ГЕОСТРАТЕГИЧЕСКАТА ТЪПОТА И ГЕОПОЛИТИЧЕСКАТА КОКОША СЛЕПОТА НА ПУ ТИН

Русия като цяло и Пу Тин в частност имаха перфектни отношения със Запада. Западът си плащаше като поп, плащаше си абсолютно коректно, сега и веднага, незабавно и безотложно, честно и почтено за удоволствието да използва руските енергийни ресурси. В огромни количества течаха в едната посока нефт и газ, в другата посока - евро и долари.
Руските висши политици, висши чекисти, висши военни, висши полицаи, олигарси, милиардери, обикновени милионери, нормални богаташи и просто богати хора изкупуваха западното недвижимо и движимо имущество, акции от каквито компании си поискат и политици от каквито партии си пожелаят. Техните деца, съпруги - законни и незаконни, любовници и най-редови наложници живееха на Запад или поне ежемесечно ходеха на шопинг там. Поне няколко града на Запад се наместваха и нареждаха сред най-многочислените по брой руснаци градове в света, включвайки и самите руски градове в тази статистика.
Всъщност Западът поддържаше материалното благосъстояние на Русия и тя се чувстваше добре въпреки колосалното социално разслоение в обществото и неистовото ограбване на 95% от руснаците от 5% суперпрезадоволена прослойка.

В същото време Китай се просмукваше през границите на Русия, превземаше малките и малко по-големите, та дори и средните руски бизнеси, изкупуваше с прекалено дълго отложено, често забавено и понякога забравено плащане нефт, газ, цветни и черни метали, дървесина, месо, риба, алкохол, цигари и то на все по-ниски цени.
Там, където е националното богатство на Русия – средната и средно-източната и източна част, от едната страна на границата има 10 милиона руснаци, а от другата страна – 1 милиард китайци.
В своята стратегия «Стогодишният маратон» [съгласно която Китай трябва до 2049 г., т.е. към стогодишнината от провъзгласяването на КНР, да стане не велика сила, а Великата сила], на Русия е отредено място на суровинен придатък, на по-малка сестра, която Китай ще използва като военен санитарен кордон между себе си и Запада, но и като красива девица с фриволно поведение, която може да съблазнява Запада, за да отслабва неговата концентрация и отвлича вниманието му (вероятно и която Китай да дава за ползване от Запада с по-интимна цел, а тя, докато прави любов със Запада, да научава и донася на Китай западните технологични секрети и силови намерения).
Няма по-голяма, катастрофична и апокалиптична опасност за националната сигурност и териториална цялост на Русия от Китай!

Да помислим сега ако в Кремъл беше не социопат с мегаломански амбиции и диктаторски нагон, какви трябваха да бъдат стратегическите приоритети на Русия?

Естествено:
--- мирни, взаимоизгодни, партньорски, кооперативни отношения със Запада на принципа „Приятелството си е приятелство, нефтът и газът са с пари“; и
--- многопосочно, прецизно калкулирано, внимателно дозирано и изключително бдително сдържане на Китай, който превъзхожда Русия и като БВП, и като военна мощ, и като човешки ресурси, и като финансов потенциал, но за разлика от Запада има откровени териториални претенции спрямо Русия, не я смята за равностоен партньор, извършва демографска експанзия срещу нея (да го подчертая – руснаците отиват на Запад, а не западняците в Русия; китайците отиват в Русия, а не руснаците в Китай) и се стреми да сложи ръка дърху руските енергийни и индустриални суровини – ако не буквално, то ценово.

Вместо това, Пу Тин реши да влезе във война със Запада на територията на Украйна, сплоти Запада, укрепи и разшири НАТО, показа се като несъстоятелна военна сила, срина руската икономика, разпердушини руските финанси и снижи осезаемо за 14 месеца стандарта на живот на средния руснак.
В същото време, ПуТин превърна Русия във васал на Китай, в call-girl за похотливостта на Китай; лично Пу Тин се унижава пред Другаря Си; за първи път от поне две, ако не и три столетия Русия е младши партньор, второстепенен при това псевдосъюзник в някакви далеч от равнополезни отношения; Китай получи колосални отстъпки в цените на всичко, което той смуче, шмърка, бозае и цица от Русия.
Русия се азиатизира с бързи темпове и всъщност вече представлява една азиатизирана страна с малък европейски анклав. В огромното азиатизираното туловище на динозавъра Русия на Пу Тин, живеят 20% от руснаците и там се намира 80% от руската територия, докато в главицата на динозавъра, в малкия европейски анклав живеят 80% от руснаците върху едва 20% от руската територия.
Подобен асиметричен азиатизиран динозавър не може да е жизнеспособен, той е безкрайно неустойчив и малката главица не е в състояние да контролира и координира тромавото, архаично, изпаднало в ступор, доставящо основно пушечно месо динозавърско туловище.

Ако някой перфиден, зловещ, циничен и болен от патологична русофобия враг на Русия искаше да я маргинализира, обезличи, изтощи и превърне в посмешище, той щеше именно това да посъветва Пу Тин, което Пу Тин направи.

Всъщност, ако за миг забравим, че Украйна плаща кървава цена както за безумията на Русия, така и заради мъчително, прекалено бавно излизащия от зоната на комфортното си самодоволство Запад, то в геостратегическата тъпота и геополитическата кокоша слепота на Пу Тин има нещо много полезно за Света, за Запада, за Европа и за Русия (да, и за Русия). А то е, че ще стане безпощадно ясно, че Русия не може да съществува като чудовището, в каквото я превърна четвъртвековната безконтролна и параноична власт на Пу Тин.

След Пу Тин и претърпяла военно поражение във войната срещу Запада, в която Украйна се сражава за себе си, за Европа, за Запада и за Света на демокрацията, Русия ще се промени.
Русия не може да не се промени. Ако иска да я има.

В момента съществуването на Русия на Пу Тин е на зашеметена, озлобена, комплексирана и шизофрренична държава с тумор в главния си мозък. Подобна карикатура на държава, такава гротеска на държава е нежизнеспособна. Всеки вариант пред Русия след Пу Тин е по-добър от сегашния, защото няма нищо по-лошо, нищо по-вредно, нищо по-опасно и нищо по-нечовешко за Русия от властта на Пу Тин.

На Русия ѝ предстои тежка химиотерапия.
На Русия ѝ предстои мъчително пробуждане от великоруския шовинистичен, имперски, агресивен и милитаристичен сън.
На Русия ѝ предстои разтръсващо като вълна от шокови конвулсии опомняне.
На Русия ѝ предстои болезнен, но спасителен катарзис.
Нищо от това, за което току-що написах, на Русия няма да ѝ се размине.
Русия си го заслужава. Но Русия го и заслужава. Защото Русия може да поеме по различен път. По европейски път. По демократичен път. По цивилизован път. По единствено полезния и животоспасяващ за нея път.

Казвам "Русия може", но дали Русия наистина може, животът ѝ след Пу Тин ще го покаже. За "може" може и да спорим, но за "трябва", мисля си, не трябва да спорим. Или най-малкото - на мен не ми се спори. Защото съм категорично убеден, че трябва. И си позволявам да се надявам, че може.

10.04.2023 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  _     _       _  __      _   _    
| |_ | |__ | |/ / | | | | __
| __| | '_ \ | ' / _ | | | |/ /
| |_ | |_) | | . \ | |_| | | <
\__| |_.__/ |_|\_\ \___/ |_|\_\
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.