В Теорията на игрите има една ключова игра – „Кой е страхливецът?“ („Страхливец“, а оригиналното название е „Chicken“, т.е. пиле).
Моделната ситуация е следната – двама души карат с висока скорост камиони (коли, мотори) един срещу друг и този, който първи завие и се отклони от пътя, той е Страхливецът, той е пилето.
В момента Путин играе точно тази стратегическа игра.
Западът по принуда е каран днес също да играе тази игра. И Западът я играе с постоянни признаци и знаци на слабост – да не притиска Путин до стената, да не го принуди да употреби ядрено оръжие. С други думи, Западът непрекъснато сигнализира, че е готов да завърти кормилото, да завие, да се отклони от сблъсъка с Путин.
Ето защо дори такъв страхливец като Путин владее стратегическата инициатива, всъщност диктува правилата на играта „Кой е страхливецът?“ и предопределя как ще се води тя.
Така Западът се самопоставя в уязвимата позиция и това прави Путин още по-краен и по-шантажиращ, все повече, образно казано, нарастващ скоростта, с която върви срещу Запада.
Играта „Кой е страхливецът?“ е стратегическа игран на ескалация. В нея печели онзи, който решително засилва скоростта и плаши другия, че за нищо на света няма да завие от пътя си.
Категоричният отказ на Запада да се бие за Украйна позволява на Путин да си мисли (и да [си] вярва), че Западът няма да се бие и за други по-периферни за Запада държави – Литва, Молдова, България. В този им ред и дори България пред Молдова – те са бъдещите обекти на провокации и силово въздействие от страна на Путин. Нямайте колебание и съмнение – България е предстоящ обект на изнудване и посегателство от Путин.
Досега Западът неизменно показва, че се бои от ескалация.
Това е груба стратегическа грешка, това е стратегическа кокоша слепота!
Напротив! Западът не само не трябва да се страхува от ескалация, ами трябва да търси тази ескалация и да превърне ескалацията в стратегия на своето поведение!
Путин разбира само от сила.
Путин се страхува само от силата на Запада.
Всичко друго, което е различно от безусловното намерение на Запада да премине към ескалация на конфликта с Путин, се разбира от Путин като слабост, като безхарактерност, като безгранична готовност към компромиси и фактически като страх на Запада.
Западът няма морално оправдение за досегашното си поведение и няма друг полезен ход, освен да се реши на ескалация в противоборството си с Путин!
В играта „Кой е страхливецът?“, Западът е длъжен да демострира на Путин ясно и категорично, че няма намерение да завие, да завърти кормилото и пътят му е само напред!
Само така в играта „Кой е страхливецът?“, Западът ще докаже, че Путин е Страхливецът.
Конфликтът на Запада с Путин може да бъде деескалиран именно като бъде ескалиран.
Печелившата стратегия на Запада в този конфликт е:
ДЕЕСКАЛАЦИЯ ЧРЕЗ ЕСКАЛАЦИЯ!
Западът е призван и призован да поеме храбро и безкомпромисно напред срещу правещия се на бесен и безумен Путин. Тогава и само тогава Западът ще накара Путин да се уплаши, да клекне, да завърти кормилото, да завие. И да отстъпи.
Силата на Путин е страхът на Запада.
Силата на Запада е страхът на Путин.
Путин е жалкият страхливец. И светът трябва да бъде убеден, че това е точно така.
Няма друга алтернатива за Запада ако иска да спаси Украйна, Европа, себе си и света!
Западът трябва да тръгне срещу Путин. По начин, по който само Западът умее и както единствен Западът умее.
Това е условието Путин да бъде победен. Само така може да бъде победен един жалък, подъл, психически болен, отвратителен страхливец – като му се демонстрира, че Западът не се страхува от него. Друго решение няма. Не е имало. И няма и да има.
.................................
P.S. [Може и да не се чете!]
Този текст е съкратен вариант на моя статус „НА ЗЛА КРУША – ЗЪЛ ПРЪТ“ (http://nslatinski.org/?q=bg/node/4103)
Написах го по доста настойчив съвет на мой приятел. Защото, виждате ли, огромното мнозинство не искали да четат по-дълги текстове, а било важно позицията ми да достигне до колкото се може повече хора.
Всъщност, аз пиша не защото искам да имам колкото се може повече читатели, колкото се може повече лайкове. Това отдавна не ме вълнува. И още по-отдавна не е моята цел. Аз пиша, защото имам вътрешната потребност да го направя – винаги, когато ми се струва, че ще мога да кажа нещо важно.
Пък който иска да чете.
