Изпратено от Соня (нерегистриран) на Вт., 29/05/2012 - 21:49.
Все изпитвах безумния срам да си призная, че искам да натиря децата си в чужбина, та дано там да се почувстват човеци. Две от тях вече са там, "оттатък". Остана третият. С него заминавам и аз, нищо че съм на 50. Ако някой преди 25 години ми беше казал, че ще мисля така, щях да му издера очите. Прав сте, наистина химиотерапия е нужна на "тази страна", за да стане отново някой ден нашата родина България! Благодаря за правдивите думи.
Съдържание на този сайт е публикувано при условията на Криейтив Комънс.
Mожете да копирате и раз- пространявате материалите за некомерсиални цели свободно, стига да посочите източника с линк към тази страница и да разрешите на други хора да ги използват по същия начин, но без да изменяте съдържанието им.
За всяка друга употребa извън посочените условия, трябва да заплатите хонорар на автора.
Все изпитвах безумния срам да си призная, че искам да натиря децата си в чужбина, та дано там да се почувстват човеци. Две от тях вече са там, "оттатък". Остана третият. С него заминавам и аз, нищо че съм на 50. Ако някой преди 25 години ми беше казал, че ще мисля така, щях да му издера очите. Прав сте, наистина химиотерапия е нужна на "тази страна", за да стане отново някой ден нашата родина България! Благодаря за правдивите думи.