СЕДЕМ КЛЮЧОВИ ФАКТОРА ЗА УСПЕШНОТО УКРАИНСКО КОНТРАНАСТЪПЛЕНИЕ

Украинското контранастъпление наближава.
Преди около месец, на база на моите изчисления и разсъждения, след подробно изучаване на 10 въздействащи на възможното развитие неизвестни величини, изказах предположението, че то ще започне в началото на май, най-вероятно около 4 май. В момента дъждовете и това, че земята не е изсъхнала достатъчно, могат евентуално да забавят началото, но това забавяне на контранастъплението не бива да бъде повече от седмица, максимум десет дни. Прекаленото заседяване на старта изтощава психологическите ресурси на контранастъпващите и дава време на рашистите да продължат с отбранителните съоръжения и мероприятия.

Западните разузнавателни служби стават все по-скептични относно успеха на украинското контранастъпление. Това е очаквано. Стара традиция е те да се провалят в своите прогнози. След като знаем, че не можаха да прогнозират края на социалистическата система и разпадането на Съветския съюз, а системно от 50-те години до 90-те години на миналия век силно надценяваха и икономическия потенциал на СССР (в частност БВП) и военната му мощ, то какво повече да говорим за тях.
От една страна, западните служби са свикнали да казват на политическите лидери онова, което те, лидерите, искат да чуят;
от друга страна, службите, постоянно преувеличават мощта на врага, за да получават допълнително финансиране;
от трета страна, те разсъждават по аналогия и смятат, че изразходването на отделените средства в държавите-противници поражда същия краен продукт, както на Запад, пропускайки, в частност, както лошото управление на процесите при противниците, така и колосалната корупция;
и от четвърта страна, по-добре е да дадат негативна прогноза, а пък ако резултатът е позитивен, в суматохата и еуфорията от този резултат е по-малко вероятно да им бъдат издърпани ушите; отколкото ако дадат прекалено позитивна прогноза, а се получи нещо лошо, това би означавало срещу тях да има много радикални административни изводи и тежки санкции.
Така че поне лично мен скептичните прогнози за украинските успехи на западните спецслужби не ме смущават.

В пенсионерската кабинетна самота, аз се старая да правя свои анализи и прогнози, базирани
на общодостъпната информация (друга практически нямам),
на натрупаните знания,
на многогодишния опит и
на изследователската интуиция.
Разглеждам различни сценарии и се опитвам да изясня за себе си кой от тях е най-вероятният.
Признавам, че е неизбежно да се намеси и субективният фактор – моето категорично проукраинско отношение към Войната. Но се опитвам да не се поддам в деформираща изводите ми степен на пожелателното мислене.

И така, аз смятам, че най-вероятният сценарий е този за много успешно украинско контранастъпление. Ако украинците бяха получили самолети F-16, Войната можеше да приключи още до октомври месец тази година. Но Западът извърши ужасен за собствените си морални ценности и принципи грях. Той не допуска такъв грях за първи път. Да припомним постоянното отлагане на отварянето на Втори фронт във войната срещу фашизма, удължило я минимум с година и половина и увеличило поне с 25% жертите и разрушенията в нея.
Пак ще кажа, обаче – Западът направи в пълна мяра необходимото, за да подкрепи във военно отношение Украйна. Друг въпрос е, че не направи достатъчното. Уви!
Това е, което имаме като Запад, а друг Запад си нямаме.

Да го кажа отново, за мен най-вероятният сценарий е едно много успешно украинско контранастъпление.
Мога да приведа 7 ключови фактора със стратегическо значение, които способстват очаквания от мен категоричен украински успех в контранастъплението. Няма да ги привеждам по значение, защото за да направя това ми трябва подходяща система от критерии.

Първият фактор е далеч по-модерното въоръжение, с което разполага сега Украйна. То гарантира прилагането на съкрушителна военна сила, която, ако бъдат правилно избрани направленията на първите удари, може да смаже рашистите там, където върху тях се стовари тази мощ и да превърне Войната в игра на една врата срещу изпаднал в глуха защита и влизащ в клинч противник.

Вторият фактор е огромното превъзходство на украинските генерали над рашистките – и като стратегическо мислене, и като интелект, и като визия, и като непосредствено познаване на всички детайли от ситуациите на бойните полета.

Третият фактор е начинът, по който воюват двете държави –
при Украйна това е мрежово-центричната война от 21 век, базирана на информационно и комуникационно превъзходство;
при рашистите това е тяхното вечно водене на бойните действия като през 17 век - не с умение, а с число, без да се щадят животите на солдатите, разглеждането на войниците и офицерите като разходен материал и оттук затрупването на противника с трупове, оценяването на действията на генералитета като успешни според това колко много убити сред командваните от него военни части са дадени – ако има множество жертви, то оценката е положителна.

Четвъртият фактор е политическото лидерство. Тук
имаме разкрил невероятни личностни качества лидер на Украйна, човек, който живее ежедневно с проблемите на украинците – цивилни и военни, с тревогите за живота в населените места и за положението на фронта;
а при рашистите имаме страхлив психопат, живеещ в бункер и възприемащ нещата в своята паралелна реалност, военен престъпник, диктатор, презиращ собствения си народ и гледащ на обикновените хора като на тор, върху който да избуят неговите маниакални амбиции за ключово място в Историята. Никой няма да воюва с име на уста заради подобен психопат. Ненапразно в Русия скришом говорят, че вместо За Родину, за Сталина!, сега воюващите казват – за Уродину Путина! (за изрода Путин).

Петият фактор е мотивацията на двете воюващи армии в частност и двете държави като цяло.
Украинците бранят собствената си свобода и независимост, суверенитета и териториалната си цялост. Те показват удивителни нива на патриотизъм и саможертва.
Рашистите не знаят за какво се бият и се бият само защото над тях тегне многомилионната репресивна жестокост на множеството различни силови структури, плюс ежедневно ставащото все по-мракобесно и свирепо законодателство.

Шестият фактор е намаляващият страх от възможността Путин да използва ядрено оръжие. Предстоящите победи на украинските въоръжени сили на бойното поле и неспособността на рашистите да спрат тяхното контранастъпление, ще се съпровожда с безсилие на Путин да направи каквото и да било, за да промени хода на Войната. Масово ще става успокоението, че всичкото в неговите закани да употреби ядрено оръжие е било само словесен шантаж – и че е само шантаж ще бъде все по-ясно след всяко тежко поражение, например разрушаването на Кримския мост. Хората, а най-важно политиците на Запад постояно ще си казват – ето, дори сега той не посмя да направи нищо! А той няма и да посмее, защото употребата на ядрено оръжие ще бъде неговият физически край. Путин ще бъде унищожен ако прибегне до ядрен удар и той като жалък страхливец най-добре разбира това.
Трудно е даже да си представим колко бързо и динамично светът ще се освобождава от страха от ядрен удар от страна на Путин. Макар че всъщност по-страшен, както винаги казвам, от този страх е страхът от този страх. Страхът от този страх досега парализираше големи части от западните политически елити и от западните общества
Да не говорим, че самата мисъл на Путин - а дали да не нанесе ядрен удар, ще бъда капката, която ще прелее чашата на търпението на онези сили в Русия – олигарси, чекисти, военни, полицаи, които вече са отписали Путин, но всяка една група от тях се надява някоя друга група да ликвидира или поне да свали диктатора.

Седмият фактор е всъщност най-подценяваният в анализите на западните служби и на западните високопоставени политици – а именно процесите вътре в самата Русия.
Това са процеси
на парализиране на икономиката,
на финансово изтощаване, на рушене на индустриалната, транспортната, здравеопазващата, образователната и социалната инфраструктура, защото няма технологически и ремонтни възможности за нейното подръжане,
на мълчалив бунт и злонамерен саботаж сред значителни прослойки от населението,
на ръст на организираната престъпност – близо 15 хиляди закоравели престъпници вече са се върнали в Русия въоръжени до зъби след участието си във войната, мразещи богатите, ненавиждащи живеещите си мирно сякаш няма война в която те са проливали кръв, мирни граждани.
Русия в момента е като в примера, който и друг път съм давал – този за купчинката пясък.
Насипваш пясък с шепи, купчинката расте, но в един момент независимо дали си добавил шепа или песъчинка и купчинката започва да се срива на лавини. Като кога тя ще се срине зависи не от това, което накрая си насипал – шепа или песъчинка, а от състоянието на вътрешите напрежения в купчинката.
Една песъчинка може да срине купчината „Русия“;
една искра може да подпали пожара в плевнята „Русия“;
едно камъче може да обърне каруцата „Русия“...

Нищо хубаво не чака Русия и руснаците – държавата им вече страда от санкциите, но то и така е ясно, че корумпирана, силово управлявана страна, от която са избягали поне 2 милиона талантливи и предприемчиви хора, в която ниските слоеве от народа са деморализирани, алкохолизирани, невротизирани и маргинализирани, не може да удържи прекалено дълго когато срещу себе си има една мощно воюваща Украйна и един изцяло подкрепяш я колективен Запад.

Съзнавам, че всеки един друг сценарий, който има поне някаква вероятност да се случи, може да стане възможен. По време на подобна Война над света, континента и региона хвърчат цели ята Черни лебеди – неочаквани и трудно предвидими събития, които ако се случат, последствията от тях могат да бъдат катастрофални.
И все пак аз си позволявам, на база на преди всичко рационални анализи и разсъждения, да прогнозирам като най-вероятен и затова най-възможен, именно сценария на убедителна военна победа на украинското контранастъпление.
Надявам се това, което всъщност ще се случи, да докаже, че с такава прогноза аз съм бил дори доста умерен в своя оптимизъм, защото всичко би могло да се развие и много по-бързо.
Една сутрин може да ни събудят медите с новината, че Путин е свален от власт и е ликвидиран или засега съдбата му е неизвестна. Путин може да бъде оттеглен „по собствено желание във връзка с влошаване на здравословното му състояние“.
А защо не дори и това, което предричах преди година – в Русия да се случи
Големият взрив (експлозия на Държавата отвътре навън); или
Големият срив (имплозия на Държавата отвън навътре)...

28.04.2023 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  ____    _      __     _____         
| _ \ | |_ / /_ | ____| __ __
| |_) | | __| | '_ \ | _| \ \ / /
| _ < | |_ | (_) | | |___ \ V /
|_| \_\ \__| \___/ |_____| \_/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.