Споменах във Фейсбук, че на финала за Световната купа се е класирал индийският хлапак (17 годишен) Рамешбабу Прагнанадхаа (както го е "превел" на български ФБ-приятел - аз тук ползвам копи-пейст, не се справям с произнасянето и изписването засега) или просто Рами (както ми предлага ФБ-приятелка).
Та Рами ми е симпатичен по една сантиментална причина (каквито може да има само човек на сериозна възраст като мен).
Защо?
Защото Рами много често (както и днес) започва партиите с белите по следния начин:
1. е4 е5 ; 2 Кф3 Кс6 ; 3. Ос4 Кф6...
Точно така като пионерче в Перник ужасно обичах да започвам и аз. Моят следващ ход бе 4. К г5!
В този вариант на Защита на двата коня съм спечелил един куп партии (повтарям - като пионерче).
Защото при него има един стремителен, разбиващ вариант за белите. И на този вариант като правило се хващаха маса пионерчета (че и комсомолчета - веднъж като пионерче играх първа дъска за средношколците на "Миньор" срещу ЦСКА, Ботев Благоевград и още някои отбори от региона; сложи ме там водачът на нашия отбор ... волейболист, брат на най-великия наш волейболист Боби Гюдеров).
Нашият треньор тогава ни учеше на такива хитри и бързи варианти и на други разни хватки и трикове. Аз бях ходеща енциклопедия за тях.
Добре, но противниците постепенно разучиха "стила" ни на игра, хванаха ни така да се каже хватките и ... накратко, бяхме 5-6 момчета и 1-2 момичета много талантливо поколение пернишки деца и никой не стана нещо в шахмата!
Защото треньорът ни бе ентусиаст, искаше да жъне бързи победи и не ни научи на мислене, на стратегия, на разбиране на играта, на тънкостите на дебюта и ендшпила.
С две думи, треньорът ни не беше роден за голям треньор.
Но беше роден за голям шахматен деец, организатор, вдъхновител и ръководител.
При него като председател на шахматната федерация, България стана втората държава света (ако не се лъжа) след Съветския съюз, която в един и същи момент притежаваше световните титли и при мъжете (Веселин Топалов), и при жените (Антоанета Стефанова).
В момента още една държава - Китай - "държи" тези две титли и то само защото Магнус Карлсен се отказа да защитава за пореден път шампионското си звание, чувствайки, че е постигнал всичко в шахмата и е преситен от класическите (традиционни) шахматни партии.
Но явно Магнус (означава голям) се е досетил, че има титла, която още не притежава - това е Световната купа, затова взема участие на турнира в Баку и достигна до финала, където го очаква просто Рами.
Накрая ще нахиша и това.
Аз избирах продължението 4 К г5. Рами тръгва избира друг ход - 4. д3.
Вероятно това е причината да отиде много по-далеч от мен по шахматния път.
Но може би има и друга причина - в девети клас (1971-1972) в Националната математическа гимназия, аз сам се подложих на избор: математика или шахмат.
За беда точно до 7-а и 8-а гимназия (където на последния етаж беше НМГ), на ъгъла на "Шишман" бе шах-клубът на ЦСКА (сега там е май банка). И аз, привинциалчето, започнах НМГ с ... твърде чести пропадания и битки в шах клуба - с наперените и самовлюбени столични грандоманчета (така ми изглеждаха и обичах да им натривам носовете). Но, уви, много бързо си дадох сметка, че две дини под една мишница и то какви - шахмат и математика - са ми малко тежички. И съвсем съзнателно, правилно или не, избрах математиката. Тя изискваше от мен много труд. Определено в нашите два класа имаше доста по-талантливи като математици ученици от мен, някои бяха екстра класа във висшите дебри на математиката. Но наистина с много трудолюбие накрая на единадесети клас завърших първи по успех сред момчетата (три момичета бяха пред мен). Не, че някой някъде ме е попитал после как съм завършил НМГ...
Но тук вече навлизаме в теми, на които могат да се посветят съвсем други разкази.
Всъщност, исках много кратко да обясня защо ми е симпатичен Рами, т.е. Рамешбабу Прагнанадхаа (ползвам копи-пейст пак).
Но колкото и да ми е симпатичен той, на финала аз съм за Магнус Карлсен. Играта му е фантастична - като Деветата симфония на Бетховен (извинявам се за това сравнение).
21.08.2023 г.
