Към 10.00 днес излизаме с майка ми, почти на 90 години, в инвалидна количка, на разходка около блока.
Насред нашия маршрут (а избор на друг маршрут трудно можем да направим) седи в колата си съсед, който на възраст може да ми бъде син, включил двигателя да работи и това вмирисва целия въздух наоколо.
Върви към колата му неговият син средношколец. Моля го учтиво да спрат колата или да я изместят, защото тази разходка е единствената възможност за майка ми да подиша чист въздух. Средношколецът ме гледа със смес на безразличие и презрение. Появява се след известно време съпругата. Обръщам се с молба и към нея, казвам й, че не е никак приятно и изобщо не е честно толкова време да ни тровят въздуха, ако може да спрат или поместят колата. Тя отговаря с каменно лице - добре!
В този момент от колата се чува груб, арогантен, бабаитски глас: Какъв ти е проблемът на тебе бе??
Съпругата му казва: Остави ги тия, не им се ядосвай!
Онзи явно се колебае минута-две какво да направи. После потегля с мръсна газ и мръсна ругатня...
22.07.2023 г.
