Силно впечатлен от играта на Нургюл Салимова и убеден, че тя ще стигне доста напред в Баку, още след първите нейни партии на турнира за Световата купа, аз реших да обърна внимание на ФБ-приятелите ми за нейните успехи.
Съдейки по обратната ми връзка с тях, мнозина чуха за Нургюл най-напред от мен. Част от тях следяха за случващото се в азърбайджанската столица чрез моите коментари.
Казвам всичкото това не заради някаква хвалба, а само да посоча, че бях (неочаквано за самия мен) доста активен във Фейсбук докато Нургюл се състезаваше на този турнир. И все пак нито веднъж не писах за това, че Нургюл не е етническа българка.
Сега това прекрасно и умно момиче е в центъра на общественото внимание.
Разбира се, когато е постигнала такъв огромен успех, ясно е, че за нея ще пишат много. Успехът ѝ я изведе под светлината на медийните прожектори. И съвсем в духа на повечето наши медии, те търсят скандалното, разпространяват сплетни, надничат през ключалката, ровят се в бельото, нахлуват в интимното пространство на едно едва двадесет-годишно момиче.
Поведението на повечето ни медии е ненормално и аморално, така че Нургюл сигурно знае, че популярността у нас винаги носи одумки, клевети, непочтени любопитства и преекспониране на сексуалните страни от живота на звездите. Така е с повечето звезди.
Тази страна на известността, особено на внезапната известност няма да коментирам.
Проблемът не е само български и той е много по-дълбок и по-опасен.
Западът е най-хубавото нещо в обществен план, което може да се измисли и да се случи. Но Западът е в криза на лидерството и на отношението към себе си (към Запада) и заради някои свои ескалиращи и все повече отблъскващи слабости.
Не искам да чета морал и да се правя на света вода ненапита, не желая старчески да мрънкам и да осъждам, както е прието, поколенията след моето – за разпуснатост. Но Западът системно и без да знае задръжки не само десакрализира сексуалността, не само опубличностява интимността, но и парадира с тях, разголва ги, навира ги на всички в очите и сякаш няма граници това оскверняване на съкровеното и превръщането му във все по-евтиняваща стока.
Човешкото интимно винаги е било забулено в известна (поне) тайнственост, скритост. Само животните правят всичко пред очите на всички.
Но спирам дотук, защото не това е темата, а и без повече аргументация мога да бъда безкрайно неправилно разбран когато твърдя, че това, за което току-що говорих е една от колосалните причини за резкия спад на позитивното отношение към Запада по света и на набиращата тенденция за донякъде отвращение от него... Което налива вода в мелницата на пропагандата на разни ислямистки и прочие фундаменталисти и на чудовища като Путин...
Тук искам да кажа друго, свързано с множеството писания за Нургюл. Преекспонирането на факта, че тя е туркиня.
Аз изобщо нямам проблем с това, че великолепната ни шахматистка е туркиня.
Разсъждавам така:
Нургюл е българско дете, дете на майка България. Тя не просто най-случайно е родена в България, тя тук е родена и израсла, формирала се е като личност. Нургюл е българка, тя е българска туркиня. И за разлика от онези, които казват – българска, но туркиня, аз казвам – туркиня, но българска.
Нургюл е българка и именно като българка се състезаваше в Баку. Целият свят говори за шахматното чудо – българката Нургюл. Огромна част от българите направо я заобичаха и разбиращи или не от шахмат, следяха с вълнение нейните партии. Нургюл след състезанието каза, че най-напред иска да се върне в България, там където ѝ е родината.
Какво повече искате от това талантливо и интелигентно момиче?
За жалост, една част, малка част, но все пак част от българите започнаха да мрънкат и да пишат разни работи за това, че Нургюл е туркиня. И така показаха, че са толокова заслепени, че не осъзнават в каква държава и в какво време живеят! Те са си останали закотвени и зазидани в мисленето, че България е за българите, в смисъл за етническите българи.
Ние отдавна вече не сме (ако изобщо сме били) етническа нация, ние сме гражданска (политиците говорят политически – те казват политическа нация).
Всички ние – етнически българи, турци, евреи, арменци, роми... – сме българи като граждани на (и деца на майка) България. Българският патриотизъм не е етнически оцветен, не е патент и превилегия само на етническите българи. Арменецът Вили Казасян и евреинът Валери Петров (Валери Нисим Меворах) бяха истински български патриоти, влюбени в България, а туркинята Йълдъз Ибрахимова (някога в Копенхаген се случих на годежа й с турчина Али Динчер, депутат тогава, с когото си викахме най-приятелски Комшу!) е и досега такава.
Защо ние, етническите българи (или поне една част от нас), сме склонни да отнемаме правото на нашите сънародници от другите етноси да обичат истински своята Родина, майка България? И нещо повече – доста несправедливо и понякога подло си позволяваме да ги подозираме, че, виждате ли, те не обичали Родината си...
И накрая, много се изписа как Нургюл щяла да отиде да играе за друга държава.
Вижте, при жените (на които винаги им е по-трудно в спорта и особено в шахмата, защото те имат и други мисии и каузи, а и защото биологическият им часовник цъка неумолимо) животът в големия и хиперактивния спорт е 7-8 години (за разлика от мъжете, при които е 12-15 години).
Ето защо е естествено един спортист да се опита да постигне доста в живота си и откъм материална гледна точка. Спортният живот е кратък – едно мигване с клепача на Времето.
Няма спор, че тъкмо Турция и Азербайджан са две държави с колосални средства за спорт. Те могат буквално да позлатят Нургюл. Турция е готова, предполагам да го направи, имено защото Нургюл е етническа туркиня. Азербайджан, защото, както ми писа мой ФБ-приятел (тук не съм много наясно), азербайджанците все повече се отделят от сънародниците си в Иран и смятат, че са турци. Още повече, че на Нургюл, доколкото тя самата каза това, помощници в шахмата днес са именно азербайджанец и турчин.
Спортисти от други държави отдавна се състезават за България. Даже още при соца на първа дъска в женския ни отбор по шахмат играеше рускинята Татяна Лемачко.
Български спортисти отдавна се състезават за други държави. Е, то по-малко българи ли са станали?
В шахмата е най-лесно да отидеш да се състезаваш за друга държава – не се плащат никакви наказателни и разрешаващи такси. В момента масово руски шахматисти бягат от Русия и стават състезатели на други държави (ясно по какви причини).
Нургюл не е малка, тя три седем пъти ще помисил и после ще вземе важно за своята спортан кариера решение.
И ние ще приемем това решение, което е резултат на свободен и осмислен избор.
Но в никакъв случай не бива да се съмняваме в това, че Нургюл е българка и че обича България.
Това е изписано на лицето ѝ, то е във всеки неин жест и всяка нейна дума.
Аз самият наистина съм благодарен на Нургюл, че на тези си години и при толкова житейски проблеми, които не би трябвало да ми позволяват да се отвличам за някакви си шахматни емоции, неочаквано за самия мен съпреживявах всеки ход на Нургюл и ѝ стисках палци във всяка партия.
Вероятно това бе заради детето в мен, което някога бе смятано за бъдеща звезда на българския или поне на пернишкия шахмат. Но главното бе заради Нургюл.
Заради българката Нургюл.
25.08.2023 г.
