именно навлизането в Обществото на риска, в Рисковото общество, както някога пръв го назова Улрих Бек.
  Вече не само държавата, обществото и хората са функция на рисковете, но и самите те се превръщат в производители на рискове. Не само рисковете определят дневния ред на хората, но и хората започнат да определят дневния ред на рисковете. Човекът постепенно придобива две удивителни качества, две ключови същности – превръща се едновременно в Рискуващо същество и в Произвеждащо рискове същество. И днес той вече притежава тези две същности в пълна мяра, и то така, че те в една или друга, но никак немалка степен да засенчват останалите негови същности като активен социален субект, създател на ценности и блага и агент на промяната.
  
  ♦ ОБОБЩЕНИЕ ЗА ПЕРИОДА ОТ XVII ДО ХХ ВЕК:
  
  През този период, пак според Кристоф Лау, рисковете вече са индустриални: „В индустриалната епоха, когато рационалността стана основна характеристика на икономическата и професионалната дейност, отношението към рисковете също стана по-рационално. Използвайки теорията на вероятностите, хората започват да изчисляват и сравняват рисковете. Този първи етап на научно изследване на риска... съответства на появата на застрахователните компании или по-скоро на техния разцвет, тъй като те съществуват още през Средновековието. Идеята на застраховането е проста: нещастието, бедата се случва с отделния човек, а плащането за щетите се обобществява. Преразпределението на паричните последици между застрахованите коренно променя характера на отношението към рисковете. Те се освобождават от нормативните връзки с класовите субкултури и стават обект на конфликти и пазарлъци между групи с различни икономически интереси. В резултат на това се установява символично равенство на такива несравними ценности като живот, здраве, собственост. Самата готовност за поемане на риск започва да се възприема по-рационално... Възниква „общество на всеобщата защитеност“. Вследствие на това рисковете, поради своя вече статистически разбиран характер, стават неподходящи за установяване на групова идентичност. Щетите, претърпени от дадено лице, се разпределят върху цялата общност на застрахованите, а не сред групата, към която е принадлежал потърпевшият по професионален или класов признак... Принципът за отделяне на правото на обезщетение от причината за вредата превръща индивидуалната отговорност за конкретни последици от риска в икономическо-рационално задължение за защита от щети и отговорност... Говорим за замяна на моралните характеристики на риска с икономическа изгода, която е доста точно изчислима. По този начин предпоставките за емоционално обедняване и обективизиране на представите за риска са индивидуалната насоченост на индустриалния риск и неговите последствия, неговата изчислимост, ограниченият характер на възможните щети, причини и последствия във времето и пространството“ [103].
  Обобщавайки тези четири века на ранната, на установилата се и на късната индустриалност или индустриалното общество – XVII, XVIII, XIX и XX век, можем да кажем, че най-вече в Западна Европа, но също така и в САЩ се появява ново разбиране за природните бедствия (земетресения, наводнения, суши, горски и полски пожари) и свързаните с тях извънредни ситуации (пандемични болести и социални катастрофи като чума, глад, бежански вълни). Обществата, най-вече предприемчивите хора и бизнесът, свикват с рисковете, породени от извънредни ситуации, икономизират ги и ги десакрализират, разбожествяват ги, отнемат им аурата и ореола, мистичността и паранормалността на Божието дело и Божието наказание. Така вместо човешката дейност да се разполага във, вътре, вследствие на и под волята на неконтролираното и над-човешко божествено „извънредно“, тя започва да се възприема като осъществявана чрез, съпътстващо, заедно и съвместно с „извънредното“. То, „извънредното“, макар и несъизмеримо по-голямо и по-тежко като последствия, се превръща в „част от играта“, в условие, което винаги трябва да бъде отчитано, оценявано и включвано в договорите, за да може, тогава и когато се случи, компенсациите да бъдат предвидени и договорени, а щетите да бъдат измерими и споделими. С други думи, хората се учат и научават – бавно и търпеливо, с болки и страдания, с цената на много провали и разочарования – да живеят и да предприемат дейности не под контрола на, а заедно с извънредността.
  
  Пояснение:
  Аура – слаба светлина, която някои хора уж виждат около човешкото тяло; атмосфера, която се излъчва от някого или нещо.
  Ореол – светъл кръг, обкръжаващ на иконите главите на светци и ангели, за да се изтъкне светостта им.
  Паранормално явление – явление, за което няма научни доказателства, няма научно обяснение и се намира извън пределите на съвременната научна картина на света.
  
  Ако в древността и до края на доиндустриалното общество (до преддверието на индустриалното общество), т.е. приблизително до края на XVI в., хората живеят в СВЕТА НА НЕОПРЕДЕЛЕНОСТТА (несигурността, неизвестността, неяснотата; uncertainty) или в WORLD OF UNCERTAINTY, то в индустриалното общество, XVII–XX в., хората живеят или както бе казано, постепенно, бавно и търпеливо се учат и научават да живеят в по-различен свят, Свят едновременно на неопределеността (несигурността, неизвестността, неяснотата; uncertainty) и на риска, в СВЕТА НА НЕОПРЕДЕЛЕНОСТТА И РИСКА – в WORLD OF UNCERTAINTY & RISK.
  
  Пояснение:
  World of Uncertainty & Risk (англ.) – свят на неопределеността (несигурността) и риска.
  
  ► XXI ВЕК
  
  Според Кристоф Лау в прехода към постиндустриалното общество и в първите фази на постиндустриалното общество рисковете са нови:
  „Новите рискове са предимно технологични. Особеността на новите рискове е, че те възникват главно в резултат на колективни решения и действия. В същото време в общества с висока степен на функционална диференциация причинно-следствената връзка непрекъснато се нарушава: по правило страда не този, който е създал опасната ситуация... Широкомащабната човешка намеса в природните процеси (химия, ядрена физика, генни технологии) поражда последствия, които, от една страна, не могат да бъдат пряко наблюдавани, а от друга, поради тяхната сложност, те не могат да бъдат вменявани като вина на тези, които са поели рисковете.
  Новите рискове възникват в резултат на човешката дейност, но за пострадалите от тях те остават анонимни и принуждаващи, като природните бедствия. И тази парадоксална връзка между личната отговорност и анонимността е централен въпрос в дискусиите за риска.
  Новите рискове имат нивелиращ и индивидуализиращ ефект. Ако опасностите за здравето и живота са анонимни, груповата принадлежност губи част от смисъла си. Пред лицето на опасността всички са равни, поне в началото. Индивидуализацията води до намаляване на чувството за стабилност и сигурност, до променливост на социалната идентичност в зависимост от ситуацията, което допринася за нарастване на общото, а не на груповото рисково съзнание, като обществото като цяло става все по-чувствително към риска.
Новите рискове остават неопределени в много отношения и, поради научните доказателства за все по-сложни причинно-следствени връзки, последиците от тях са неизмерими. Вредите, причинени на хората и природата, трудно се изразяват в пари и по принцип те трудно се осъзнават. Невъзможно е точно да се посочи групата на пострадалите, мащабът и видът на последиците, времето, през което съществува рискът или възникват последиците от него. По-рано периодът на опасността беше ограничен до относително конкретни промеждутъци от време. Сега границата между ежедневието и кризата изчезва. Хората живеят в постоянно напрежение, в условията на вездесъща и непрестанна опасност. Естествено е да се предположи, че следствието от такива противоречиви условия на човешкото съществуване ще бъде, първо, аномия, т.е. дестабилизация на нормите и второ, наивно или цинично отношение към глобалните опасности, които са станали привични.
  Така новите рискове имат следните характеристики:
  - те са колективни рискове от втори порядък, действащи нивелиращо и индивидуализиращо;
  - поради вече постигнатото ниво на научно и технологично развитие на обществото новите рискове се проявяват принуждаващокакто за субектите, така и за техните обекти. Следователно новите рискове могат да провокират спонтанни процеси на солидарност, които отиват отвъд границите на установените социални групи. Всъщност, в резултат на това възникват нестабилни дифузни групи, ограничени от конкретна ситуация (време, място, събитие);
  - това са рискове със значителни последици, неопределени във всички отношения, което създава напрежение в обществото и ирационално отношение към тях“ [104].
  
  Пояснение:
  Аномия – е социално състояние, дефинирано от изкореняване или разпадане на всякакви морални ценности, стандарти или насоки, които хората да следват. Смята се, че аномията вероятно се развива от конфликт на системи от вярвания и причинява разпадане на социалните връзки между индивида и общността.
  
  Австралийският социолог Дебора Лъптън (1963) систематизира следните седем категории, които можем да причислим към така наречените от Кристоф Лау „нови рискове“:
  1. Рискове, свързани с околната среда (environmental risks). Това са рисковете, породени от замърсяването, радиацията, химикалите, наводненията, пожарите, опасните пътни условия и т.н.
  2. Рисковете, свързани с начина на живот (lifestyle risks). Това са рисковете, породени от консумацията на храни и наркотици, от въвличането в сексуални активности, шофирането, стреса, свободното време и т.н.
  3. Рисковете, свързани с медицината (medical risks). Това са рисковете, породени от оказваната медицинска помощ и лечение, като лекарствената терапия, хирургията, раждането на деца, репродуктивните технологии, диагностичните тестове и т.н.;
  4. Рискове, свързани с междучовешките отношения (interpersonal risks). Това са рисковете, породени от социалното общуване и комуникациите между индивидите, като интимните контакти, социалните взаимоотношения, любовта, сексуалността, ролите на половете, приятелството, брака, родителството и т.н.
  5. Рисковете, свързани с икономиката (economic risks). Това са рисковете, породени от заетостта и безработицата, заемите и кредитите, инвестициите, фалитите, унищожаването на собствеността, провала на бизнеса и т.н.
  6. Рисковете, свързани с престъпността (criminal risks). Това са рисковете, породени от възможността индивидът да бъде участник във или жертва на криминални дейности.
  7. Рисковете, свързани с политиката (political risks). Това са рисковете, породени от политическата нестабилност, тероризма, нелегалната миграция и гражданските размирици [105].
  
  Да поясним нещо важно. Що се отнася до съвременното общество, то наистина може да бъде характеризирано като пост-индустриално общество от гледна точка на модерните технологии, производителните способности и конкурентните предимства, но това е само едно от измеренията на функционирането му, когато става дума за начина, по който обществото се възпроизвежда и развива, изучава себе си и се самооптимизира, удовлетворява своите базисни потребности и регулира конфликтите си, гарантира своята сигурност и управлява рисковете си. Днешното общество като социум, изправен лице в лице с проблемите на съвременността; като комплекс, който търси оптималния отговор на тези фундаментално нови условия; като система, която осъзнава себе си докрай и в дълбочина – е пряко свързано с рисковете, които поражда, и с рисковете, на които е функция. В набиращия свръхдинамично развитие XXI век хората живеят под натиска на процеси, събития и обстоятелства, пораждащи рискове, съдържащи рискове, представляващи рискове. Ако искат да оцеляват като общество, да се развиват като общество и да просперират като общество, хората трябва да се научат да живеят в свят, в който рискът е заменил напълно неопределеността (несигурността, неизвестността, неяснотата) [106]. А този свят не е фикция, не е илюзия, не е самозаблуда, не е нещо, което евентуално може и да ни се случи – той е днешният свят, СВЕТЪТ НА РИСКА – WORLD OF RISK. Именно затова днешното общество не може да бъде наречено другояче, освен Общество на риска, т.е. то всеобхватно и в пълна мяра е Рисково общество.
  
  Пояснение:
  Репродуктивност – възпроизводство, създаване на потомство.
  Фикция – нещо измислено; недействителност, нереалност, илюзия, фантазия.
  World of Risk (англ.) – свят на риска.





  
  Таблица 1. Периодизация на обществата по отношение на неопределеността (несигурността) и риска
  
  Необходимо е да осмислим еволюцията на човека в разбирането за вероятността. Не, не бива де се подценява тази еволюция, защото тя съдържа твърде важни елементи! Чрез промяната на своето отношение към вероятността човекът излиза от дълбоката домодерност и започва да крачи смело през модерността, устремен – при това съвсем целенасочено – към постмодерността. За да се излезе от оковите на домодерността е нужно да се мисли светът и всичко в него, да се мислят пространството и времето (да, и времето!) като вероятностни, с алтернативни пътища и сценарии и да се разбира, че няма само две възможности – 0 или 1, да или не, а има множество от възможности, което дори не е дискретно, т.е. с краен брой състояния. Също така трябва да се разбира, че щом нещо е вероятно, дори и с най-малката вероятност (т.е. щом нещо е дори твърде малко вероятно), то е възможно, а значи и много възможно. Вероятността е вратата, през която рискът ще дойде при човека. Ала и човекът ще отиде при риска!
  След като се осъзнава, че човешкото знание не подлежи на пълен анализ и освен това по самата си същност е относително, възникват условията за прехода на човека и общността от хора от царството на убягващата от контрол и осъзнаване неопределеност към царството на непълно разбираната и противоречиво осъзнаваната вероятност – към царството на явленията, свързани с риска. Очертахме етапите на този преход – от Света на неопределеността, през Света на неопределеността и риска, към Света на риска.
  Разбирането за риска се развива заедно с еволюцията на социума. То е не само интересно и поучително следствие от тази еволюция, но поне в известна степен е в сила и обратната връзка, обратната логическа нишка – еволюцията в разбирането на риска е водело до по-нататъшно развитие на социума. Така причината и следствието отчасти сменят местата си, следствието става в някакъв смисъл причина за причината, която го е породила. Трудно може да се намери по-тясно обвързване на еволюцията на социума и еволюцията на неговите схващания за съществуването и развитието му от релацията „социум – риск“. Социумът се развива и с развитието си развива и своето понятие за риск, но в същото време развивайки понятието си за риск, социумът от своя страна също се развива. Ето защо е толкова ключова научната категория риск – в нея се оглежда обществото и по разбирането на обществото за риска ние можем да съдим за самото общество и по-добре да го разбираме, а оттук – и да допринесем за неговото по-добро управление. Управлявайки обществото, ние управляваме неговите рискове и управлявайки рисковете на обществото, ние управляваме самото общество.
  В новото време ние овладяваме стратегията за поведение в условията на риск, а това ни позволява вече да не смятаме бъдещето за притежание на капризната воля на боговете, за разбирането на която се обръщаме към религиозни пророци и оракули [107], а можем да запретнем ръкави и да започнем – днес! – да моделираме своя живот така, че да получим едно от възможните бъдеще-та. Мислители, учени, експериментатори вградили риска в настоящето и изковали от него инструмент за по-добър човешки живот. Благодарение на тях рискът станал катализатор на и conditio sine qua non за прогреса. Те, „подобно на Прометей въстанали срещу боговете и изследвали мрака в търсене на светлината, която превръщала бъдещето от неприятел в благоприятна възможност. Промяната в отношението към риска, отприщена от техните достижения, насочи човешката страст за игри и залагания към икономически растеж, подобряване на качеството на живот и технологичен прогрес“ [108].
  
  Пояснение:
  Пророк – човек, призован от Бог да известява неговата воля на вярващия народ.
  Оракул – при древните народи, е място, предмет или свещено същество, чрез което говори божество. Обикновено редом с оракулите присъстват техните прорицатели или тълкуватели – т.е. хора, които превеждат божествената воля на човешки език. Често тези хора също носят прозвището оракули. Работата на оракулите се отнася главно до предсказване на бъдещето.
  Conditio sine qua non (лат.) – условие, без което не може, задължително или крайно необходимо условие за нещо.
  Прометей – в един от древногръцките митове Прометей е жестоко наказан от Зевс за това, че дал огъня на хората. Прикован е на скала в Кавказ и всеки ден долитал орел, разкъсвал черния му дроб, който заздравявал през нощта.
  
  Светът днес е такъв, какъвто е, (и) поради качествено новото отношение към риска, свързано с правото и смелостта да се вземат решения и да се правят избори с ясното съзнание, че взелият решението, че направилият избора ще носи отговорност за това си решение, за този свой избор. Ако случайността бе опитомена и по-скоро – ако опитомяването ѝ започна в предходните два века (XVII и XVIII в.), то в последвалите два века (XIX и XX в.) рискът не само бидейки, дотогава див и своенравен мустанг, е укротен, но той е вече и впрегнат да тегли напред колесницата – за благото на човека.
  Показателно е изследването за тенденциите в употребата на понятието „риск“ и свързаните с него понятия, в медиите, в частност, например, в авторитетния „Ню Йорк Таймс“ и някои други медии. Както може да се предполага, тази употреба нараства с всяка изминала година (Илюстрации 2 и 3). Затова се говори дори за своеобразна риск колонизация на социалния свят [109]. Риск е не само понятие, той е съдържание на нашия живот като хора, общества и държави, той е метафора за това, което ни се случва и още повече – предстои ни да се случи в близко или по-отдалечено бъдеще. Рискът става част от обобщения наш светоглед [110]. И както твърдят авторите на изследването, „това че описването на социалните ситуации се прави от гледна точка на риска, дори и когато рискът е минимален или не съществува, ни се струва добър индикатор за обобщената перспектива, присъща за Рисковото общество“ [111].
  





  Илюстрация 2. Брой статии в „Ню Йорк Таймс“ с поне един признак за риск, 1852-2008 г. [112]
  Danger – опасност; Threat – заплаха; Harm – вреда.
  





  
  Илюстрация 3. Брой на статиите, където думата „риск“ е използвана поне веднъж, във вестниците „The New York Times“, „The Washington Post“, „The Times“, „The Scotsman“, 1900-2008 г. [113]
  
  
  
  Литература:
  1. Pianigiani, Ottorino. Vocabolario Etimologico della Lingua Italiana. Roma – Milano: Società Editrice Dante Alighieri di Albrighi & Segati, 1907, http://www.etimo.it/?term=rischio.
  2. Mythen, Gabe. Ulrich Beck. A Critical Introduction to the Risk Society. London, UK: Pluto Press, 2004, р. 13.
  3. Aazam, Ziad. The Two Worlds of Rizq vs. Risk: Is it an Opposition or an Opportunity for a Third Word/World?, November 18, 2011 (архив на автора).
  4. Cline, Preston B. The Etymology of Risk. May 20, 2004, http://citeseerx.ist.psu.edu/viewdoc/download?doi=10.1.1.112.3920&rep=re..., p. 10.
  5. Wilkinson, Iain. Anxiety in a Risk Society. London, UK; New York, NY: Routledge, 2001, p. 91.
  6. Merkhofer, Miley W. Decision Science and Social Risk Management. A Comparative Evaluation of Cost-Benefit Analysis, Decision Analysis, and Other Formal Decision-Aiding Approaches. Dordrecht, Netherlands: D. Reidel Publishing Company, 1987, p. I.
  7. Ayto, John. Word Origins. The Hidden Histories of English Words from A to Z. London, UK: A & C Black Publishers Ltd, 2005, p. 427.
  8. Merkhofer, Miley W., ibidem.
  9. Walker, Russell. Winning with Risk Management. Hackensack, NJ: World Scientific Publishing Co. Pte. Ltd., 2013, р. 1.
  10. Mythen, Gabe, ibidem.
  11. Wilkinson, Iain, ibidem.
  12. Ayto, John, ibidem.
  13. Фасмер, Макс. Этимологический словарь русского языка. (онлайн версия), http://www.classes.ru/all-russian/russian-dictionary-Vasmer-term-11158.h....
  14. http://ru.wiktionary.org/wiki/%D1%80%D0%B8%D1%81%D0%BA.
  15. Силютина, Оксана. Хозяйственный риск: понятие и научные подходы. – В: Научный журналь НИУ ИТМО, 1 марта 2011 года, 1 – 7, http://economics.open-mechanics.com/articles/313.pdf, с. 1.
  16. Cline, Preston B., ibidem.
  S & C Messina Capital Management. The Etymology of Risk, 25 February 2015,, https://www.scmessina.com/2015/02/etymology-of-risk/ (архив на автора).
  18. Pierson, Christopher. Conversation with Anthony Giddens. Making Sense of Modernity. Cambridge, UK: Polity Press, 1998, р. 209, 105.
  19. Ingles, Owen. A Linguistic Approach to Hazard, Risk and Error. – In: Handmer, John, et al. (eds.). New Perspectives on Uncertainty and Risk, Sydney: Centre for Resource and Environmental Studies, Australian National University, and Australian Counter Disaster College Natural Disasters Organisation, 1991, 66 – 78, http://cidbimena.desastres.hn/pdf/eng/doc5791/doc5791-4.pdf, p. 69.
  20. Ingles, Owen, ibid., p. 68.
  21. https://baike.baidu.com/item/%E9%A3%8E%E9%99%A9/2833020.
  22. http://www.nihongo.aikidoka.ru/kanji_355.html.
  23. Шлыкова, Елена. Анализ риска как научно-практическое направление: Историко-социологический очерк. – В: Мозговая, Алла (ред.). Социологические координаты риска. Москва: ИС РАН, 2008, 18 – 32, с. 19.
  24. Ingles, Owen, ibidem.
  25. Covello, Vincent T., Jeryl Mumpower. Risk Analysis and Risk Management: Historical Perspective. – In: Risk Analysis, 1985, Vol. 5, No. 2, 103 – 120, p. 41.
  26. Molak, Vlasta. Introduction and Overview. – In: Molak, Vlasta. (ed.). Fundamentals of Risk Analysis and Risk Management. Boca Raton, FL; New York, NY; etc.: Lewis Publishers, CRC Press, Inc., 1997, 17 – 50, р. 20.
  27. https://www.britannica.com/event/Rhodian-Sea-Law.
  28. Ibidem.
  29. De Roover, Florence Edler. Early Examples of Marine Insurance. – In: The Journal of Economic History, Nov., 1945, Vol. 5, No. 2, 172 – 200, 174 – 175.
  30. De Roover, Florence Edler, ibid., р. 173.
  31. Bernstein, Peter L. Against the Gods. The Remarkable Story of Risk. New York, NY; Chichester, UK; etc.: John Wiley & Sons, Inc., 1996, 1998, р. 43.
  32. Damodaran, Aswath. Risk Management: A Corporate Governance Manual. SSRN Paper, September 23, 2010, http://papers.ssrn.com/sol3/papers.cfm?abstract_id=1681017, р. 35.
  33. https://www.gotquestions.org/Bulgarian/Bulgarian-divine-providence.html.
  34. Bernstein, Peter L., ibid., р. 55.
  35. Бехманн, Готтхард. Современное общество. Общество Риска, Информационное общество, Общество знаний. Москва: Логос, 2010, http://flibusta.site/b/529160, с. 76.
  36. Zinn, Jens O. Introduction: The Contribution of Sociology to the Discourse on Risk and Uncertainty. – In: Zinn, Jens O. (ed.). Social Theories of Risk and Uncertainty: An Introduction. Hoboken, NJ: Blackwell Publishing Ltd., 2008, 1 – 17, p. 9.
  37. Зубков, Владимир. Социологическая теория риска. Москва: Академический проект, 2009, http://www.studmed.ru/zubkov-v-sociologicheskaya-teoriya-riska_4ab8bb4d7..., 84 – 85.
  38. Бехманн, Готтхард, ibid., 76 – 77.
  39. Bernstein, Peter L., ibidem.
  40. Вж. също: Луман, Никлас. Понятие риска. – В: Журнал Thesis, 1994, № 5, 135 – 160, http://riskprom.ru/TemaKtlg/RiskSociety/n_luman_ponjatie_riska_1991.pdf, 135 – 160.
  41. David, F. M. Games, Gods, and Gambling. New York, NY: Hafner Publishing Company, 1962, p. 26.
  42. Зубков, Владимир, ibid., 81 – 83.
  43. Rumford, Chris. Risk Society. Society and Sociology in the New Millennium. Lecture 6. Slides 3 – 24, http://www.powershow.com/view/507a5-NWVhM/RISK_SOCIETY_powerpoint_ppt_pr..., Slide 7.
  44. Beck, Ulrich. World at Risk. Cambridge, UK; Malden, MA: Polity Press, 2009, p. 5.
  45. Bell, Eric. Temple. Men of Mathematics. New York, NY; London, UK; etc.: Simon & Schuster, 1937, р. 73.
  46. Damodaran, Aswath, ibid., р. 35.
  47. Cline, Preston B., ibid., 9 – 10.
  48. Hacking, Ian. The Emergence of Probability: a Philosophical Study of Early Ideas about Probability, Induction, and Statistical Inference. Cambridge, UK: Cambridge University Press, 2006, р. 12.
  49. Hacking, Ian, ibid., р. 49.
  50. Rechard, Rob P. Historical Relationship Between Performance Assessment for Radioactive Waste Disposal and Other Types of Risk Assessment. – In: Risk Analysis, 1999, Vol. 19, No. 5, 763 – 807, https://pdfs.semanticscholar.org/e9f2/5a4d32cb4a53979cb355ea289a36fa8ed0..., р. 767.
  51. Covello, Vincent T., Jeryl Mumpower, ibid., 40 – 41.
  52. Дуглас, Мэри. Риск как судебный механизм. – В: Журнал Thesis, 1994, № 5, 242 – 253, http://www.hse.ru/data/471/313/1234/5_4_2Daed.pdf, с. 243.
  53. Bernstein, Peter L., ibid., р. 124.
  54. Печенин, Николай. Концепция управляемого риска на исторических примерах. – В: Международный научный журнал Альтернативная энергетика и экология, юли 2001, т. 1, 116 – 128, http://naukarus.com/kontseptsiya-upravlyaemogo-riska-na-istoricheskih-pr..., 116 – 118.
  55. Bernstein, Peter L., ibid., р. 126.
  56. Бернулли, Даниил. Опыт новой теории измерения жребия. – В: Вехи экономической мысли. Т. 1. Теория потребительского поведения и спроса. Санкт-Петербург: Экономическая школа, 1999, 11 – 27, http://www.seinst.ru/files/vehi11bernoulli.pdf.
  57. Bernoulli, Daniel. Exposition of a New Theory on the Measurement of Risk. – In: Econometrica, Jan., 1954, Vol. 22, No. 1, 23 – 36, http://citeseerx.ist.psu.edu/viewdoc/download?doi=10.1.1.436.7181&rep=re....
  58. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D0%BB_%D0%9....
  59. Rechard, Rob P., ibid., р. 767.
  60. Bernoulli, Daniel, ibid., р. 24.
  61. Bernoulli, Daniel, ibid., р. 25.
  62. Bernstein, Peter L., ibid., 105 – 106.
  63. http://theeconomictheory.blogspot.com/2015/08/blog-post_32.html.
  64. Rechard, Rob P., ibid., р. 767.
  65. Bernstein, Peter L., ibid., р. 5, 130, 132 – 133.
  66. Дуглас, Мэри, ibidem.
  67. Силютина, Оксана, ibid., с. 2.
  68. Hald, Anders. A History of Parametric Statistical Inference from Bernoulli to Fisher, 1713 – 1935. New York, NY: Springer, 2007, р. 34.
  69. Костина, Надежда. Истоки возникновения и методические основы анализа предпринимательского риска. – В: Вестник Южно-Уральского государственного университета. Серия: Экономика и менеджмент, 2012, № 22, 147 – 151,
https://cyberleninka.ru/article/n/istoki-vozniknoveniya-i-metodicheskie-..., с. 147.
  70. Костина, Надежда, ibidem.
  71. Автономов, Владимир и др. (ред.). История экономических учений. Москва: ИНФРА-М, 2000, с. 220.
  72. Marshall, Alfred. Principles of Economics. Hampshire: Palgrave Macmillan, 2013, p. 490.
  73. Семенов, Виктор. Риск как связь между значительным ущербом и его предпосылками. – В: Российское предпринимательство, декабрь 2012, № 23 (221), 18 – 22, https://creativeconomy.ru/lib/7804, с. 19.
  74. Дуглас, Мэри, ibidem.
  75. Beck, Ulrich. World Risk Society and Manufactured Uncertainties. – In: Iris, 2 October 2009, Vol. 1, No. 2, 291 – 299, p. 296.
  76. Damodaran, Aswath, ibidem.
  77. Wilkinson, Iain, ibid., p. 92.
  78. Hacking, Ian. The Taming of Chance. Cambridge, UK: Cambridge University Press, 1990, р. 118.
  79. Hacking, Ian, ibid., р. XIII.
  80. Wilkinson, Iain, ibid.. p. 94.
  81. Диев, Владимир. Риск и неопределенность в философии, науке, управлении. – В: Вестник Томского государственного университета, Философия. Социология. Политология, 2011, № 2 (14), 79 – 89, http://sun.tsu.ru/mminfo/000063105/phil/14/image/14-079.pdf, с. 86.
  82. Семенов, Виктор, ibid., с. 20.
  83. Hermans, Marijke A., Tessa Fox, Marjolein B. A. van Asselt. Risk Governance. – In: Roeser, Sabine, Rafaela Hillerbrand, Per Sandin, Martin Peterson. (eds.). Handbook of Risk. Theory, Epistemology, Decision Theory, Ethics, and Social Implications of Risk. New York, NY: Springer Science&Business Media B.V., 2012, 1093 – 1118, p. 1096.
  84. Knight, Frank H. Risk, Uncertainty and Profit. New York, NY: Sentry Press, 1921, Reprint New York, NY: Augustus M. Kelley, Bookseller, 1964, р. 233.
  85. Айзъксън, Уолтър. Айнщайн. Неговият живот и вселената. София: Жануа’98, 2009, с. 350.
  86. Rechard, Rob P., ibid., p. 773.
  87. Boy, Nina. Calculating Risk and Uncertainty. Paper for King’s College Risk Research Symposium, 5 June 2009 https://cdn.cloud.prio.org/files/307ca470-a64d-4281-9876-5ae0a61c9837/Ca..., р. 5.
  88. Trimpop, Rudiger M. The Psychology of Risk Taking Behavior. Amsterdam, Netherlands; London, UK; etc.: North-Holland, Elsevier Science B.V., 1994, р. 115.
  89. Damodaran, Aswath, ibidem.
  90. Аврамов, Йосиф, Деян Попов. Теория и история на парите и кредита. София: Сиела, 2003, с. 251.
  91. Концепция субъективной вероятности (ttp://www.riskland.ru/lib/sub_prob.shtml – архив на автора.
  92. Седларски, Теодор, Гергана Димитрова. Основни концепции в теорията на поведенческите финанси (Basic Concepts of Behavioral Finance Theory). – В: Годишник на Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Сопански факултет. Т. 12, 2014, https://www.researchgate.net/profile/Teodor_Sedlarski/publication/270571..., с. 197.
  93. Диев, Владимир, ibid., с. 86.
  94. Вяткин, Валерий, Владимир Гамза, Филипп Маевский. Риск-менеджмент. Москва: Юрайт, 2016, с. 14.
  95. Bernstein, Peter L., ibid., 280 – 281.
  96. Bernstein, Peter L. Capital Ideas Evolving. Hoboken, NJ: John Wiley & Sons, Inc., 2007, р. 91.
  97. Йорданов, Йордан. Риск и възвращаемост II, презентация, https://www.google.com/url?sa=t&rct=j&q=&esrc=s&source=web&cd=1&ved=2ahU..., слайд 2.
  98. Kahneman, Daniel, Amos Tversky. Prospect Theory: An Analysis of Decision under Risk. – In: Econometrica, 1979, Vol. 47, No. 2, 263 – 291.
  99. Lachapelle, Eric, Faton Aliu, Enis Emini. ISO 31000:2018 Risk Management – Guidelines. White Paper, https://www.forensics.co.ug/whitepaper-iso31000/, р. 6.
  100. Вяткин, Валерий, Владимир Гамза, Филипп Маевский, ibidem.
  101. Mythen, Gabe, ibidem.
  102. Силютина, Оксана, ibidem.
  103. Зубков, Владимир, ibid., 84– 85.
  104. Зубков, Владимир, ibid., 85 – 87.
  105. Lupton, Deborah. Risk. Key Ideas. London, UK; New York, NY: Routledge, 1999, р. 22.
  106. Rumford Chris, ibid., Slide 7.
  107. Bernstein, Peter L., ibid., р. 1.
  108. Bernstein, Peter L., ibidem.
  109. Zinn, Jens O. Risk as Discourse: Interdisciplinary Perspectives. – In: Critical Approaches to Discourse Analysis across Disciplines, 2010, Vol 4 (2), 106 – 124, http://www.lancaster.ac.uk/fass/journals/cadaad/wp-content/uploads/2015/..., р. 159.
  110. Zinn, Jens O., ibid., р. 160.
  111. Zinn, Jens O., ibidem.
  112. Zinn, Jens O., Daniel McDonald. Risk in The New York Times (1987–2014). A Corpus-based Exploration of Sociological Theories. London, UK: Palgrave Macmillan, 2018, р. 23.
  113. Zinn, Jens O. Risk as Discourse…, ibid., р. 115.
  
  
  01.10.2023 г.