КАКВО СИ МИСЛЯ АЗ

Докато се сглобяваше това правителство, на няколко пъти изразих своето категорично несъгласие с обвързването на продемократичните партии със Злото на Десетилетието на Безвремието - с ББ.
Не само защото ББ преследваше своите лични и безскрупулни цели за политическото, финансовото, юридическото и физическото си оцеляване;
не само защото всякакви политически компромиси с него са аморални и безнравствени;
не само защото ББе готов да употреби, излъже и предаде всеки;
но и защото неговата користна и опасна за България цел е да дискредитира в катастрофична степен и така да унищожи продемократическите партии.

ББ никога не е имал проблем с анти-демократическите и не-демократическите партии. Той винаги е имал проблем с продемократическите партии.
Само че доскоро той ги съблазняваше с безгрижно материално бъдеще, купуваше ги с дяволска имитация на евроатлантизъм, прикоткваше ги с постове и дипломатически назначения, съблазняваше ги с евентуална историческа роля в полза на Отечеството и ги задушаваше в преръдката си.
Този път неговата цел бе именно да ги изхвърли от политическата сцена.

Ето, такива размисли и страсти споделях - докато се сглобяваше правителството на порочните и деструктивни за България компромиси с ББ.
След това си замълчах.

Аз съм (мисля) в добри лични отношения с Тодор Тагарев, уважавам го като човек и учен. Той служеше за главното оправдание за съществуването на това правителство, бе дълго време единствената реална и вдъхваща увереност на продемократите, че не е допусната фатална грешка чрез тези компромиси с ББ.
Но в същото време, като старо и патило, аз за себе си знаех, че никаква ярка външнополитическа позиция, колкото и смела и нужна да е тя, не променя реално нещата България. За навън тя измива лицето на страната, за навътре дава оптимизъм и чувство за гордост на евроатлантиците, но не влияе на реалните политически процеси в страната.
Малко пресилено е да се прави в това отношение сравнение с футбола, за да не се отприщват яростни клубни пристрастия, но то е като битката на ЦСКА с властта на мафията и мафията на властта във футбола.
Битката се води, ЦСКА непрекъснато страда, постоянно е на пангара, пречат му и издевателстват над него през мач, наказват го за неправилно дишане и издевателстват над него, а нещата си продължават все така корумпирано и алкохолизирано и арогантно, пошло и безчестно, грозно и гадно.
Във футбола това е така, защото в него няма критична маса от хора и клубове, които да доведат до реална промяна. Всички крякат и кудкудякат в порочната ферма, в която те са равни, но има едни по-равни - с изцъклени от безнравственост и безскрупулност очи. А футболът ни затъва и копае все по-дълбоки нива. Там има едно друго Зло.
С две думи, не е никак странно, че Злото в политиката и Злото във футбола се еднолични собственици на политиката и на футбола съответно, от едно и също време. И това едно и също време е Времето на Безвремието.

И в политиката, в обществения живот - също, както и във футбола няма критична маса от хора и партии, които да доведат до реална промяна.
Ето защо бях категорично против от тангото (наречено после сглобка) със Злото.
Ето затова когато започна тангото (сглобката) аз реших да не коментирам реалните действия на правителството.

Онези от продемократите, които го подкрепяха, получаваха на час по лъжичка поводи за радост и утеха. За да продължат да подкрепят правителството. Но в главното, в основното, във важното, в приоритетното, промените бяха нищожни.
Кадрово България се контролира от ББ.
Промените на върха на Прокуратурата са маскарадно-театрални.
Промените по върховете на спецслужбите са козметично-педикюрни.
Промените в икономическата сфера са видимо-невидими.
Промените в обществените настроения са влошаващо се непроменими.

Нямаше как да бъде иначе, след като всичко и всички са си по местата, а електоратът на продемократите се свива, защото продемократите носят отговорност за всичко, което се случва, докато почти нищо останало не се случва.

И все пак сметките на ББ и на РР
(досега някак пропуснах да пиша тук за РР, но то е само защото не съм спрял да пиша за неговата непоносимо и непростимо подла и цинична пропутинска страст и прорашистка сласт, за които може да му завиди дори Орбан)
могат да излязат криви.

А те могат да излязат криви, защото изведнъж пред очите ни се роди един много качествен политик, който макар и да изглежда сухо кабинетен и като боец твърде крехък, демонстрира ясни и със здрав ценностен фундамент лидерски качества.
Да, говоря за академик Николай Денков.
Подчертавам "академик", защото при него поне това говори за висок интелект (иначе БАН е за мен анахронизъм, нещо като фантомна болка по едно друго минало, но да не влизам в още едни подобен спор сега).

Не се познавам лично с акад. Денков, нямам никакви политически амбиции, затова пиша без корист, а както го чувствам.

Мисля си следното - колкото и да спорят с мен продемократите, подкрепящи продемократическиет партии, тези партии (ПП и ДБ) понесоха и ще понасят огромен ущърб.
ПП - с лчностната си всеядност, кариеристичния полунагон, последователната си непоследователност и отсъствието на елементарно разбиране за настроенията и нагласите на продемокртите в България от поколението преди техния ценностен релативизъм.
ДБ - защото се скриха зад ПП, нито се чуват, нито се виждат, отсъпват на ПП всичко и без борба, очевидно за повече от допълнение, от умна и разумна подробност от демократическия пейзаж, те нямат потенциал.

Да поясня, че избори след избори гласувам за ДБ.

Моята мисъл е, че пътят на продемократите или поне на част от тях и на онези, които подкрепят продемократите е да се започне създаването
на продемократическа политическа сила,
на обединение на продемократите и подкрепящите продемократите,
около академик Николай Денков.

Ако поне това се направи, ще е имало смисъл от хекатомбата на ПП и ДБ с влизането в коалиционно и още повече - ротационно правителство с ББ.

Продемократите 22 години страдаха от липсата на ярък лидер. Донякъде и заради тази липса те се свиха като електорална маса и оттук - като присъствие в парламента.

Сега като че ли такъв лидер се намери. И като възраст, и като интелект, и като гръбнак, и като авторитет, той ми изглежда удачен и надежден.

Мисля си, че това е добра подсказка накъде да се върви. И че си струва да се тръгна натам - оттук, от консолидацията зад акад. Николай Денков като продемократичен, проевропейски, прозападен, просъвременен лидер - абсолютна алтернатива на онова безкултурие, безхаберие, безочие и безсрамие, което загуби на България повече от едно десетилетие - Десетилетието на Безвремието.

Така си мисял аз. И това е мое право. Позволявам си да го споделя, защото вече от много години знам, че съм в най-малкото възможно малцинство в Отечеството ни любезно - това, което се състои от един-единствен човек - от мен самия.

19.09.2023 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  _____   ____          __        __        
|___ / | _ \ _ __ \ \ / / __ __
|_ \ | |_) | | '__| \ \ /\ / / \ \ / /
___) | | _ < | | \ V V / \ V /
|____/ |_| \_\ |_| \_/\_/ \_/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.