Стратегия Синергия Сигурност

  2. Когато е нарушен нормалният ход на процесите при извънредна ситуация (бедствие, авария, катастрофа, пандемия, криза, civil contingency, emergency). Това ще наречем извънредност от Втори тип - извън нормалния (естествен) ход на процесите.
  И при двата типа извънредности (от Първи и от Втори тип), но особено силно това звучи за извънредността от Втори тип, възникват два въпроса с повишена трудност:
  ▪ Може ли в извънредната ситуация да се прилагат нормалните („във-редни”) мерки?
  ▪ Ако са нужни извънредни мерки, как те да бъдат контролирани, така че да не се превърнат в редни (във „във-редни”) мерки, т.е. в ново „нормално” законодателство?
  Отговорите на тези 2 сложни въпроса предстои да бъдат дадени от Времето, Властта и Демокрацията, от Преосмислянето на сигурността, Еволюцията на обществата и Глобалния ред. Несъмнено своята решаваща дума трябва да кажат също така и учените.
  В заключение ще маркираме фундаменталния проблем, свързан с Държавата на сигурността и нейната еволюция - в резултат от зачестяването на кризисните събития и превръщането им от извънредни ситуации в постоянен спътник на обществото.
  Държавата на сигурността има четири институционални опори: Армия, Полиция, Специални служби и Отбранителна индустрия. Армията опазва външната сигурност на Държавата, т.е. тя е въоръжена институция за защита от външни заплахи; Полицията опазва вътрешната сигурност на Държавата, т.е. тя е въоръжена институция за защита от вътрешни заплахи; Специалните служби обезпечават информацията, т.е. софтуера на системата за национална сигурност; Отбранителната индустрия произвежда въоръженията и техниката, т.е. хардуера на системата за национална сигурност.
  Когато се говори за „опора” на Държавата на сигурността, не бива да се мисли за единна, монолитна институция. Става дума по-скоро за комплекс от структури („мрежа от мрежи”[5]), които са интегрирани преди всичко хоризонтално и съчетават все повече координацията и децентрализацията, за сметка на командването и на централизацията.
  Високите, рискови технологични и промишлени достижения на човека; растящото потребителско, понякога хищно отношение към природата; концентрацията на сложни ядрени, химически и биологически производства; генните експерименти; пандемиите; тероризмът и престъпността променят представите ни за кризи и кризисни ситуации и водят до качествено нова структура на системата за управление на кризи и при кризи.
  С други думи, четирите класически опори на Държавата на сигурността се изправят пред много мощен и агресивен конкурент за материални, финансови, информационни и човешки ресурси - Гражданската защита, а още по-точно Гражданската сигурност.
  Тук учените се разделят на две големи групи (школи, лагери или кланове).
  ▪ Учените от едната група твърдят, че четирите класически опори на държавата на сигурността трябва да си останат такива, каквито са създадени още в древността и да не се учат „тепърва” на дейности, присъщи на Гражданската сигурност. Нужно е да се изгради Пета опора на Държавата на сигурността - Гражданската сигурност (като Homeland Security Department в САЩ или руското Министерство по делам гражданской обороны, чрезвычайным ситуациям и ликвидации последствий стихийных бедствий).
  ▪ Учените от другата група смятат, че днешната Държава на сигурността трябва да остане с четирите класически, проверени вече на ефективност и полезност опори, но всяка от тези опори трябва да еволюира и да развие способности, които да й позволят да поеме свои отговорности и функции от Гражданската сигурност. Не го ли направи, съответната опора рискува да загуби част от смисъла си и от подкрепата на обществото.
  Аз смятам, че пътят напред е в изграждане на мрежа от мрежи като пета опора на постмодерната държава на сигурността. Само така ще се получи синергетичен ефект от използването на ограничените ресурси на държавата в противодействието на всякакъв вид извънредни ситуации.Това обаче не значи, че всяка от четирите класически опори не трябва да извърви своя еволюция, за да намери себе си в новата стратегическа среда.
  ♦ Армията изпитва най-големи проблеми от засилването на ролята на Гражданската сигурност. Проблемът се усложнява от факта, че в съзнанието на политическия ни елит има „черна дупка” за това: „За какво е необходима Армията?”. Тя се дължи и на общата неяснота по ключовия въпрос „Как да еволюира Армията като институция?” - за да не се окаже, че има армия за противодействие на рискове с ниска степен на вероятност да се реализират, обаче има рискове с висока степен на вероятност да се реализират, но за тяхното противодействие армията не разполага с нужните способности.
  ♦ За Полицията нужната еволюция е може би най-изяснена: МВР се трансформира от Министерство на обществения ред в Министерство на вътрешната сигурност.
  ♦ За Специалните служби също има яснота - те трябва да се превръщат в система за ранно сигнализиране по целия спектър от съвременни рискове (под риск се разбира въздействието на несигурността върху целите на държавата, обществото и гражданите).
  ♦ И накрая, Отбранителната индустрия трябва да се ориентира в процесите и да произвежда изделия за „двойна употреба” - и за военни цели, и за извънредни ситуации от природен, антропогенен и техногенен характер. А за държави с ограничени ресурси на влияние като България, ВПК (доколкото можем все още да говорим за ВПК) трябва да сътрудничи с държавата, местната власт и обществото в обръщане на системата за национална сигурност към бедствията, авариите, катастрофите и другите извънредни ситуации. Показателен е фактът, че при наводнения, пожари и технологични аварии през 21 век България е дала 10 пъти повече жертви отколкото всички българи, загинали в т.нар. война с тероризма, която поглъща огромни за възможностите на държавата ни ресурси. Да не говорим, че жертвите от войната по пътищата у нас са 1000 пъти повече от всички българи, които можем да припишем като жертви във войната с тероризма.
  
  Литература:
  1. Бек, Улрих. Световното рисково общество. С.: Обсидиан, 2001, с. 13.
  2. Тофлър, Алвин и Хайди. Новата цивилизация. Политиката на Tретата вълна. С: Обсидиан, 2001, с. 104 и следв.
  3. Милина, Величка. Политическата комуникация Web 2.0.//Съвременни проблеми на сигурността, С., Военна академия „Г. С. Раковски”, 2012 г., с. 71-80, тук с. 71-72.
  4. Слатински, Николай. Петте нива на сигурността. С.: Военно издателство, 2010, 213—217.
  5. Йончев, Димитър. Равнища на сигурност. С.: НБУ, 2008, с 51.